Децата с диабет и техните семейства ще получат съвременна грижа, обучение и подкрепа по модела на утвърдени световни диабетни центрове в рамките на пилотен проект в Специализираната болница за активно лечение на детски болести (СБАЛДБ) "Проф. д-р Иван Митев". Целта е чрез по-качествена грижа заболяването на децата да бъде контролирано по-добре, като се редуцират усложненията и хоспитализациите. И в крайна сметка – да бъде предложен модел, по който този тип комплексна грижа да бъде финансирана от Здравната каса. Партньори на болницата по проекта са фондация "За доброто", която има вече зад гърба си реализирани 10 пълни трансформации на детски отделения в страната и организацията "Ценности за бъдещето" (Future Values), която има опит с други проекти за интегрирани грижи и чиято мисия е здравеопазване, основано на ползите (Value-Based Healthcare).

"Ползите от проекта са огромни, защото досега грижата за децата с диабет в България не е организирана така, както би трябвало да бъде спрямо световните стандарти. Т.е. децата с диабет да бъдат обгрижвани от мултидисциплинарен екип, който включва лекар, специализирана диабетна сестра, специалист по хранене, обучител, психолог и при нужда социален работник", коментира пред Mediapool д-р Наташа Янева, специалист по детска ендокринология в СБАЛДБ "Проф. д-р Иван Митев".

Грижа в болницата, която държи пациента "извън болницата"

Д-р Янева обяснява какъв е пътят на децата с диабет и техните семейства в момента у нас и по какво се различава от практиката във водещи диабетни центрове по света: "Обикновено след диагностицирането на заболяването, в България детето прекарва около една седмица в болница, за да бъдат обучени родителите какви грижи да полагат за тях – хранене, измерване на кръвна захар, прием на инсулин и др. В рамките на първия месец след изписването от болница децата имат по един контролен преглед седмично, тъй като показателите са динамични, променят се дозите. След този един месец те биват диспансеризирани при детски ендокринолог, който те посещават обикновено веднъж на 3 месеца, въпреки че имат право всеки месец. При този преглед се измерват ръст и тегло и лекарят вижда дневника със стойностите на кръвната захар и адаптира стойностите на инсулина.

Още по темата

Започва проект за интегрирана грижа за деца с диабет в България

26 август 2025 15:46

Аз съм била на две специализации в чужбина– през 2023 г. бях 3 месеца в Англия и през 2024 г. 2 месеца в САЩ – там грижата за децата е организирана в диабетни центрове към болниците, а не както е у нас – да ходиш да си търсиш ендокринолог, който да те следи. Когато детето отиде в диабетния център – и в Англия, и в САЩ – първо му свалят всички данни от сензори, писалки, помпа – в зависимост какво устройство ползва. Всичко това после отива при диабетната сестра и лекаря на екран. Измерват и теглят детето. Освен през лекар, то минава и през психолог, диетолог и ако се налага – през социален работник. Т.е. има комплексна грижа от мултидисциплинарен екип. За сравнение у нас семействата плащат от джоба си консултации с диетолог и психолог и не всеки може да си ги позволи. В чуждите центрове имат и осигурена 24-часова линия, поддържана от диабетни сестри, на която да се обадят родителите, ако детето в момента има проблем. Докато у нас, имам колеги ендокринолози, които проследяват по 300-400 деца и те няма как да отговарят постоянно. Идеята е и у нас да се създаде такъв център, който да осигурява комплексна грижа за децата и техните семейства. Това ще им донесе от една страна спокойствие и от друга страна – ще подобри контрола на диабета".

За лошия контрол на диабета у нас влияние оказва и стигмата сред по-ниско образовани семейства или в училище в тийнейджърска възраст. "Последния месец имаме две деца, които са си спрели инсулина докато са били на летен лагер, защото ги е било срам от останалите. Едното беше с тежка кетоацидоза", разказва тя. По думите ѝ не всички семейства имат капацитета сами да се справят и някои имат нужда от повече подкрепа.

Затова обучението на семействата на децата с диабет е изключително важно и в САЩ и Англия има специално назначени хора за целта – обучители, които не са лекари и това разтоварва работата на медиците. Те обучават пациентите и семействата как да се справят ежедневните ситуации: как да си нагласят дозите на инсулина, как да броят въглехидрати. "Дори най-съвремните устройства – помпите не могат да работят без човешка намеса и е много важно да преброиш грамовете въглехидрати, защото помпата ти дозира инсулина спрямо тях. И ако човек не си е изчислил правилно грамовете въглехидрати, може да получи по-ниска или по-висока доза инсулин от необходимото", обяснява д-р Янева.

В СБАЛДБ разполагат само с една обучителка засега, която е майка на дете с диабет и обучението се провежда приоритетно от лекарите, които са свръхнатоварени.

Друга разлика е, че сега у нас пациентът може да получи комплексно обслужване само ако бъде хоспитализиран, а идеята е пациентите да получават доболнична помощ в сградата на болницата, като се избегнат тежките и скъпо струващи усложнения. Според д-р Янева един подобен диабетен център е достатъчен да покрие нуждите на София и дори на децата от цяла Северозападна България. "В диабетния център в Индианаполис идваха пациенти от целия щат. Центърът в Нюкасъл обслужваше цяла Северна Англия", разказва д-р Янева.

Според нея най-голямото предизвикателство в създаването на подобен център е обезпечаването му с целия спектър от кадри, необходими за предоставянето на комплексна грижа.

