Застрашена ли е светската система на Турция?

Реджеп Ердоган

Онези, които основаха републиката през 1923 г., може би сега се обръщат в гроба: визията им за Турция като строго светска и националистическа държава - не само разделението между държава и религия, но също и отстраняването на религията от всички аспекти на обществения живот, е под въпрос.

В дните преди 89-ата годишнина на Република Турция на 29 октомври политическите ценности са толкова открито обсъждани, както никога досега, благодарение на процеса на обществени консултации за изготвяне на нова конституция, предприет от турския парламент. Като цяло, обществеността приветства инициативата, разглеждайки я като нова политическа рамка, която да замени старата, вкарана в действие след военния преврат през 1980 г.

Процесът обаче отвори стари рани с разгорещен дебат върху ролята на религията в политиката и все по-консервативния характер на обществения живот.

Секуларизмът е понятие, което е трудно да се дефинира в Турция, според Фади Хакура от неправителствената организация Чатъм хаус. Турция е по конституция светска държава, но секуларизмът изглежда е възприел уникална форма заради "историческите и географски обстоятелства в страната".

Например, макар да има ясни примери за символичното прилагане на секуларизма във всекидневния живот, като например забраната на забрадките в държавните институции, има други аспекти на турската държава, които не подхождат на секуларизма. Някои критици сочат към Дирекцията по религиозните въпроси и поставят под въпрос съществуването ѝ в една държава, за която се предполага, че е светска. Персоналът на Дирекцията се назначава от държавни представители и тя е финансирана от държавната хазна, но предлага услугите си единствено на мюсюлманите сунити, каквито са мнозинството от турците. Малцинства като християнското и еврейското, мюсюлманите алевити и атеистите не получават никакви услуги от Дирекцията.

Процесът на обществени консултации породи дискусии за това дали сегашната форма на секуларизъм в Турция трябва да бъде реформирана или редефинирана. Този дебат е особено важен, тъй като ще реши нивото, в което религията ще може да влияе върху обществения и политически живот в страната.

По този въпрос се изказват много неправителствени организации. Дружеството на индустриалците и бизнесмените в Турция (ТЮСИАД), водеща неправителствена организация, смята, че секуларизмът в Турция е различен от версията си на запад, защото държавата не се е дистанцирала еднакво от всички религии, вярвания или липсата на вероизповедание. "Сегашният статут на Дирекцията по религиозните въпроси е както срещу секуларизма, така и срещу свободата на вероизповедание и съзнание".

Премиерът Реджеп Тайип Ердоган никога не се е скатавал от обсъждания. Той и неговата Партия на справедливостта и развитието, която има ислямистки корени и е на власт от десетилетие, се опитва да внесе ново тълкувание на секуларизма.. Например, Ердоган и партията му отказват да продължат строгата забрана на религията във всички области на обществения живот и ограничаването ѝ до частния живот. Нещо повече, премиерът постоянно повтаря, че "единствено държавите може да бъдат светски, но не и хората".

А по-рано тази година Ердоган предизвика вълнения със забележката, че би желал да види "набожно поколение". При това парламентът одобри закон, който позволява религиозните училища, известни под името "имам хатип", да приемат ученици още от 11-годишна възраст.

Премиерът представи тази нова интерпретация по време на първото си посещение в Египет през септември 2011 г. Той описа самия себе си като "министър-председател мюсюлманин на една светска държава". Този подход беше наречен от турските журналисти ревизия на лаицизма - турския термин за разделение на държавата от религията.

Подобни действия предизвикаха критики по адрес на Ердоган. Той е обвиняван, че има ислямистка програма и тихомълком насърчава религиозния консерватизъм.

Бъдещата форма на секуларизма в Турция зависи от промените, които може да бъдат внесени в политическата система. Мнозина смятат, че премиерът подкрепя президентска система на управление със засилени конституционни правомощия. Смята се, че той може да поиска промяна на конституцията и да въведе президентска система.

Противниците му се опасяват, че промяна от сегашната парламентарна система ще предостави прекомерна власт на един човек, когото вече обвиняват в авторитаризъм.

Ердоган Топрак, заместник-председател на опозиционната Народнорепубликанска партия, казва, че министър-председателят "ще поиска да върне султана" - напомняне за някогашното минало на Османската империя преди Турция да стане република.

"ПСР цели да върне обществото назад и да го превърне в "умма" (ислямска общност). То иска да преобърне концепцията за индивида, създадена от републиката, и да превърне гражданите в поданици", казва той.

Ердоган обаче вярва, че мюсюлманските вярвания в страната не трябва да бъдат крити. В обръщение миналия месец той каза, че балансът в Турция между демократични ценности и религиозни убеждения трябва да послужи като вдъхновение на другите.

"В една страна, където мнозинството са мюсюлмани, позволихме на демокрацията да властва в най-напредналата си форма и станахме пример за всички мюсюлмански страни," заяви той.

По БТА

Споделяне
Още от Балкани

Как оценявате кризисните икономически мерки на правителството?