Застрахователи искат оставката на зам.-шефа на КФН Ралица Агайн заради лобизъм

Експерти в областта на застраховането искат оставката на заместник-председателя на Комисията по финансов надзор Ралица Агайн, която ръководи управлението "Застрахователен надзор". Причината е в лобистки текстове в новия Кодекса за застраховане, който в момента се разглежда на второ четене в Народното събрание.

Отказът да се въведе електронно застраховане обслужва интересите на печатница "Демакс", заяви Владимир Тодоров, председател на Българската асоциация на пострадалите при катастрофи.

Печатница "Демакс" е собственост на депутата от БСП Петър Кънев, който е председател и на водещата при разглеждането на Кодекса за застраховане парламентарна икономическа комисия.

"Демакс" печата стикерите за "Гражданска отговорност", за винеките и сертификати за "Зелена карта", посочи Тодоров. По думите му при 3.5 млн. автомобили се печатат около 5 млн. стикери по 1.40 лв. Това са 7 млн. лв., които прибира печатница "Демакс". За компанията отива и печалбата от стикерите за годишните технически прегледи – 3.5 милиона броя по 5.50 лв. или приходи от близо 20 млн. лв. Печатането на стикерите е доходен бизнес, покровителстван от държавата, заключи Владимир Тодоров.

"Омръзнало ми е от простотии, с глупости не се занимавам. Излиза, че лобирам за правителството на Бойко Борисов, защото вносител на Кодекса за застраховането е Министерският съвет", коментира Петър Кънев обвиненията пред Mediapool. Той препоръча за въпроси по кодекса недоволните да се обръщат към правителството.

Идеята застраховката "Гражданска отговорност" да може да се продава и купува онлайн не влезе в новия Кодекс за застраховането. Според обясненията на Агайн има риск при попълването на документите да се допуснат грешки, които не могат да се поправят.

Според Тодоров обаче Министерството на транспорта и евродепутатът Ева Паунова от ГЕРБ дали положително становище за въвеждане на електронното застраховане. Десет застрахователни компании също заявили желанието си да застраховат онлайн. Според Тодоров Агайн се опитва да стопира този процес.

Бившият директор на КАТ Алекси Стратиев припомни, че преди време е бил сред инициаторите за прилагането на стикерите, отбелязващи платена застраховка. Тогава това е било необходимо, защото не е имало друга възможност за проследяване на плащането на задължителната застраховка. Сега обаче не е нужно, заради създадените масиви, включващи валидните застраховки, обясни смяната на позицията си Алекси Стратиев.

В момента, в който една застраховка бъде платена, тя веднага влиза в масива на Гаранционния фонд и тъй като те са интегрирани с масива на "Пътна полиция", тя може да бъде проверена от таблета на пътен полицай само чрез регистрационния номер на автомобила, обясни бившия шеф на КАТ.

По думите му така се предотвратява възможността полицаят да се "договаря" с шофьора. Стратиев беше категоричен, че "зелената лепенка" вече не е нужна и че не е необходимо милиони хора си губят времето да я купуват. Изненадан съм, че във време, в което говорим за електронно управление, може да се вкарва законопроект, който да ни връща в началото на писмеността в България, каза Стратиев.

Според адвокат Стоян Бързаков електронният застрахователен договор е възможен и пазарът го търси. И в момента нормативната рамка не придава никаква правна стойност на стикера, твърди Бързаков.

Другият лобистки текст, в който беше заподозряна Ралица Агайн, е увеличаването на правомощията ѝ. Миналата седмица обаче парламентът отхвърли предложението ресорният заместник–председател на Комисията за финансов надзор да може еднолично да преоценя стойността на активите и размера на резервите на застрахователните компании.

Това стана след намесата на депутатите Мартин Димитров от Реформаторския блок и Делян Добрев от ГЕРБ, които единствени протестираха срещу концентрацията на власт.

Първоначалната формулировка предвиждаше заместник-председателят, отговарящ за застрахователния пазар, да може еднолично да променя оценките за капитал, активи, пасиви, приходи и разходи на дружествата, ако прецени, че те са били направени в закононарушение. След намесата на двамата депутати Народното събрание реши, че отговорност за решението ще носи цялото ръководство на КФН.

Миналата седмица депутатите преполовиха новия Кодекс за застраховането, като приеха на второ четене около 150 от текстовете. Очаква се тази седмица кодексът да бъде приет окончателно.

Той беше пренаписан за да отговори на европейските изисквания в сектора. Най-същественото изменение е увеличаването на капитала на застрахователите, което ще засегне част от компаниите у нас.

Застрахователният сектор генерира близо 2 млрд. лв. всяка година, като активите му са за близо 6 милиарда лева, каза Владимир Тодоров. Според него Кодексът за застраховането е трябвало да бъде приет през март, но е внесен в парламента през септември, като това не е случайно. Кодексът е "вкаран" късно, за да може да бъде приет набързо, смята Тодоров.

С изключение на текста за концентрацията на власт в ръцете на заместник-председателя на КФН, отговарящ за застрахователния пазар, дебат по останалите текстове в зала нямаше.

Бившият заместник-председател на КФН Борислав Богоев каза, че експерти имат възражения и срещу наемането на консултант за изработване на методиката за стрес тестовете на пенсионните фондове и застрахователните дружества у нас. Богоев попита не беше ли редно да се подготвят хора за такава дейност и кой ще интерпретира резултатите от стрес тестовете. Според бившия зам.-председател на КФН резултатите могат да бъдат използвани за нечисти цели.

Единствено "Регионален консоциум Ърнст и Янг" изяви желание да подготви методология за извършване на преглед на активите и стрес тестове на пенсионните фондове и застрахователните дружества, съобщи КФН междувременно във вторник. Ориентировъчната цена на поръчката е 1.7 млн. лв.