Застрахователите стресирани от плана за стрес тестове извън планираната проверка

Застрахователните дружества също ще бъдат подложени на стрес тестове като банките и пенсионните дружества. Това става по препоръка на Европейската комисия. Първоначалният план беше да се извърши преглед на балансите в застрахователния сектор от одитори, посочени от дружествата и одобрени от Комисията за финансов надзор (КФН). Този преглед включва анализ и оценка на застрахователния портфейл със специален акцент за въздействието на действията и сделките с физически и юридически лица, в тесни връзки със застрахователя, както и други критерии.

Подлагането на застрахователите на стрес тестове, което е по-обширна проверка, цели да провери дружествата в кризисна ситуация – как биха реагирали при резки сътресения на пазара, свързани с турбуленции в цените на акциите, облигациите, депозитите и пр. Предвидено е КФН да избере консултанта, който да извърши тези тестове.

В официалната позиция на Европейския съвет по изпълнението на конвергентната програма на правителството се припомня, че случаите на неразумни бизнес практики във финансовия сектор, съчетани с неефективен надзор, са създали подходяща среда за натрупване на дисбаланси.

Цялостното извършване на започнатите неотдавна прегледи на банковия, застрахователния сектор и пенсионните фондове по прозрачен начин и в съответствие с най-добрите международни практики, както и предприемането на необходимите последващи действия ще засилят доверието във финансовия сектор, смятат от ЕС.

Препоръчва се до края на 2016 г. да приключат стрес тестовете за банките и пенсионните дружества и анализа на счетоводния баланс и тестовете за устойчивост на застрахователните предприятия. Европейският съвет настоява също да бъдат предприети последващи действия в тези три сектора, за да продължи да се подобрява банковият и небанковият надзор.

Извършването на стрес тестове на застрахователния сектор се оказа изненада за бранша. То бе обезпечено със законодателна промяна, прокарана покрай Закона за платежните услуги и платежните системи, одобрен от бюджетната комисия на парламента миналия четвъртък. В него се предвиждат промени в Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, където е записано, че ще има и стрес тестове на застрахователните дружества.

В същото време смяната на шефа на Комисията за финансов надзор (КФН) с изтекъл мандат Стоян Мавродиев се бави. Съмненията в бранша са, че това става под натиска именно на пенсионни и застрахователни дружества, за които при една независима проверка може да се разкрият нередни практики, свързани с концентрация на инвестиции в свързани лица или други проблеми. Ако такива практики са били допуснати в мандата на Мавродиев, очевидно стрес тестовете, проведени под неговия надзор, може да дадат подвеждащи резултати, коментират експерти.

Мандатът на Мавродиев изтече на 18 юни и според източници на Mediapool в парламента, ГЕРБ са стигнали до решение да изберат нов ръководител на КФН. В обратна посока работи ДПС. Депутатът от партията Йордан Цонев се обяви за това Мавродиев да не бъде сменян до приключването на стрес тестовете в небанковия сектор, за който отговаря КФН. Мълчаливо съгласие за това е дала новата председателка на БСП Корнелия Нинова. След което се е стигнало до убеждаване на председателя на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов, който във вторник обяви, че новият шеф на КФН ще бъде избран след лятната ваканция на депутатите.

Поправка в последния момент

Министърът на финансите Владислав Горанов още в края на май дава индикации пред бюджетната комисия, че препоръките на Брюксел ще бъдат изпълнени.

"До края на декември 2016 г. следва да приключи прегледа на активите на пенсионните фондове и балансите на застрахователите. Като допълнение, по изрично настояване на ЕК ще бъде извършен и стрес тест на застрахователните дружества. До края на 2016 г. аналогично трябва да се проведе този стрес тест. Ще предложим на Народното събрание законодателна инициатива даваща правно основание, Комисията за финансов надзор да възложи на независимо външно лице изготвянето на методология и провеждането на стрес тестове за застрахователите, за сметка на държавния бюджет", казва Горанов на 26 май и повтаря, че инициативата се случва по изрично настояване на ЕК.

Пет дни по-късно зам.-председателя на бюджетната комисия и депутат от ГЕРБ Диана Йорданова внася промени в Закона за платежните услуги и платежните системи. Изменението предвижда създаването на нова алинея 4 от преходните и заключителни разпоредби в друг закон – за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници.

Предложеният текст гласи: "Комисията за финансов надзор възлага изработването на методология за провеждане на стрес тестове на застрахователите и презастрахователите, тяхното организиране и провеждане на външно лице в срок до 31 декември 2016 година. Разходите за изготвяне на методологията и за провеждане на стрес тестовете са за сметка на държавния бюджет".

