Заславски: Руските енергийни проекти не са добри нито за България, нито за ЕС

В бъдещата си стратегия за енергийно развитие България трябва да се фокусира върху създаването на условия за реализацията на малки и средни гъвкави и балансирани проекти, вместо да работи за грандомански руски проекти. Разширяване на газохранилището в Чирен, обновяване на газопреносната системи и изграждането на междусистемни газови връзки със съседните държави за разнообразяване на доставките означава директно получаване на отстъпка в цената на "Газпром", заяви икономическият анализатор от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) Мартин Владимиров по време на дискусия за енергийната сигурност в Европа и България, състояла се в сряда.

Според него сред приоритетите на България трябва да са също така пълното освобождаване на енергийния пазар и създаване на стабилна регулаторна рамка, без които всякакви енергийни планове - като например за изграждане на газов хъб край Варна, са несъстоятелни.

"Всичко това зависи единствено от българското правителство, няма нужда от никакви пари и инвестиции, а само от административен капацитет и добър мениджмънт в държавните енергийни фирми", заяви Владимиров.

Той обаче изрази опасения, че вместо подобна енергийна политика, правителството на ГЕРБ вероятно ще предпочете да заложи на големи енергийни проекти като газовия хъб "Балкан", захранван с руски газ, и строежа на АЕЦ "Белене", който да бъде оправдан с неминуемото затваряне на въглищните централи в България заради новите европейски екоизисквания, които ще влязат в сила от 2021 г.

Загатнатата от енергийния министър Теменужка Петкова и депутата от ГЕРБ Валентин Николов нагласа е да се иска отсрочка за работата на въглищните централи до 2030 г. като този период се използва да изграждането на ядрена мощност. Така правителството ще намери оправдание да продължи ядрения проект, в който вече са инвестирани 3 млрд. лв., а намеренията са да се търси частен инвеститор за останалите около 17 млрд. лв. необходими за строежа на АЕЦ "Белене".

Бъдещата експертиза на БАН за АЕЦ "Белене" вече е компрометирана

Каква ще е съдбата на вече произведените и платени реактори за АЕЦ "Белене" предстои да се види, но през септември се очаква Икономическият институт към БАН да излезе с анализ за нуждата от нова ядрена мощност, както и да представи проект на енергийна стратегия на страната до 2030 г. с хоризонт до 2050 г. За тази експертиза "Българският енергиен холдинг" ще плати на зависимата от държавния бюджет академия 2.5 млн. лв., което според представителите на ЦИД е предпоставка правителството да си поръча удобен анализ и стратегия.

В работната група към БАН трябваше да се включат и външни независими енергийни експерти, но част от тях са се оттеглили заради начина на работа и невъзможността за адекватна дискусия по очертаването на приоритетите на страната в енергийната сфера, твърдят участници в групата пред Mediapool.

Заславски: Руските проекти не са добри нито за България, нито за ЕС

По време на дискусията руският анализатор от фондация "Свободна Русия" Иля Заславски също изрази мнение, че моделът в енергетиката трябва да се обърне към малки проекти, свързаност на системите и обмяната на енергийни потоци, вместо да се работи за реализацията на големите проекти на Русия и в частност "Газпром".  

"Газпром" трябва да похарчи 100 млрд. долара за безсмислени проекти в Европа, които не е ясно откъде ще се осигурят", коментира Заславски. Според него двата най-дискутирани проекта на руския монополист – строежите на "Северен поток 2" по дъното на Балтийско море до Германия и на "Турски поток" през Черно море до Турция, са политически мотивирани и представляват огромно предизвикателство за последователността на европейската и българската политика за диверсификация и интеграция на пазарите.

Ако бъдат построени, двата газопровода ще нарушат както крехката икономическа и политическа стабилност на Украйна, така и вътрешното единство на Европейския съюз, смята руснакът.

"Не позволявайте на руснаците да си харчат парите у вас под предлог, че това е добре за България, защото не е", призова Заславски.

Той също акцентира върху нуждата от стабилна регулаторна и пазарна основа в енергийния сектор и обърна внимание, че планираният от премиера Бойко Борисов газов хъб край Варна е преди всичко пазарен механизъм, който се нуждае от газови потоци и ликвидност, които се привличат само със стриктни правила. Това е сложна дигитална и техническа инфраструктура, допълни Заславски.

Според него "Газпром" използва манипулативни техники, за да си осигури пазарно присъствие и всъщност има сериозен интерес към проекта за хъба и "се навъртат около тази идея".

Хората от "Газпром" се опитват да установят близки непрозрачни връзки с големите национални газови компании. Харесват си големи проекти и започват да правят услуги, да осигуряват субсидии, в някои случаи бих допуснал, че отиват и по-далеч. По този начин лобистите на национално ниво и хората от тези големи газови компании започват да представят собствения си интерес и интереса на "Газпром" като национален", посочи Заславски.

"Северен поток-2" и Турски поток" – пряка финансова заплаха за България

Според Мартин Владимиров "Северен поток-2" и Турски поток" представляват пряка финансова заплаха за България, тъй като макар евентуалната им реализация да е удар срещу Украйна като транзитен маршрут за руските газови доставки, тези газопроводи подриват газовите доставки за страната ни. Тази заплаха може да се избегне с реализацията на интерконекторите със съседните ни държави, смята икономическият анализатор.

Като цяло констатациите от дискусията бяха, че неизгодните условия по газовите договори костват на България над 3 млрд. лева за последното десетилетие, които българските граждани биха могли да похарчат в други сфери.

Заиграването с големи газови проекти, върху решенията за които България няма възможност за влияние, като "Турски поток" и опитите за възраждане на "Южен поток" под формата на нов газопровод, отклонява вниманието на политиците и обществеността от истинските проблеми пред българския газов сектор, а именно липсата на либерализация, огромните рискове пред сигурността на доставките и забавянето на стратегическите проекти за диверсификация, смятат още от ЦИД.