Вицепремиерът и финансов министър Симеон Дянков, който участва в дискусията, коментира пред репортери идеята за въвеждането на индивидуален код за влизане в регистъра. На въпрос на Mediapool дали това няма да ограничи достъпа до него, Дянков отговори: "Доколкото разбирам, това са предложения на неправителствени организации и бизнес асоциации. Тепърва предстои дебат в правната комисия и той винаги е свързан с това какъв е балансът между повече информация и защита в случая на лични данни”.
По думите му такъв дебат е воден в много други европейски държави при въвеждането на единен регистър за фирмите и е постигнат баланс.
"Няма да стигнем до крайността внезапно да слагаме електронни подписи и да е много трудно да се взимат данните”, обеща Дянков. И допълни: "По-хубаво е да има повече прозрачност, както за бизнеса, така и за държавата”.
Пред участниците в дискусията министърът заяви, че таксите при регистрация на фирмите и дружествата като цяло трябва да се съотнесат с разходите по това. "Колкото по-евтино, толкова по-добре”, посочи той. По думите му в поправките трябва да залегне и по-добра защита на имената на фирмите, както на българските, така и на чуждите.
Сред другите предложения за законодателни изменения, предложени от неправителствените организации, са търговците, подали заявления за регистрация, да доплащат 30 на сто от първоначалната такса, ако се налага да отстранят пропуски в документите.
Сега при отказ за регистрация, заявителят трябва да плати отново пълната такса, ако иска да бъде вписан в регистъра, след отстраняване на грешките и пропуските.
В момента първоначалната регистрация на дружество с ограничена отговорност струва 160 лв., а за акционерно дружество - 460 лв.
Предлага се също въвеждане на 14-дневен срок за отмяна на отказ за регистрация.
Друга идея е прокурист на фирмата или пълномощник с нотариално заверено пълномощно да се явява в качеството на заявител, за да регистрира дружество. Сегашната практика изключваше подобна възможност.
За първи път се предвижда и завеждането на съдебен иск за защита срещу недобросъвестно заявени сходни наименования на фирми.
Предлага се също да се определят минимални критерии за това какво е заблуждаващо сходство в наименованията.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
15 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
http://wck2.companieshouse.gov.uk/46056f2c6e53009c4d6cd1ff73c439a7/wcframe?name=accessCompanyInfoI registrazijata na OOD e 20 liri...
"В момента първоначалната регистрация на търговско дружество струва на собственика му 160 лв., а за акционерно дружество - 460 лв"Очевидно, за специалистката от Медиапул,Таня Петкова, АД не е търговско дружество.
Това е Конституцията на Булгартатарстан!
Регистърът трябва да си остане публичен със свободен достъп. Ограничаването на достъпа ще има резултат нелегална търговия с информация от кръга на лицата, които имат достъп и реално отново всеки ще има достъп до данните в регистъра. Най-голямата полза от въвеждането му е именно неговата леснодостъпност за всички субекти. И едно законодателно предложение: да отпадне таксата за публикуване на годишните финансови отчети. Публикуването на ГФО не е услуга, която фирмите искат от държавата, а е вменено …
по закон задължение. Затова не може да се третира като услуга, каквато е искането за регистрация на търговец или промяна в обстоятелствата. Знаете ли, че на дружествата с чуждестранно участие, за да приемат за публикуване ГФО, длъжностните лица изискват удостоверение за актуално състояние с апостил на съдружниците/акционерите, за да проверят дееспособността на подписалите протокола за приемането му. Познайте как това се харесва на чуждестранните инвеститори и колко разход на време и средства им коства в родните държави. Същевременно в НАП при подаване на ГФО тези документи не се изискват.
В Англия регистрирах дружество за за 20 лири, а понеже не упражняваше търговска дейност, го ликвидирах за 80 лири без никакви формалности. А в България нещастниците с регистрирани дружества, които никога не са упражнявали търговска дейност и са подавали нулеви данъчни декларации, като ме питат колко ще струва пререгистрацията и ликвидацията на фирмата им, ги заболява главата, като им кажа само моя хонорар, който не включва държавните такси. Защото за мен работата, която извършвам е една и съща и …
формалностите са същите. Дано се сетят да облекчат формалностите по ликвидацията на тези дружества, които не са упражнявали дейност и които съгласно ЗТР до края на годината следва да се пререгистрарат и евентуално открият процедура по ликвидация. Убеден съм, че това са повече от 90% от дружествата, които досега не са се пререгистрали. Собствениците им обикновено са бедни хора, за които и държавните такси са високи. А процедурата е така регламетирана, че имат нужда от квалифицирана помощ- и счетоводна и юридическа.
Г-н адвокат, относно първият Ви коментар, първо проучета правната уредба за регистрация на ТД на Острова и тогава я сравнявайте с българската, но първо помислете кое е по-важно сигурността на търговския оборот и защитата на правата на собствениците на капитала, която дава нашето охранително търговско регистърно производство или бързината и декларативността на британското!?
Относно вторият Ви коментар, г-н адвокат, неграмотници не правят ДТ! Щом е решил да развива бизнес следва предварително да си е направил сметката какво ще му коства и да си поеме отговорността на търговец! Предполагам знаете разликата между търговската отговорност и тази по ЗЗД и защо първата е по-тежка!?
От двете гледни точки – на адвоката и на ДПР-то, определено по ми харесва тази на адвоката. Стопанската дейност на гражданите трябва да се подпомага, а не да се ограничава. Да регистрираш фирма не означава непременно да переш пари, да си мутра, или пък да разполагаш с много пари и големи юридически познания. Един човек например би могло да бъде много добър инженер, способен да конструира апаратура, която би била полезна в определена област на бизнеса. Такива хора обикновено нямат и не биха могли …
да имат големи юлидически познания. Трябва ли обаче да му се отреже възможността да прави това, което може. Би ли могъл някой адвокат и или по точно някое ДПР да направи такива уреди?Всеки гражданин, който смята, че може да върши нещо, от което другите имат нужда, би трябвало да може да си регистрира фирма почти без никакви разходи, главоболия и загуба на време. После, ако сметките му се окажат верни, фирмата му ще се развие, ако не, ще трябва да търси друг начин да си намери място в обществото. Защо трябва хората да се наказват затова, че се опитват да направят нещо. С какво са по-добри хората, които не правят нищоСъздаването на затруднения при регистрирането на фирми и достъпа до данни не пречи на мошениците и мутрите. То само пречи на стопанската дейност на обикновените хора, а в нормалните държави, дребния бизнес е това, с което си изкарва прехраната мнозинството от населението. Мутрите и мафиотите винаги ще намерят начин да научат това, което им трябва. Колкото до предимствата на „ .... нашето охранително търговско регистърно производство .. “ пред „ ... бързината и декларативността на британското “, то те най-точно могат да се оценят като се сравни качеството на живота на британците, с това на българите. Всичко друго е ала-бала.
си кутия в Париж , а не у нас..
Излиза ти изгодна сделка - проверяваш другата фирма в регистъра на момента - кой я представдлява, има ли я изобщо и т.н. И не е ясно какви ще са тези пароли - на кого ще се полагат и кой ще ги раздава. Проблемът съществува и при водене на дела - търговците се призовават на адреса по регистрация в ТР. Сега е лесно - проверяваш в регистъра, вписваш го в исковата молба. Ако нямаш достъп до него, ще стане както преди - вадене на удостоверение от регистъра, излишни разходи на верме и пари, което за бизнеса …
е много важно. А полза от ограничения достъп не виждам. Да не говорим, че противоречи на принципната основа на ТР, че е публичен и отразените в него обстоятелства се считат известни на всички.