Стимули за по-добър контрол на заболяването

Проектът в СБАЛДБ е вдъхновен от успешния модел на холандските клиники Diabeter – една от водещите структури за грижа за деца с диабет в света. Повече за него разказва Славейко Джамбазов, експерт по здравни политики и основател на организацията Future Values, която си партнира със столичната Педиатрия.

"В Холандия в специализирани центрове за лечение на деца с диабет се заплаща пакетна цена на дете за година, която включва цялостната грижа, проследяване и контрол на заболяването. Пакетната цена за лечение на едно дете с диабет е например около 6000 евро на година и в нея се включва всичко: лекарства, медицински изделия, прегледи и др. Центърът е на разположение 24/7 и разполага с всички нужни диагностични и лечебни методи. Когато пациентът е високорисков, лекарят има стимул да го вижда редовно. Защото ако детето бъде хоспитализирано, скъпият болничен престой се заплаща също от тази пакетна цена, т.е. има реален стимул за по-малко хоспитализации и по-добър контрол на заболяването. При тези модели в крайна сметка лекуващите екипи получават повече средства в сравнение със сегашния модел, при по-качествена и ефективна дейност, без излишни разходи за предотвратими хоспитализации и усложнения. Данните от Холандия показват, че по този начин децата със заболяване под контрол се удвоява, а хоспитализациите намаляват драстично, в сравнение с класическия фрагментиран подход", обяснява Джамбазов пред Mediapool.

Future Values работи по много проекти за интегрирана грижа по света. Ролятата на организацията в настоящия проект е да анализира пътя на пациента и текущия начин на работа в клиниката и да предложи нов по-ефективен модел на работа и финансиране, които носят повече ползи за пациентите.

"Ние ще начертаем сегашния път на пациента и заедно с лекуващите екипи и семействата ще начертаем новия, ще изберем заедно с тях важни клинични и за пациентите резултати, чрез които могат да се измерват контролът на заболяването и успехът на програмата. Картографирането вече е стартирало, обученията са в ход, от началото на 2026 год. започваме и разработването на пакетното заплащане, адаптирано за България. В партньорски и дори приятелски отношения сме с холандските клиники и те са готови да подпомогнат българските си колеги. Подобни проекти имаме и в областта на рак на белия дроб, малигнен меланом, уротелиален и простатен карцином, някои сърдечносъдови заболявания, невродегенеративни и автоимунни заболявания, таласемия и много други. Мотивацията на пациентите и лекуващите екипи да реорганизират процесите и пространствата си така, че предоставената медицинска грижа да е по-добра, е заразителна", коментира Джамбазов.

Изграждане на лечебна среда

Фондация "За доброто" е основен двигател на проекта и е ангажирана с реорганизация на пространствата в клиниката.  С дарителски усилия "За доброто" вече преобрази 10 детски отделения в страната, сред които са тези в Силистра, Пловдив, Айтос, Велико Търново, Ловеч и Добрич чрез проекта "Светулка" и партньорства.

В рамките на проекта в столичната Педиатрия ще бъде изградено пространство за обучения, практически занятия и индивидуални сесии, насочени към по-доброто управление на заболяването както от децата, така и от техните семейства. 

"От 2019 г. насам фондацията е двигател на системни промени в средата на детските болнични отделения в България – от цялостни обновявания до стандарти за дизайн, функционалност и терапевтична среда. Нашият подход е детски-центриран и стъпва на доказателства за влиянието на болничната среда върху психическото състояние, преживяването и дори клиничните резултати при децата. Ролята на фондацията в конкретния проект е в няколко направления: обединяване на заинтересованите страни, експрертиза в трансофмацията на пространства в болничните среда, координация и организация на целия процес през последната година. Включително подготовка на цялата документация по архитектурния проект от идеен проект, авторски надзор до предаване на обекта. В следващите месеци предстои да стартират и ремонтните дейности по проекта", разказа Надежда Рангелова от фондация "За доброто".

Новото пространство в специализираната детска болница "Проф. д-р Иван Митев" е първото в страната, което съчетава четири ключови функции – обучение, терапевтични занимания, арт активности и свободна игра за всички деца пациенти.

Дизайнът, дело на архитектите от Ателие 3, съчетава функционалност с естетика и поставя лечебната, уютна среда в основата на оздравителния процес. Особено ценен е новият мултифункционален салон, който обединява четири различни функции – зала за обучения на родители и деца , терапевтично пространство за групови и индивидуални занимания, както и общо пространство за игра, достъпно за всички деца пациенти. Такова интегрирано решение досега не е съществувало в болницата и е първа стъпка към изграждане на модел за лечебна среда, която подкрепя децата, медицинските екипи и семействата.

"Това е моделът, който ние като организация целим дългосрочно да постигнем в работата си с болниците и институциите", коментира Рангелова. 

Проектът за интегрирана грижа в столичната Педиатрия се явява като естествено продължение и надграждане след години работа на фондация "За доброто" за подобряване на педиатричната среда. Проектът "Светулка – Болница, която не се усеща като болница" на фондация "За доброто" спечели престижната BIG SEE Interior Design Award 2025 в категория Hospitality. Това превърна обновеното детско отделение в многопрофилната болница в Добрич в първото детско болнично отделение в България, получило такова международно отличие. 

В последните години фондацията работи активно в посока подобряване модела на грижа в детското здравеопазване. Пример за това е и пилотния проект на първото в България "Обучение по терапевтична комуникация в педиатрията" , което "За доброто" стартира през месец септември в НБУ.