Затягане на мерките за неотклонение и отнемане на личните документи

Мерките за неотклонение, налагани на обвиняеми и подсъдими по наказателни дела, да бъдат затегнати сериозно чрез въвеждането на електронно наблюдение, периодично подписване в полицията, както и чрез временно отнемане на личните документи.

Това са част от предложенията за законодателни промени, насочени срещу бегълците от правосъдието, представени в понеделник от главния прокурор Сотир Цацаров на премиера Бойко Борисов. Малко по-късно ръководителят на държавното обвинение представи идеите си и на председателя на парламента Цецка Цачева.

Все по-задълбочаващият се проблем с окончателно осъдените у нас, които излизат в нелегалност преди да бъдат вкарани в затвора с влязла в сила присъда, бе сериозно засегнат от Европейската комисия (ЕК) в последния ѝ доклад за напредъка на България в сферата на правосъдието и вътрешния ред.

През последните няколко години редица осъдени престъпници се изплъзнаха от българските власти и все още са в неизвестност. Сред тях бяха признатите за виновни за рекет и сформиране на организирана банда дупнишки "братя" Пламен Галев и Ангел Христов, осъдените за убийството на студента Стоян Балтов – Вили Георгиев и Светлозар Стоилов, както и осъденият за двойното убийство пред столичната дискотека "Соло" Илиян Тодоров.

През последните няколко месеца в неизвестност се оказа и оправданият на втора инстанция за пране на пари от наркотрафик Евелин Банев-Брендо. Той е подсъдим и по дело за организиран трафик на кокаин в Италия, по което вече бе осъден на две инстанции на 20 години затвор.

Главният прокурор предлага редица промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НКП) и няколко други закони, сред които Законът за специалните разузнавателни средства и Законът за изпълнение на наказанията и задържането под стража.

"Не мисля, че нарушение на човешките права представлява въвеждането на практики, които в огромната част от европейските страни или в групата страни, които ние отдавна сме свикнали да казваме, че са утвърдени правови държави са просто утвърдена практика и законодателни решения. Ние не сме измислили нещо ново", коментира Цацаров след разговора си с Цачева.

Освен на нея и премиера Борисов, идеите за поправки в НПК, лансирани от прокуратурата, вече са били изпратени на лидерите на всички парламентарно-представени партии.

"Своевременно ще ангажирам вниманието и на народните представители. Очаквам до края на настоящата седмица, те да станат годна законодателна инициатива, внесени по съответния ред в Народното събрание (НС) и в същия този спешен порядък, в който те са изготвени непосредствено след доклада на ЕК, НС да може да откликне по един въпрос, който вълнува широка част и то с основание от нашето общество ", коментира на свой ред Цецка Цачева.

Държавното обвинение настоява най-леката мярка за неотклонение – "подписка", изрично да включва "забрана за обвиняемия да напуска местоживеенето си без разрешението на съответния орган и въвеждане на система за контрол за спазване на тази забрана посредством периодична регистрация в службите на МВР". В момента въпросната мярка се изразява единствено в това обвиняемият да удостовери чрез подписа си, че няма да променя настоящия си адрес без да уведоми за това съдебните органи. Тя обаче не предвижда никакви други механизми за контрол, включително наблюдение от страна на МВР.

По отношение на т.нар. "домашен арест" Цацаров предлага съдът да определя конкретния адрес, на която тази мярка да бъде изпълнявана, както и въвеждането на "контрол на забраната обвиняемият да напуска жилището си чрез средства за електронно наблюдение".

"Отсъствието на ясно разпределяне на компетентността и нормативна уредба относно контрола върху спазването на задълженията и забраните, включени в мерките за неотклонение "подписка" и "домашен арест", води до затруднения, а често и до невъзможност да се констатират нарушения, когато те не се изразяват в неявяване пред съответния орган без уважителни причини. Допълнителният ефект от този нормативен дефицит, чието запълване предполага изменения не само в НПК, а и в други закони, е този, че най-леката мярка за неотклонение "подписка" се възприема като едно пожелание към обвиняемия или подсъдимия да се съобразява с ограничения, за чието спазване никой не следи", се казва в мотивите към тези предложения на прокуратурата.

Друго, по-радикално предложение е, когато на даден обвиняем или подсъдим бъде наложена забрана за напускане на страната, властите временно да конфискуват личните му документи за самоличност, така че вероятността да мине през границата да бъде сведена до минимум.

"В съвременните условия тя (забраната за напускане на страната – бел. ред.), обаче, е недостатъчно ефективна, защото изпълнението ѝ се осигурява единствено чрез изземване на международния паспорт на лицето. Граничният контрол при напускане на страна през вътрешна граница на Европейския съюз се свежда до установяване на самоличност и проверка за редовност на представения документ (а за българските граждани такава е и личната карта) и избирателна проверка в информационните масиви. Възможностите лица с наложена забрана по чл. 68 НПК да напуснат страната биха се ограничили съществено, ако за времето на действие на мярката им се отнемат документите за самоличност по чл. 13, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД), в това число и личната карта, като им се издадат заместващи документи", аргументират се от прокуратурата.

Освен това главният прокурор предлага в НПК да бъде направена и промяна, позволяваща на съда да изменя моментната мярка за неотклонение на обвиняем в най-тежката "задържане под стража", ако му постановява осъдителна присъда. В момента промяната на мярката е обвързана изцяло с процесуалното поведение на обвиняемия и дори, когато той бъде осъден, не може да му бъде наложен постоянен арест, ако няма данни, че е станал причина за забавяне на делото.

"Затова проектът предвижда съдът да бъде снабден изрично с правомощия да взема и изменя в по-тежка мярката за неотклонение, когато постановява осъдителна присъда с наказание лишаване от свобода. И в двете предложени хипотези съдът преценява реалната опасност подсъдимият да се укрие и не е изправен пред основание за задължително и безалтернативно определяне на мярка за неотклонение "задържане под стража". Подобна хипотеза не би била съответна на практиката на Европейския съд по правата на човека", се казва още в мотивите към предложенията.

От държавното обвинение настояват още присъствието на подсъдимите в съдебната зала, когато делото се разглежда на втора инстанция, да стане задължително. В момента подсъдимите са длъжни да присъстват на съдебните заседания само на първа инстанция. Предлага се и "възможност за незабавно привеждане в изпълнение на влезлия в сила съдебен акт", в случаите, когато решението на втората съдебна инстанция е окончателно.

Сред останалите предложения на Сотир Цацаров са задължение за прокурора да изпълни писмените указания на горестоящия прокурор, само ако те са и мотивирани, като може да поиска тяхната проверка по служебен път от съответната по-горестояща прокуратура; създаване на механизъм за призоваване и връчване на книжа на народни представители и общински съветници – чрез председателя на Народното събрание или председателя на общинския съвет; разрешението за използване на специални разузнавателни средства по отношение на съдии, прокурори и следователи да се дава предварително от председателя на ВКС или от изрично оправомощен негов заместник, по искане на главния прокурор или оправомощен негов заместник и други.