Заветни взаимоотношения между хората и нациите

Едно от нещата, които зарадваха всички на конференцията, беше участието на малки деца и тийнейджъри. Сред тях имаше и от доскоро отхвърлените, но сега изградени личности - бивши наркомани. В края на този материал ви предлагаме техни свидетелства.

Не случайно в Християнски център “Прелом” има много възстановени млади хора, които сега помагат на своите връстници от новото поколение. Интересно е, че към тази църква има Молитвен център и Българска национална молитвена мрежа, която е във връзка със 150 страни от света от Световния молитвен център. Обширна е дейността и на издателска къща “Мемра”, която разпространява в България филма “Трансформации”, гледан в много страни по света.

Това е филм, за който си заслужава да се разкаже накратко. Представете си град, в който 92% от населението са новородени християни, в който затворите са спрели да функционират, защото няма престъпления, в който селскостопанската продукция е в библейски размери. Представете си град, в който на всеки 90 дни 60 000 християни се събират на футболния стадион за целонощна молитва, в който мултимилиардерски наркокартел е паднал на колене пред Бога. Представете си град, в който баровете са превърнати в църкви, древни езически храмове са разрушени и цели родове приемат вярата в Христос. Такива трансформирани общества на 3 континента са представени във филма на Джордж Отис младши. Впечатляваща е и втората част на филма, която предстои да се пусне на пазара. В нея могат да се видят променени градове и хора в северните части на Канада и цяла страна в Африка - Уганда, която се е въздигнала от дъното на мизерията и гражданската война чрез силата на Евангелието и сега просперира като нация. Много серопозитивни след молитва в протестанстските църкви са дали негативни резултати за СПИН. Дори в навечерието на 2000 г. президентът на страната и съпругата му са обявили, че Уганда като нация сключва завет с Господ Исус Христос и така ще продължи да просперира.

Основателят и главен старей на Християнски център “Прелом” пастор Георги Бакалов споделя: ”Не е случайно името на инициативата Мишена Европа (с основоположници Роджър Мичъл от Великобритания и Михаел Шифман от Германия). За нас мишена е например икономическото възстановяване на нашите нации, но за Бог мишена са сърцата на хората - както тук, така и навсякъде по света.”

На конференцията говориха и представители на Националното младежко християнско движение “Нова вълна” (пастор Николай Кокончев от Евангелска петдесятна църква - Варна и пастор Георги Михайлов, Христова евангелска църква “Шалом”-Ловеч), което има успешна работа с хиляди тийнейджъри от цялата страна. Впечатляващ е случаят с едно момиче и две момчета от София, които през декември м.г., точно в нощта на инцидента в “Индиго”, са предпочели да не отидат на същата дискотека, а да се съберат с приятелите си от “Нова вълна” в Пловдив. Това е спасило живота им…Така че, на Мишена Европа имаше специални благословения за новото поколение, което е толкова ключово. Вярващите от Румъния пък свириха на традиционния рог шофар, чрез който едно време пастирите са общували на далечни разстояния в планината. Християните от Унгария им отговориха с техния рог, а всички заедно си спомниха за древния еврейски рог шофар и Божията заръка да се молим за мира на Ерусалим…

Началото на Мишена Европа в София съвпадна с годишнината от терористичните удари в САЩ. “Тези атентати донесоха промяна и смирение в много американци и в много хора по света.” - отбеляза един от говорителите на конференцията Чък Пиърс от Световния молитвен център. А Европа има много причини да се замисли за съдбата си, не само във връзка с битката срещу тероризма, но и поради опустошителните наводнения на много места това лято.

Възстановяването на физическите и духовните опустошения на Стария ни, толкова пъти разкъсван от войни и междуособици, континент отново ще стане чрез взаимно посвещение и трайни взаимоотношения. Беше приета “Апостолска декларация”, в която се призовава за ускоряване на Божиите намерения и цели за нациите в Европа. Всички взеха заедно Господна вечеря или причастие като възпоменание на Христовата жертва на кръста. Всяка вечер различни участници представяха своите страни и това отново бе потвърждение за целта на Мишена Европа - молитвена инициатива, която мобилизира Христовата Църква за съживление и реформация на Стария континент. Такива християнски конференции са се провели в Германия, Франция, Великобритания, Полша, Ирландия, Уелс, Исландия и други. Сега е била избрана София поради стратегическата роля на нашата страна на Балканите.

