Заявено е невиждано 58% поскъпване на газа през април

Държавният газов доставчик "Булгаргаз" иска енергийният регулатор да утвърди невиждано досега поскъпване на природния газ с 58 процента от 1 април. Заявлението бе внесено още в края на миналата седмица, но вместо това увеличение дружеството обяви в петък прогнозата си за повишение на цената през май с близо 40 процента.

В понеделник Комисията за енергийно и водно регулиране вече публикува заявлението за цената за април, с което се иска тя да бъде 179.36 лв./МВтч - ръст от почти 60 процента. Такъв досега регулаторът не е одобрявал в историята си, независимо от различните формули, по които се е смятала цената на синьото гориво и периода, за който е действала цената.

В момента природният газ се продава за 113.79 лв./МВтч на вътрешния пазар (без цени за достъп, пренос, акциз и ДДС).

Какво ще е окончателното заявление за цената на суровината ще стане ясно на 1 април, коягот "Булгаргаз" ще внесе финалните си изчисления според борсовите цени за целия месец март. Сегашните сметки за 60-процентното поскъпване са правени към 11 март и обхващат недостигани допреди нива на цените на газа на европейските борси от близо 3900 долара за 1000 куб. м. В последните дни заради военните действия на Русия в Украйна пазарните стойности на синьото гориво варират силно нагоре и надолу.

От енергийния регулатор заявиха, че след екстремнитестойности от 350 евро за МВтч природен газ на европейските борси е налице тенденция към нормализиране на пазарите и днешните котировки показват цени от 1250 долара/1000 куб. м. или около 110 евро/МВтч, което е три пъти по-малко. Очакванията на комисията са тенденцията към стабилизиране на международните цени на природния газ да продължи, но въпреик това тя заочна анализ доколко са обосновани разчетите в заявлението на "Булгаргаз“ и дали в него са отчетени всички възможни резерви за намаляване на цената, включително и чрез максимално възможните доставки от газовото хранилище в Чирен. От обществения доставчик се изисква да представи обосновка и доказателства за всеки ценообразуващ елемент и анализ на пазара на природен газ, заявиха от енергийния регулатор.

В края на март приключват помощите, отпускани от държавата за топлофикационните дружества да покриват разликите в заложената в цените им стойност на газа и реалната, както и за битовите потребители на природен газ. Преди ден енергийният министър Александър Николов каза, че не се предвиждат нови такива, защото отоплителният сезон ще приключи на 31 март.

Той обаче не коментира какво ще се случи, ако дотогава времето остане студено. Според наредбата за топлоснабдяването то се спира, ако в три последователни дни средната денонощна температура навън е била над 12 градуса, но има и дългосрочна прогноза запазване на тази температура или затопляне.

През годините парното е спирало в средата на април, много рядко по-рано, имало е случаи и това да става по-късно.

Ако времето не се стопли след 31 март, държавата ще трябва да мисли варианти, защото в столицата електроразпределителната мрежа не може да издържи допълнително натоварване.

Помощите заради скъпия ток за бизнеса обаче ще продължат да се изплащат и след края на месец март. Kонкретните параметри на компенсациите за април и размерът на помощта ще бъдат уточнени до края на тази седмица, стана ясно след среща на премиера Кирил Петков в понеделник с представители на работодателски организации. В нея са участвали и вицепремиерът и министър на икономиката и индустрията Корнелия Нинова и министърът на енергетиката Александър Николов.

В момента бизнесът е подпомаган за сметките за ток със 75% от разликата между действителната пазарна цена на електроенергията в сегмента "ден напред" на борсата за съответния месец и стойността през юли 2021 г. 185,59 лв./MВтч, но не повече от 250 лв./MВтч. Според работодателите този механизъм лимитира помощта и я прави крайно недостатъчна.

Предстои да се види какви ще са сумите за април.

Според данните на Българската независима енергийна борса електроенергията с доставка за вторник – 15 март, е постигнала средна цена от 583.22 лв./МВтч. Каква е била средната борсова цена на тока за февруари все още няма данни, но за януари базовата електроенергия средно е струвала 373.87 лв., а пиковата – 441.54 лв.

Премиерът посочи в понеделник, че се работи по нов механизъм, който да има по-дългосрочен хоризонт и да дава повече яснота за поне година напред. Целта на подкрепата на държавата към бизнеса е икономиката да се стабилизира, да бъдат подпомогнати предприятията да оцелеят в настоящата безпрецедентна криза и да бъдат запазени работните места, посочиха от пресслужбата на Министерския съвет.

За разлика от настоящата ситуация, при която бизнесът купува електроенергия за ден напред, новият механизъм ще стимулира сключването на дългосрочни договори за електроенергия, посочва премиерът Кирил Петков. Според него така ще бъдат преодолени флуктуациите на пазара и ще се увеличи делът на дългосрочните договори.

За това, че на борсата за ток ще заработи нов сегмент за дългосрочни договори, обяви миналата седмица и вицепремиерът по еврофондовете и финансов министър Асен Василев.

"За съжаление в последните 10 години това не беше направено. Ако имахме такъв механизъм, в момента бизнесът нямаше да бъде изправен пред настоящите рискове. Радвам се, че сега заедно ще го реализираме и то в много бърз порядък", заяви в понеделник Петков.

Той също така декларира, че кабинетът няма да допусне покачване на цените заради спекула, а поскъпването на стоките и услугите ще бъде движено единствено от инфлацията, която е "няколко процента, а не 10 на сто".

Той все пак призна, че заради струпването на различни рискове като войната в Украйна и проинфлационни още преди нея светът навлиза в изключително сложен период:

"В момента целият свят влиза в една рискова зона на стагфлация. Ако това се случи, това означава, че имаме хем инфлация, хем растежът, икономическият растеж се намалява. Така че оттук нататък ние много внимателно трябва да направим всяко наше движение, така че да избегнем риска от забавяне на икономиката", каза още Петков.