Затвори, музеи и социални услуги ще може да се дават на частници

Управлението на затвори, музеи, културно-исторически обекти и на различни видове социални услуги от частни компании става възможно с нов закон за концесиите, чийто проект бе публикуван за обществено обсъждане, което ще продължи до 3 май. След това той ще бъде приет от Министерския съвет и предложен за одобрение от Народното събрание, което трябва да го гласува до лятната си ваканция.

Новият закон регламентира на практика всички възможности за отдаване на държавна и общинска собственост за ползване от частни фирми срещу заплащане на възнаграждение от тяхна страна, както и за отстъпване на публични услуги за извършване от частници, на които пък общините или държавата ще плащат. На текстовете се разчита също така да отпушат изграждането на инфраструктура на принципа "построй-използвай-предай", при който концесионер инвестира свои средства в обект, после го използва срещу заплащане от страна на потребителите за определен срок от време и след изтичането му го предава на общината или на държавата, която вече може да печели от събираните от посетители такси, стана ясно от обясненията на вицепремиера но икономическите въпроси Томислав Дончев пред журналисти във вторник.

Трите вида концесии са за строителство, за услуги и за ползване. В шестмесечен срок след приемането на закона трябва да се приеме национална стратегия за концесионирането, а след още три месеца всяка община и Министерският съвет трябва да имат планове за концесиониране. Тези планове ще се одобряват и актуализират от общинския съвет за обекти общинска собственост и от правителството за държавните.

Регистър на концесионните процедури

Всяка обявена процедура за концесиониране ще влиза в националния регистър на концесиите и ще може публично да бъде следена на принципа на сегашния регистър на обществените поръчки.

Концесии за ползване ще може да се дават например за спортни зали, музеи, туристически атракции, общински паркове, спирки на градския транспорт и само при тях в проектозакона е фиксирано, че не може да се сключват за срок повече от 25 години. Целта е да се запази конкуренцията, обясни Томислав Дончев.

Останалите два вида концесии на хартия са "вечни", но всъщност всяка община, агенция или министерство при обявяването на процедурата ще посочва максимален срок, за който търси частен инвеститор за строителен обект или оператор на публична услуга. В рамките на този посочен срок кандидатите вече ще могат да предлагат своите оферти като всеки ще може да предлага различен срок. Срокът ще е отделен критерий за възлагане на поръчката, отделно ще се разглеждат и предложенията за такси за ползване от потребителите на дадено съоръжение.

Дончев даде пример, при който държавата обявява поръчка за строеж на мост с максимален срок за ползване от частната фирма изпълнител от 25 години. Участниците ще могат да предложат оферти за изграждане с опция за ползване 15, 20 или 25 години, съответно такси за преминаване, и възложителят ще преценява кого му е най-изгодно да избере, за да може след предаването на обекта да започне той да печели.

Условията за предоговаряне ясни още при старта на конкурса

"Нали никой не очаква да обявим концесия за 500 години, идеята е инвеститорът да получи възможност да възвърне инвестицията си за гарантиран период", коментира вицепремиерът. По думите му още при обявяването на откритите конкурси за концесии ще е ясно при какви случаи и условия сключените вече договори ще може да се преразглеждат. Целта е максимална прозрачност.

Само при въвежданите на нови процедури със състезателен характер с договаряне ще може частниците да заявяват интерес, после да бъдат подбирани и поканени да внесат оферта, по която вече обявилият конкурса ще може да води допълнителни преговори. При тези конкурси няма да се дава публична информация за междинните резултати, при откритите процедури всичко ще е прозрачно като при обществените поръчки.

Засега най-познатата у нас форма на концесия на услуги е събирането и извозването на сметта. На частници обаче може да бъде отдадено, например, и организирането на социални кухни, дори управляването и охраната на затвори, даде Дончев пример с практика в чужди държави. Това са и единствените случаи, в които възложителят ще плаща на концесионера договорено възнаграждение. На този етап обаче общините ще имат ограничения и няма да могат да харчат повече от 25 на сто от размера на изравнителната им бюджетна субсидия за такъв вид концесии.

Блокиращ глас при публично-частните партньорства

Въвеждат се и правила, които предпазват общински и държавни дружества от изземане на техни активи при публично-частни партньорства. При сключване на смесени дружества с общинско и държавно участие, вече представителите на публичната собственост ще имат блокиращ глас при вземането на решения, за да не се допускат машинации чрез вдигане на капитала. Досега неведнъж се се случвало чрез вдигане на капитала, в което не може да участва публичният партньор, неговият дял да бъде намален значително, а частникът да получи права върху направени апорти.

Ще се запази възможността публично-частни партньорства да участват в концесионни процедури за инфраструктурни обекти, за да може да се ползва опитът на доосегашните държавни оператори, стана ясно от обясненията на Дончев

За пръв път се въвежда и понятието концесия с трансграничен ефект, която ще важи за обекти с годишни приходи над 5.255 млн. евро. Такава например ще е концесията за летище София, анализите за която са готови и предстои в най-скоро време обявяването ѝ. На практика намеренията на правителството са тази процедура да е по правилата на проектозакона.

Сключените вече концесионни договори няма да се предоговарят. Контролът върху изпълнението им ще се поеме от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, чиито задължения през последните години намаляват, а ведомството има опит в следенето как се изпълняват ангажименти по договори, свързани с публична собственост.