Завой в износа - от суровини към стоки с добавена стойност

България е на път да обърне тренда от страна износител основно на суровини към стоки с висока добавена стойност. През изминалата година страната ни печели позиции в световния износ в електрониката, фармацията и пластмасовите изделия. Добре се представяме при велосипедите и мебелите, а при облеклата има съживяване. Губим позиции в световния износ при зърното, маслодайните семена, тютюна, желязото и стоманата. Това показва анализ на Българската стопанска камара (БСК), направен на базата на данните на Световната търговска организация (СТО).

Макар и минимално с 1% българският износ през 2014 г. се е свил и възлиза на 29.31 млрд. долара. Това връща страната ни отново на 65-то място в света по износ на стоки и суровини, след като през 2013 г. бяхме с две места по-напред, а през 2012 г. на същата позиция.

Курсът на щатския долар, колебанията в цените на стоките на международните пазари, както и намаленото търсене на някои метали от страна на Китай, който е основен потребител, са основните причини за спада на износа през миналата година, коментира Веселин Илиев, директор на отдел "Външноикономическо сътрудничество" в БСК.

За първите четири месеца на 2015 г. обаче трендът се обръща и има ръст на износа с 12.9% спрямо година по-рано, сочат данните на НСИ, публикувани в четвъртък. Износът за страните извън Европейския съюз расте с по-бързи темпове спрямо партньорите ни в общността, съответно 13.8% спрямо 12.3%. Експортът на стоки и продукти обаче за страните от ЕС е на по-голяма стойност – 9.3 млрд. лв. спрямо 5.4 млрд. лв. за трети страни.

Германия, Италия и Румъния са основните ни външни партньори

Германия, Италия и Румъния остават основните ни външно-икономически партньори. Към тези страни изнасяме най-много стоки и продукти, от там и вносът е най-голям.

Експортът към Германия възлиза на 1.93 млрд. лв. (ръст от 13.5% на годишна база), към Италия достига 1.42 млрд. лв. (8.6%) и Румъния – 1.1 млрд. лв. (7.3%).

Българският износ е нараснал и към изпитващата финансови затруднения Гърция – до 927 млн. лв. в края на април, което е повишение от 7.2% на годишна база. Стартиралата на 28 юни 2015 г. банкова ваканция в южната ни съседка, която ще продължи поне до 13 юли, най-вероятно ще окаже негативен ефект и върху търговските взаимоотношения между страните ни. Българския внос от Гърция в края на април се е свил с 3.6% до 771.3 млн. лв., сочат още данните на НСИ.

България е световен лидер при износа на зърна

Ръстът на българския износ е два пъти по-висок от ръста на световния внос, сочи анализът на БСК. За периода 2010 – 2014 г. българските фирми достигат средногодишен ръст на износа от 8%, докато световният внос расте с 4%.

Сред водещите пазари по-значителен спад на износа на български стоки и материали e отчетен в Китай (-18%), Русия (-8%), Испания (-10%), Сърбия (-8%) и Украйна (-55%). Печелим обаче пазарни позиции в Белгия (42%), основно поради двойно увеличение износа на мед, Алжир (94%) поради увеличен износ на горива и Сингапур (71%), където е пренасочен износът на горива от Гибралтар, Полша и Чехия с по 12 %.

Както и досега, България остава лидер в износа на някои нишови продукти и през 2014 г. Наблюдава се и ръст в износа на стоки с по-висока добавена стойност като медикаменти, машини, електрически и електронни изделия, както и фармацевтични продукти. Такава трябва да бъде и по-нататъшната специализация – продуктова, с по-висока добавена стойност, а не секторна, коментира Веселин Илиев. По думите му българската икономиката няма два или три водещи и структуроопределящи отрасли и за това не може да се очаква България да е експортен лидер в цял сектор.

България е на първо място в световния износ на зърна, сплескани или на люспи, различни от овесени през 2014 г., като заема дял от една в световния износ (20.2%). Общо са изнесени зърна за близо 36.5 млн. долара, като водещ пазар е Румъния, която формира близо 60% от износа на България в тази секторна група продукти.

За разлика от 2013 г., когато България беше първенец в световния износ на слънчогледови семена като дял, сега отстъпваме с една позиция (14.3%). Това се дължи основно на спада с една трета на износа на слънчоглед през 2014 г., както и понижението на цената от 631 на 567 долара за тон. Най-голяма част от българския износ на слънчогледови семена е за Холандия, Германия, Турция, Португалия, Франция, а най-добри цени постигаме във Великобритания, Полша, САЩ, Литва, Австралия и Канада. С изключение на тях, експортните цени на българския слънчоглед са около 400-580 долара/тон, което е под средните цени на конкурентите ни - 600 долара/тон.

Макар да има лек спад България остава втора в световния износ, след Италия, по временно консервирани череши с дял от 19.1%. През миналата година сме изнесли временно консервирани череши за 18.5 млн. долара.

Страната ни запазва втора позиция в световния износ на нерафинирана анодна мед (15.4%), брашна от маслодайни семена (14.85), слънчогледови семена (14,3 %), патешко и гъше месо (12.9%) и семена от кориандър.

Износът на електроенергия продължава да е значим за българската икономика, въпреки неговия спад с 2% през 2014 г. Износът на ток е основно за Турция, Гърция, Словения, Чехия, Кипър, Македония, Сърбия, Румъния. Най-добрите цени са постигнати на турския и италианския пазар, сочат данните на БСК.

След няколко чужди инвестиции България вече заема важни пазарни позиции в световния износ на комплекти проводници за автомобили. С две трети се е увеличил износът ни за Турция през миналата година. Растеж има и за пазарите в Словения, Унгария, Чехия, Швеция, Италия, Словакия, Румъния, Испания, Франция, Полша, Германия.

Износът на руди на благородните метали и техни концентрати и на медни руди отчита спад през 2014 г. Водещи пазари на рудите на благородните метали са Германия и Корея. Намаление се отчита и в експортната цена, която за миналата година е около 200 хил. долара/тон. Губим позиции в Белгия. Това се отразява върху общия спад в стойностно и количествено отношение поради намалена цена на металите на световните пазари.

През 2014 г. българските цигари са се изнасяли основно за ОАЕ, Сирия и Иран, където печелим пазарните позиции, но губим позиции в Ирак, която е сред основните ни партньори през 2013 г.

Калцинираната сода, която е традиционен продукт и с традиционни пазари, постепенно възвръща пазарните си позиции. През 2014 г. се увеличава износът ни към Франция, като делът ни в световния експорт достигна 9.2% с продукция за 248 млн. долара.