Заведенията скочиха срещу безплатния обяд и заплатите по банков път

Ресторантьорският бранш се обяви срещу опита на финансовия министър Асен Василев да дисциплинира сектора с промени в данъчните закони, става ясно от позиция на Българската асоциация на заведенията и Сдружението на заведенията в България. Част от измененията срещнаха и бурна съпротива сред счетоводителите.

В проекта на Бюджет 2023 министърът предлага куп промени в данъчните закони, засягащи основно счетоводството, някои от които звучат логично, докато други са много спорни и повдигат съмнения дори за противоконституционност. Още преди изборите Асен Василев се застъпи за запазване на намалената от 20% на 9% ставка на ДДС за ресторантьорските и кетъринг услугите, която засега важи до 31 декември тази година. Срещу това Василев се застъпи да се въведат други мерки за изсветляване на сектора.

Най-силното недоволство на ресторантьорите е срещу идеята на министъра да се даде възможност на клиентите на заведенията да не плащат сметката си, ако не получат касова бележка. Мярката може да се окаже и противоконституционна, а браншът я определи като "безумна".

"То (предложението, б. р.) е дискриминационно, тъй като важи само за нашия сектор, но не и за други, които работят със задължението да издават касов бон. Предложението е предпоставка за сериозни конфликти между предприемачи и потребители, тъй като няма ясна обосновка как се доказва неиздаването на касова бележка и какво се случва, ако клиентът си тръгне, преди изобщо да му е донесена сметката", аргументират се ресторантьорите.

Според тях мярката показва пълната несъстоятелност на държавата да извършва вменените ѝ в закона дейности, като ги прехвърля на клиентите.

"Цитира се, че това се прави по примера на Гърция, но няма приложени калкулации до какви завишения в приходната част в бюджета е довела тази мярка и какви нива на изсветляване на сивия сектор са постигнати след въвеждането? А всеки, който е ходил в Гърция, знае, че сметката и до ден днешен му се дава на хвърчащо листче", пише в позицията.

Според ресторантьорите мярката нарушава равноправието между всички участници в икономиката на държавата - дружествата, служителите, клиентите и отделните браншове. Тя налага задължения и лишава отделни обществени групи от правото на равнопоставеност, заложено в конституцията и е в разрез със законодателството на Европейският съюз и Хартата на основните права в съюза.

Ресторантьорите недоволстват и срещу друга идея на Василев. Той предлага плащането на заплатите от работодатели с 50 и повече наети лица, както и от фирмите, извършващи ресторантьорски и кетъринг услуги, да става само чрез превод или по платежна сметка, тоест най-общо казано – по банков път. Същото важи и за изплащането на дивиденти в корпоративното облагане, независимо от техния размер. Целта е да се предотврати укриването на данъци и осигуровки.

Според бранша това няма да доведе до по-висока събираемост на данъци, а ще го натовари административно и финансово и ще облагодетелства банките, които ще получават милиони под формата на множество такси.

Министерството на финансите обаче се аргументира, че мярката ще изсветли заплащането в сектора и е в полза на работниците, които ще могат да следят точното и навременно изпълнение на задълженията на работодателите към тях по отношение на плащането на заплатата в уговорения срок и размер. Ведомството очаква това да ограничи плащанията "под масата".

Секторът обаче е против и тази идея. "Тази мярка също е дискриминационна, защото за останалите бизнеси важи само за фирми, които са с повече от 50 служители", обосновават се още от бранша.

"При така направените предложения ясно се вижда, че държавата в лицето на МФ иска да направи банковата система най-големия администратор на данни и да включи в нея служители и суми, които към днешна дата не са нейни клиенти. Остава неясен въпросът - до какво завишение в приходната част на държавния бюджет ще доведат тези мерки? Ясно се виждат планирани повишения в приходната част на банковата система и повишения в разходната част за бизнеса, но не и какво получава държавата! Ако не ставаше дума за лобизъм в полза на банките, а за защита на държавния интерес, то би следвало да се предвидят намаление или премахване на таксите по трансакции и обслужване на сметки", пише в позицията.

Според бранша предприемачите в кафе-клубната, барова и ресторантьорска индустрия са загубили над 30 000 служители в пандемията от Covid-19. "Задължението да се плаща само по банка ще отблъсне допълнително хората да работят в сектора, когато това се поставя като изискване само за тях. Най-потърпевши ще бъдат курортите и сезонните обекти", твърдят те.

Най-сериозната мярка, която пък счетоводителите считат за трудно изпълнима, е въвеждането на изискване фирмите, регистрирани по ДДС, да предоставят за предходния данъчен период информация в справката си декларация за ДДС за размера на паричната касова наличност и размер на вземания по разчети със собственици, персонал и съдружници. Според МФ от тези данни може да се направят изводи за евентуално укриване на ДДС.

Според МФ новото изискване не противоречи на правото на ЕС. "Предвид, че декларирането размера на паричната касова наличност и размера на вземания по разчети със собственици, персонал и съдружници цели да се осигури правилното облагане и събиране на ДДС, както и предотвратяването на измами, е допустимо справка-декларацията за ДДС да съдържа такава информация", твърди министерството.

С друга поправка, която също цели борба с данъчните измами, се предлага засилване на фискалния контрол. Василев предлага въвеждане на задължително предварително деклариране на данни за превозите на стоки на територията на България. Бизнесът ще декларира информацията чрез електронна услуга на НАП, която ще предоставя уникален номер за всеки отделен превоз на стока. Валидността на уникалния номер за превоза е 14 дни от предоставянето му от НАП. Когато при осъществяване на фискален контрол се установи, че определен превоз на стока с висок фискален риск не е предварително деклариран, уникалният номер за превоза ще се издава служебно от органите на НАП.

Предлага се правилата за предварително деклариране на данни за превоз на стоки да се прилагат само по отношение на превозите на стоки с висок фискален риск, извършвани с транспортни средства над 3.5 тона, движещи се по пътната мрежа на територията на страната.

Министерство на финансите не предлага промяна на срока за въвеждане на новата формула за такса "смет", която от 1 януари 2024 г. трябва да се определя на база реално изхвърленото количество отпадък.