Заваляха поправки на ГМО-проектозакона

Протестите срещу поправките в закона за генно-модифицираните организми (ГМО) присъединяват нови поддръжници. След като във вторник ДСБ се обявиха против приетите на първо четене промени, ден по-късно към тях се присъединиха СДС и БСП. Сините внесоха свои корекции, които да се разгледат в процедурата между първо и второ четене на законопроекта, а червените поискаха ГЕРБ да си оттегли предложенията. От самата управляваща партия обявиха, че вече са предвидили поправки на одобрените поправки, но така и не обясниха какви точно са те.

Да се запази сегашният рестриктивен режим за отглеждане на генно-модифицирани организми (ГМО) само в лаборатории при контролирани условия и ако се допусне замърсяване на биологично чиста реколта, да има солени глоби, предлага СДС с внесените си предложения за поправки от името на парламентарната група на “Синята коалиция“. Исканията бяха представени в сряда от депутата Лъчезар Тошев.

Едно от предложенията е да останат текстовете в сегашния закон, които отпаднаха на първо четене, предвиждащи забрана на отглеждането на генно-модифицирани тютюн, лози, маслодайна роза, овощни култури. Според депутатите от СДС, ако забраната отпадне, ще бъдат застрашени традиционни за страната ни растения и ще загубим пазари.

Лъчезар Тошев посочи, че от СДС настояват да се въведат обезщетения за земеделците, чиято биологично чиста реколта е замърсена от ГМО култури, отглеждани в съседство. Фермерът, виновен за замърсяването, да плати обезщетение за загубите, глоба и имуществена санкция от 500 хил. до 1 млн. лв., предлагат депутатите.

По-големи надписи за ГМО на етикетите

От партията настояват също така надписите на генно-модифицирани продукти да са по-големи и това да е изрично записано в закона.

Ако проектът бъде приет в сегашния му вид, от СДС ще настояват президентът да наложи вето, допълни Тошев.

"Коалиция за България" пък направо поискаха оттегляне на проектодокумента, тъй като българският премиер не познава не само европейския контекст, но и българската специфика, заяви пред журналисти в парламента събрание депутатът от левицата Атанас Костадинов, който бе зам.-министър на околната среда и водите в бившия кабинет.

По думите му няма нищо общо между писмото от Европейската комисия и стартиралата процедура и мотивите, с които Борисов е разпоредил законопроектът да бъде внесен в парламента.

Според Костадинов документът не съответства и на идеята за “Зелена“ България от предизборната програма на ГЕРБ. Според Петър Курумбашев този законопроект е класически пример за прокарване на лобистки интереси под маската на хармонизация с европейското законодателство. По думите му това се случва за 5-ти или 6-ти път в този парламент и затова въпросът е дали се приемат закони за пред Европа и дали те ще бъдат други в България.

От левицата попитаха зам.-министърът на околната среда Евдокия Манева кога е била честна към избирателите си - когато през 2005 г. е внесла предложението за 30-километровата зона или днес, когато убеждава, че тази зона трябва да отпадне.

Игра със страховете на хората

“Опозицията да не си играе със страховете на хората за генно-модифицираните организми“, заяви от своя страна депутатът от ГЕРБ Костадин Язов в отговор на критиките.

Той обяви за подготвени от партията му нови промени на приетите на първо четене текстове, но не успя да обясни каки ще са те. Ясно стана само, че най-вероятно ще остане забраната да се отглеждат генно модифицирани тютюн, лози, овощни дървета. В Комисията за околна среда и водите към НС ще бъдат обсъдени отново и отстоянията между териториите, на които се отглеждат ГМО култури и биологично чисти насаждения. За всяка култура ще има различно отстояние, каза Язов.

В същото време министърът на околната среда и водите Нона Караджова коментира пред журналисти, че позицията да не се допуска в България използването на ГМО е не само на премиера Бойко Борисов, но и на цялото правителство.

Нямало индикация за искания за полеви опити

Законът, който приемаме за ГМО, се отнася единствено и само за опити в лабораторни условия и в опитни полета и за пускане на пазара за цели различни от храни, фуражи и култивиране, каза екоминистърът. Към момента няма искане за полеви опити с ГМО в България, няма и индикации, че ще има такива искания, допълни тя.

Много по-важна е темата за контрола на храните и фуражите, които съдържат ГМО, защото на територията на ЕС са разрешени за ползване като съставки няколко вида царевица, соя, памук и рапица и един вид захарна тръстика, които съдържат ГМО, допълни Караджова. Опасността не идва от опитите, а от липсата на добра контролна система на храни и фуражи, каза тя..

Опитите с ГМО могат да са само повод да се дискутира с обществото използването на генно-модифицирани организми, допълни още Караджова.

По повод информация за заразени площи край село Доброславци с ГМО, Караджова заяви, че не е запозната с такива данни, но ще разпореди проверка на случая.