Свидетелства на бивши наркомани

Семейство Алиса (24 г.) и Петър (28 г.) Пееви

Алиса: Бях много малка, когато започнах да вземам наркотици. Не помня точно дали съм била на 12 или на 13 години. Бях много подтиснато дете. Още от училище не можех да общувам с хората, бях отхвърлена. Винаги са ми се подигравали. Не можех да уча, не можех добре да усвоявам с ума си. Тази потиснатост ме накара - защото човек има нужда от взаимоотношения, той не може да бъде сам и изолиран -да се запозная с батковци и каки, които взимаха наркотици. Първоначално започнах само да се движа с тях и си мислех, че никога няма да правя такива неща. Те ми създадоха някаква охрана, чувство на защита. Започнах малко по малко. Първо започнах да пуша цигари, да пия алкохол и накрая - да взимам хапчета и после хероин. След това - като започнеш вече да го правиш - ти се отваряш за всичко грешно. Начинът на мислене, това, което гледаш по филмите - гангстерство, проституция - всичко това ти става интересно. Започнах да правя и друго - да крада, да проституирам, да прося по улиците - неща, които са гнусни.

Петър: Моята история е настина различна. Аз се занимавах с наркотици, продавах ги. Исках да опитам - да видя какво е това. И един опит ме вкара до такава степен, че след 6-7 години аз вече нямах къде да си бия инжекциите с хероин. Това може да те овладее до краен предел, така може да те обладае, че като станеш, първата ти мисъл да е за дрога. Независимо дали не си се къпал от 10-15 дена, независимо дали си се виждал с майка си и баща си, независимо дали имаш някакъв приятел, първата ти мисъл е, “има ли дрога” - за да можеш да станеш и да тръгнеш. По този начин дойдоха наркотиците при мен - като нещо много хубаво, като нещо привлекателно. Това е много примамливо, защото винаги идва като нещо красиво. Никога няма да дойде като нещо отвратително. То винаги ще дойде, за да те привлече, но последствията след това са трагични. Ти ставаш толкова вглъбен в себе си и в това, което трябва да направиш, не можеш да мислиш за нищо друго, освен за наркотиците. За да вземеш наркотик, можеш да убиеш човек. На мен ми е идвало много пъти да убия, за да имам пари за дрога - без да ми пука от нищо. Това е реалността на “чистотата” на един наркоман. Той е готов на всичко. Рано или късно… умираш. Това е реалността. Реалността на наркотиците е смъртта!

Алиса: Отворих се и казах: “Господи, не мога повече!” Когато се обърнах към Бога, аз презирах всичко. Майка ми - нея я бяха водили на църква - и тя, малко като на кино, ме заведе да видя дали е интересно. И аз си отворих сърцето. Тогава Той не може да не дойде. Исус идва и ти показва Своята безусловна любов. Бог е свят, Той мрази греха. Обаче любовта Му към теб е по-голяма от омразата Му към греха и е готов да те приеме с всички гадни неща, които правиш, просто за да може да бъде с теб, да има взаимоотношение с теб и да те очисти. В Библията се казва, че единствено Неговата свята кръв, който е пролял за нас, може да ни очисти.

Петър: Аз съм чист, наистина не поради това, че съм бил в комуна, аз съм чист поради това, че приех Исус Христос за мой Господ и мой Спасител. Аз вярвам, че това е единственият път, по който трябва да мине един наркоман, за да може да се очисти от духовната нечистота. И вярвам, че единственият път - дали ще е в комуна или в обществото - е Исус Христос. Аз съм пример, че в човек, толкова вглъбен в себе си и готов на всичко заради дрогата, малко по малко може да дойде това очистване. Малко по малко Бог може да работи в теб и да изважда тези неща от теб и от ден на ден ти да ставаш все по-чист и с все по-голямо желание за чистота. Желанието ти е да ставаш все по-чист, да се променяш и да ставаш пълноценен човек и гражданин на тази държава. Желанието ти е с тази чистота да привличаш други хора да стават чисти. Това е радостта в мен, това ме кара да живея. Защото аз знам, че мога всеки ден да се променям, да вървя, както пише в Божието Слово ”от святост в святост”. Хубаво е, че това няма край - можем да се растем всеки ден. Винаги има нещо, което може да се изчисти и на негово място да дойде нещо чисто в нашия живот.

