Завинаги замлъкна невероятният бас на Никола Гюзелев

Поклонението през големия оперен певец ще е в понеделник

Завинаги замлъкна невероятният бас на Никола Гюзелев

Големият български оперен певец Никола Гюзелев почина на 77-годишна възраст в петък в София, съобщиха от Софийската опера и балет. В последните седмици здравето му е било силно разклатено и е бил приет за лечение в "Пирогов". С него до последно е било семейството му.

Поклонението пред световноизвестния бас ще е в понеделник в централното фоайе на Софийската опера и балет от 9.30 часа, а опелото ще е от 12 часа в църквата "Света София.

Гюзелев посмъртно бе отличен с наградата "Златен век" огърлие, за изключителни заслуги и принос в развитието на българската култура, която е най-високото отличие на Министерството на културата. Отличието ще бъде връчено на вдовицата Анна-Мария Гюзелева, на специална церемония на 20 май.

Съболезнования на близките изказаха президентът Росен Плевнелиев, премиерът Пламен Орешарски, председателят на Народното събрание Михаил Миков и редица културни и политически дейци.

Никола Гюзелев беше неоспорим талант с рядко дарование, изключителен педагог, човек и колега, пишат от Софийската опера и балет в съболезнователен адрес до близките на артиста.

"За приноса и заслугите си към българското и световното оперно изкуство Никола Гюзелев е удостояван с редица български държавни и творчески отличия, но най-голямото отличие е признанието на публиката и критиката", се казва в съболезнователния адрес. "Дълбоко скърбим за трудно прежалимата загуба на личност с такъв творчески ранг и мащаб", посочва директорът на операта Пламен Карталов.

Той припомня, че големият творчески път на Никола Гюзелев започва от сцената на Софийската опера и балет, тогава Софийската народна опера, където на 27 юни 1961 г. той прави своя дебют с ролята на Тимур в операта "Турандот" на Пучини.

Никола Гюзелев е роден в Павликени на 17 август 1936 г. Още първите години от живота му са белязани със знака на музиката и живописта. Баща му, Николай Гюзелев, по професия градинар, свирел великолепно на цигулка. Бил е самоук и дори сам си е майсторил инструменти. Майка му, Елисавета, била шивачка, но на младини играела в самодейни театри, посочва БТА в биографична справка за големия оперен талант.

Никола започва да пее от съвсем малък. На 11-годишна възраст вече изпълнява главната роля в оперната постановка "Малкият цигулар" в родния си град, но открива, че има талант и на художник. Започва да рисува, да пее и да свири, като в различни периоди от детството си вярва, че ще бъде велик художник, ненадминат певец или бъдещ Паганини.

Около 15-годишен чува по радиото изпълнение, което по думите му го кара да "замръзне". Монологът на Борис от операта "Борис Годунов" на Мусоргски в изпълнение на Едмонд Косовски пробужда в него любовта към операта.

През януари 1951 г. семейството му се премества да живее в София. Никола започва да посещава оперни и театрални спектакли, а в училищните концерти изпълнява ролите на княз Игор, Иван Сусанин и тореадора от "Кармен". Продължава да рисува и печели конкурси в училище.

Приет е в Художествената академия пръв в специалността "Живопис". Като студент се отличава с ярка дарба и отлична техника. По време на следването си учи и пеене и става солист в Ансамбъла за песни и танци при Министерството на вътрешните работи. Явява се на конкурс за нови членове на академичния хор "Георги Димитров", където изпълнява ария на Иван Сусанин и печели конкурса. Участва в редица концерти и фестивали в Москва, Виена, Хелзинки (1962), където е отличен със златен медал като солист.

През януари 1960 г., годината в която с отличие завършва висшето си художествено образование, му предлагат договор за работа в Берлин, Германия, и той се подготвя да замине. По това време Гюзелев се среща с оперния певец и музикален педагог Христо Бръмбаров и взима решението да остане в България и да учи пеене при него. За работата си със своя учител Гюзелев винаги говори с голяма благодарност и любов. През 1960 г. той става стажант в Софийската народна опера. Същата година става и редовен артист в Народната опера. Следват ролите на Миха от "Продадена невеста" и отец Гавраил от операта на Константин Илиев "Боянският майстор".

През 1963 г. в ролята на Филип II от "Дон Карлос" Никола Гюзелев печели Първа награда и Златен медал на втория Международен конкурс за млади оперни певци в София. Успехът идва само след 2 сезона на професионалната сцена.

През 1968 г. за пръв път стъпва на сцената на театър "Реджо" в Парма, Италия, и грабва сърцата на публиката. Той изпълнява ролята на Атила от едноименната опера на Верди. Успехът му е колосален. През 1994 г., 26 години по-късно, отново в Парма, Гюзелев получава наградата "Златен Верди", отличие, което той много цени, тъй като малцина в целия свят са удостоени с него. През 1973 г. в Техеран съдбата го изправя на една сцена с неговия вдъхновител Едмонд Косовски. Гюзелев изпълнява ролята на Борис Годунов, а Косовски - на Пимен.

Никола Гюзелев пее на големите оперни сцени в Европа, Северна и Южна Америка, Япония: "Ла Скала" - Милано, "Реджо" – Парма, "Сан Карло" - Неапол, "Щатсопера" - Виена, "Щатсопера" – Берлин, "Ковънт Гардън" - Лондон, "Гранд Опера" - Париж, "Болшой театър" - Москва, "Метрополитан опера" в Ню Йорк, "Колон" - Бунос Айрес и много други.

Сред неговите партньори на сцената са били Борис Христов, Николай Гяуров, Ана Томова-Синтова, Владимир Атлантов, Евгений Нестеренко, Елена Образцова, Франко Корели, Джоун Съдърланду, Пласидо Домиго, Пиеро Капучили.

Невероятният глас, техниката на пеене и актьорският талант позволяват на Гюзелев да пресъздаде образите на барон Скарпия от "Тоска" на Пучини, Дон Жуан от едноименната опера на Моцарт, Ескамилио от "Кармен" на Бизе, които са за баритон.

За изкуството му са характерни благородството и мекотата на тембъра на гласа, съчетани с проникновено изграждане на вокално-сценичните образи - Галицки в "Княз Игор", Борис Годунов в "Борис Годунов", Филип II в "Дон Карлос", Мефистофел в "Фауст", Дон Базилиу в "Сивилският бръснар", Захари в "Зографът Захари" и др.

Оперните образи, в които се превъплъщава са над 70. Само Филип II басът пее в 42 постановки по света. А в зала "България" дори записва едновременно с 2 микрофона ролите на Филип II и Инквизитора. Певецът пее в постановки, режисирани от големите творци Лукино Висконти, Юрий Любимов, Борис Покровски, Ото Шенк, Андрей Тарковски.

Световноизвестният диригент Генадий Рождественски казва за него: "Не се е раждал и няма да се роди певец, който така дълбоко и вълнуващо да пресъздаде най-руския от всички образи - Досифей."

Както сам той казва по стечение на обстоятелствата неусетно и постепенно започва да дава съвети на млади оперни певци и става педагог. Преподавал е в Българската академия за изкуство и култура в Рим, Италия (дн. Български културен институт).

Великият български бас жъне успехи и чрез своите ученици, които покоряват световните сцени - баритонът Владимир Стоянов, басът Николай Карнолски, Орлин Анастасов, Цветелина Малджанска и др.

Още от Общество

Защо Слави Трифонов не успя да регистрира партията си?