Бюджетната комисия гласува предложението на Йорданова на 23 юни – четвъртък, когато се гледа Законът за платежните услуги и платежните системи за второ четене, преди внасянето му в пленарна зала. Точката е последна в дневния ред на заседанието на комисията и част от депутатите от опозицията липсват, други недоволстват от начина на внасянето на промените в закона.

Застрахователите изненадани

Част от застрахователните дружества не знаеха, че ще бъдат подложени и на стрес тестове. Други са изненадани от начина, по който се прави – на бързо и в последния момент, а не както при банките.

Към момента няма официално становище от Асоциацията на застрахователните дружества по въпроса.

Външен консултант ще прави стрес тестовете на застрахователите

Плановете са стрес тестовете на застрахователните дружества да се проведат с данни, изведени от оценката на балансите им. Тя ще бъде направена от одитори, избрани от самите компании и одобрени от КФН.

Фирмата "РСМ България" на Изабела Джалъзова е поела одита на активите на 15 застрахователя и 3 пенсионни фонда, става ясно от публикуваните списъци на КФН.

Представители на финансовото министерство коментираха пред Mediapool, че КФН ще възложи на външен консултант да изготви методологията, по която да бъдат направени стрес тестовете на застрахователите и след това външна фирма, а не вече избраните одитори, да проведат самите стрес тестове така, както се прави за банките.

През март КФН отложи проверките на застрахователите с аргумента за липсата на свободен капацитет в одиторските компании. Тогава регулаторът поиска одитите да започнат с три и половина месеца по-късно – от 15 юли, вместо от първи април, а срокът за приключването им беше удължен до 1 декември, вместо 15 август.

Към момента няма яснота колко време ще отнеме изготвянето на методология и провеждането на стрес тестовете в застрахователния сектор. ЕК обаче е поставила срок те да са факт до края на годината.

Парламентарни совалки в подкрепа на Мавродиев

На всичко това странни изглеждат парламентарните совалки за отлагане на избора на нов шеф на КФН, въпреки спорната му репутация и очевидното недоверие на Брюксел към качеството на надзора.

В Реформаторския блок не е обсъждана позицията относно смяната на Мавродиев, каза министърът на икономиката и лидер на СДС Божидар Лукарски в сряда в отговор на въпрос на Mediapool.

Той уточни, че парламентарната група на ГЕРБ също няма единна позиция по въпроса, а изказаното от председателя ѝ Цветанов мнение за отлагане на избора е негово лично. Цветанов защити протакането с натоварената законодателна програма на парламента през тази сесия.

Колебанията на ГЕРБ произтичат от това дали ще успеят да съберат достатъчна парламентарна подкрепа за смяната на Стоян Мавродиев, коментираха депутати от партията пред Mediapool. И допълниха, че разговорите продължават и се чака какво окончателно ще каже премиерът Бойко Борисов, който първоначално бил дал картбланш за рокадата, но впоследствие Цветанов започнал да го разколебава.

По неофициална информация от депутати от БСП и ДПС, двете партии няма да попречат, ако сценарият на управляващите е Мавродиев да остане на поста си колкото се може по-дълго.

За момента няма яснота дали ще има избор на нов шеф на регулаторния орган преди парламентарната ваканция. Ако това не се случи, изборът може да се отложи неопределено време, тъй като септември ще завари депутатите на старта на кампанията за президентските избори и пазарлъци за явни и неявни коалиции, така че КФН може да се окаже извън полезрението им или пък запазването на Мавродиев на поста да влезе в някоя от договорените политически сделки.

Провеждането на стрес тестовете на застрахователите, начело с Мавродиев, обаче със сигурност ще остави съмнения в ЕК. Именно управляващите мотивираха забавянето на стрес тестовете на банките с избора на ново ръководство на БНБ.

Мавродиев влезе в политиката пред 2007 г., когато бе представен като автор на ексцентричната първа икономическа програма на ГЕРБ.

През 2012 г., като председател на КФН, юристът и специалист по регистрация на офшорки не допусна във ведомството си проверяващи от Агенцията за държавна финансова инспекция с аргумента, че те нямат право да го инспектират.

Година по-късно Мавродиев се оказа призован от прокуратурата като свидетел по делото срещу наркобоса Евелин Банев – Брендо заради негови подписи, за които прокуратурата твърдеше, че са под документи на офшорни фирми.

Като шеф на надзора той влезе в тежки конфликти и с трима зам.-председатели на КФН, които се принудиха да подадат оставки – Димана Ранкова, Борислав Богоев и Николай Попов.

Мавродиев попадна и в доклада на Държавния департамент на САЩ като пример за нарушаване на свободата на словото с опитите му да глобява медии, отразяващи капиталовия пазар.