Жанета Иванова /26 г./

Родена съм в София. Детството ми беше трудно, защото майка ми и баща ми се развеждаха и ние със сестра ми трябваше да бъдем разделени. Вкъщи непрестанно имаше скандали и побоища и всичко това ми се отразяваше на психиката, докато в един момент пожелах да избягам от къщи. Тогава бях ученичка и все още нямах близки приятели, но ето, че попаднах на една компания в махалата и бързо се сприятелих с тях. Всички бяха по-големи от мен, даваха ми сигурност и свобода. В квартала имаше една градинка, в която се събирахме. Започнах да пуша и да пия алкохол като всички останали. Няколко пъти не се прибрах в къщи и баща ми ме записа в детска педагогическа стая. Майка ми живееше на друго място със сестра ми.

Бунтът в мен все повече и повече нарастваше. Бунт към родителите, бунт към обществото и накрая бунт към себе си. Подстригах косата си на гребен в стил пънк и с една моя приятелка заедно избягахме от къщи. Запознахме се с много хора, които бяха наркомани. От любопитство реших да пробвам паркизан, от който се получават халюцинации. Така на 13 години аз вече пушех не само обикновени цигари, но и марихуана, дишах лепило и се друсах с хапчета.

Запознах се с едно момче, което се инжектираше. Заедно с него заминах за Пловдив и зарязах училището, разпадналото ми се семейство и компанията си. В Пловдив попаднах на друга компания - още по-възрастни - и заедно с тях заживях в една изоставена къща. Все още нямаше хероин, но пък имаше морфин, лидол и други наркотици, с които се друсаха всички. Аз не желаех да се дупча, но най-накрая се престраших и моят приятел ми заби в ръката първата спринцовка с кодеин. Кодеинът е хапчета, съдържащи морфин и по химичен път се извлича, за да стане в течно състояние. Почувствах се странно и сякаш не бях на себе си. Това ми хареса, защото не мислех за нищо, а само за еуфорията, предизвикана от наркотика. Започнах да вземам редовно и когато се завърнах в София, имах опиева зависимост.

В София вече беше плъзнал хероинът (1993 г.). Веднага с моя приятел си купихме и така започна моят наркомански стил на живот. Трябваха ми пари, за да се друсам и като момиче трябваше да избирам да крада или да стана проститутка. Аз избрах първото. Започнах да правя дребни кражби по магазините и да прикривам приятеля си, докато крадеше, но парите не стигаха и се налагаше да прося по улиците, лъжейки хората, че ми трябват пари за хляб. Поради всички тези глупости, с които се занимавах, имах много проблеми с полицията. Досието ми не беше малко. Два пъти лежах в дом за малолетни и непълнолетни, в почти всички полицейски управления в София и извън София. Живеех по “приятели”, мазета, тавани. Спях по градинките и в подземията на София и не спирах да се друсам. В един момент разбрах, че не мога без хероин.

Веднъж, както си просех по улицата през 1992 г., ме срещнаха две момичета и започнаха да ми говорят за Бог. Те ме водеха в молитва и аз се спасих. След това ме поканиха в протестантска църква “Сион” (днес “Прелом”), но заради наркотиците не успявах да отида. Въпреки че, бях спасена, аз продължих да вземам хероин до 1996 г. Тогава бях станала много зле. Или щях да умра, или да спра да се друсам. Два пъти бях вземала свръхдоза и щях да умра. Накрая започнах лечение с метадоновата програма. Метадонът е синтетично вещество, заместител на хероина, но към него също има пристрастяване. До 1997 г. се лекувах, но разбрах, че не помага, защото имах зависимост към метадона. Ужасявах се от кризите и абстиненцията и се страхувах от реалността. В метадоновата програма идваше една жена, която проповядваше на наркоманите. Запознах се с нея и отново приех Исус Христос. Той ми откри любовта Си и започнах да се моля. В мен дойде сигурност, че Бог ще ме освободи от робството на наркотиците. Аз взех решение и започнах да намалявам дозата си, докато накрая спрях. Исус извърши чудо за мен - вече нямах никаква абстиненция. Дори наркоманите и лекарите около мен се чудеха на това. Бог ме освободи от наркотиците, които бях употребявала в продължение на седем години и ми показа огромната си любов.

През 1998 г. отидох в библейското училище на Лоурън Кънингам от “Младежи с мисия” (световна младежка християнска организация). Там беше моят период на рехабилитация. Когато се върнах в София, започнахме да се молим и да проповядваме на наркомани. Резултатът е много бивши наркомани, освободени чрез силата и любовта на Исус Христос.