Затяга се контролът над “застрашително“ растящото лечение в ЕС

Затяга се контролът над “застрашително“ растящото лечение в ЕС

Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) обмисля да затегне контрола над плановото лечение на българи в ЕС, но все още не разполага с достатъчно ясни и пълни данни на какво се дължи ръстът в броя на постъпилите в европейски болници българи. Това става ясно от стенограмата от последното заседание на Надзорния съвет на касата. Повече от месец след избухването на скандала с дълговете към чуждите здравни фондове, който предизвика политически скандал и управленска криза в касата, в институцията все още разполагат само с данни за нарастването на пациентите и разходите за тях, но не и анализ на причините, на чиято база да се предприемат евентуално определени мерки.

Анализът, който е направен на видовете заболявания по исковете, за мен показва един застрашително нарастващ размер на случаите от 2007 г. до 2017 г. включително. Исковете по формуляри S2 (бел.ред. за планово лечение в чужбина) започват от 4 през 2007 г. и достигат през 2017 г. до 632. С най-голям дял са Германия, Белгия, Франция, Швейцария и т.н“, коментира председателят на Надзорния съвет и зам.-здравен министър Жени Начева.

Тя посочва, че лечението е съсредоточено в няколко на брой болници, вероятно поради тяхната специфика и традиции в лечението на съответните заболявания. “Поне аз останах с впечатлението, че основно това са заболявания, които са свързани с онкологията и лечението на редки заболявания, сърдечно-съдови заболявания, които се твърди, че не се лекуват у нас. Най-вече и тежки състояния свързани с трансплантация“, пояснява Начева.

Според нея е добре през тази година да се засили контролът върху медицинското решение за насочване на пациентите за лечение в чужбина.

Вероятно трябва да потърсим и консултация с националните консултанти, с които касата работи, за да прецизираме тези заболявания дали те не могат да се лекуват у нас, от какво са породени, тъй като нараства наистина много броят на лицата, които се насочват в чужбина“, коментира Начева. Касата все още няма ясен отговор дали това се дължи на увеличение на заболеваемостта или на други причини.

НЗОК има числа, но не и анализ какво стои зад тях

Според разглежданата от надзорния съвет справка, през 2015 година са разгледани 305 заявления за планово лечение и са издадени 124 разрешения; през 2016 са разгледани 397 заявления, от които 230 са получили разрешение, през 2017 година заявленията са били 413 и разрешение са получили 190, а през януари тази година от 83 заявления са одобрени 11.

От 2013 до 2016 година разходите за планово лечение са нараснали от 500 хил. лева на 5.7 млн лева, а разходите за оказване на медицинска помощ с регистрационен формуляр от 3 млн. лева на 8 млн. лева. При разходите на НЗОК за спешна помощ в ЕС пък се забелязват резки скокове нагоре и надолу, обръща внимание представителят на Асоциацията на индустриалния капитал в надзора Боян Бойчев.

Докато през 2013 година касата е платила 14 млн. лева за спешно лечение на българи в ЕС, то през 2014 година този разход скача тройно на 40.5 млн. лева, на следващата година намалява двойно до 20.5 млн. лева и през 2016 година е 23.5 млн. лева.

Затягат контрола по изпращането на пациентите в чужбина

Според Начева през тази година НЗОК трябва да работи по-сериозно с националните консултанти относно изпращането на пациенти за планово лечение в ЕС - “какви пациенти се насочват, по повод на какви заболявания, защо толкова нараства броят на пациентите по тези заболявания“.

Тези пациенти, които се лекуват в чужбина, за мен би било интересно да им проверим ЕГН-та, дали са лекувани и в България, да проследим целия път на тяхното лечение, каква помощ им е оказана в нашата страна. Просто малко по-голям контрол върху това. Вече имаме и насока в кои заболявания се насочват основно пациентите. Да си съсредоточим разговорите с консултантите и проверките за тези пациенти от гледна точка на помощта, която в нашата страна не се предоставя“, коментира тя.

Членове на надзорния съвет акцентират върху това, че се дават разрешения за лечение в чужбина, дори когато само един медицински специалист е дал положително становище.

Подуправителят д-р Йорданка Пенкова обяснява, че по принцип искане за становище се праща до трима консултанти, но понякога отговор идва само от един.

Имахме спешен случай ортопедичен, двамата консултанти бяха на конгрес в чужбина и се наложи само този, който е в България, да даде становище“, обяснява тя.

Според Жени Начева трябва да се иска становище от поне двама лекари от различни болници, когато става въпрос за изпращане на пациент за скъпо струващо лечение в чужбина.

По думите ѝ при разнобой в мненията трябва да се иска становище от трети лекар, каквато е процедурата във Фонда за лечение на деца, но представителят на пациентите в надзора Андрей Дамянов изразява опасение това да не удължи прекалено срока за произнасяне за лечението.

Ние можем да поставим краен срок за произнасяне“, коментира Начева.

“Имам само едно условие към тези правила. Когато се работи с тези пациенти, които искат S2 да се проверява дали имат дарителски сметки или не. Защото мога да ви кажа случай сега, че се иска S2 при наличие на дарителска сметка“, коментира другият зам.-здравен министър в надзора Бойко Пенков.

Начева обяснява, че се обмислят промени от 2019 година, тъй като сега касата плаща една част от лечението, МЗ друга част от лечението и се накъсва процесът по проследяване на самото лечението и ефекта от него.

Половината от бюджета на НЗОК ще е за германските каси

Последната справка на касата сочи, че общият размер на задълженията към чуждите здравни каси през тази година се очертава да е в размер на 259 млн. лв., от които просрочени 119 млн. лв.

В рамките на бюджета за тази година от 73 млн. лв. касата предлага да плати най-много средства - 35 млн. лв. на Германия, към която е най-задлъжняла.

Още по темата
Още от България