Завръщането на Карлес Пучдемон

Испанското правителство го свали от длъжност и го принуди да избяга в Белгия, но Карлес Пучдемон, убеден сепаратист, поведе отново битка за запазване на властта в Каталуния и спечели неочаквана победа на регионалните избори.

"Испанската държава беше сразена", ликуваше той във вечерта на предсрочните регионални избори, на които сепаратистите си върнаха абсолютното мнозинство начело с неговата листа "Заедно за Каталуния".

Неговата листа разбира се не е водеща, изпреварена е от либералите от "Сиудаданос", които обещават да го отдалечат от властта, но тя изпревари друга сепаратистка партия - "Републиканска левица на Каталуния", опровергавайки допитванията.

Издигнат до върха на управлението в Каталуния в началото на 2016 г. с обещанието да поведе областта към независимост, Карлес Пучдемон удържа на думата си.

Той свика референдум за самоопределение, забранен от Конституционния съд, и подкрепи на 27 октомври декларацията за независимост на каталунския парламент.

Само два дни по-късно обаче Пучдемон замина за Брюксел, отказвайки да влезе в противоборство с държавата, която малко по-рано го бе уволнила.

"Антисепаратисткият печат го обяви за страхливец, но ако той има някакъв недостатък, това по-скоро е безразсъдната му смелост", писа в каталунския в. "Вангуардия" неговият приятел Антони Пучверд.

Заминавайки от Испания за Белгия, 54-годишният бивш журналист с гъста кестенява коса като каска пренесе каталунския конфликт в сърцето на Европейския съюз и продължи битката си от Брюксел, втвърдявайки междувременно тона срещу ЕС, който окачестви като съюз на "упадъчните" страни.

Съюзът обаче беше непоклатим, демонстрирайки безрезервната си подкрепа за водача на испанското консервативно правителство Мариано Рахой.

"Твърда глава"

По отношение на избирателите, стратегията на Пучдемон да се представя "като легитимния премиер на Каталуния в изгнание" му се отплати с победа, която според него "никой не може да оспорва".

Макар да е преследван от правосъдието в Испания за бунт и противодържавна дейност, той би могъл да направи опит да се върне и да поеме риска да бъде незабавно хвърлен в затвора като своя вицепремиер Ориол Жункерас.

Вечерта на победата си той си позволи да изиска от испанското правителство да освободи затворниците и да прекрати поетото от Мадрид управление над областта.
Причините за тази решимост са загатнати в биография, написана от друг приятел на Пучдемон, Карлес Порта, през 2016 г.

В нея той е описан като "почтен и жилав" човек, "сепаратист откакто се помни", с характер на "бегач на дълги разстояния". Той има тази "добродетел (или недостатък): твърдоглав е".

За момент Пучдемон сякаш се поколеба ден преди провъзгласяването на независимостта на 27 октомври, предлагайки на съюзниците си по-скоро да се свикат нови регионални избори, отколкото да се обявява независима република, за да се избегне челен сблъсък с Мадрид.

Само за часове обаче той даден заден ход, уверявайки, че правителството на Мариано Рахой не е предложило необходимите "гаранции".

"Хората в лагера му го обвиниха в предателство, а той не желаеше да бъде гробокопачът на партията", каза източник, участвал в пазарлъците.

В крайна сметка депутатите гласуваха, със сериозно изражение, декларацията за независимост.

Часове по-късно Мариано Рахой на практика суспендира самоуправлението на областта, което се случва за първи път от падането на диктатурата на Франсиско Франко.

Словенският пример

Роден в Амер, село на стотина километра от Барселона и нейните елити, Карлес Пучдемон говори френски, английски и румънски - родния език на съпругата му, с която имат две дъщери.

Син и внук на сладкари, до встъпването си в длъжност като каталунски премиер, той е кмет на град Жирона - крепост на национализма с 98 000 жители.

Преди това Пучдемон ръководи националистическия ежедневник "Пунт" и основава каталунска информационна агенция, все така съчетавайки журналистиката с дейността на политически активист в националистическата и консервативна партия "Демократична конвергенция за Каталуния".

От 1991 г. нататък той се интересува от независимостта и дори пътува до Словения, за да проучи процедурата за отцепване след забранен референдум за независимост и кратка война.

В последвалите години, Пучдемон отстоява стратегия за разширяване на "социалната база" на сепаратизма, която се основава на ненасилието, вдъхновявайки се от Ганди: "Не бива да се бърза. Нещата трябва да се правят както трябва", казал той според Карлес Порта.

Неговите критици го упрекват, че е направил точно обратното: повел е Каталуния към разрив, забравяйки една преобладаваща част от избирателите и излагайки на опасност сплотеността и икономическия напредък на областта.

По БТА