Дезинформацията залива пациентите с онкологични заболявания през всякакви мрежи и канали и понякога тя взема не по-малко жертви от самата болест. Това заяви проф. Асен Дудов, председател на Българското онкологично научно дружество (БОНД) и медицински директор и началник на Клиниката по медицинска онкология в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Младост на събтие по повод предстоящия Световен ден за борба с рака 4 февруари. Дудов посочи, че тази година Международният съюз за контрол на рака (UICC) има специална инициатива за борба с дезинформацията, която цели разбиването на някои митове относно онкологичните заболявания.

"В ежедневието си и комуникацията с болните вече съм на прага на силите си да обяснявам, че захарта няма никакво отношение към рака. Нито захарта, нито приемът на витамин B12, нито приемът на минерална вода. Освен че когато тотално се спре захарта на едно човешко същество, която храни мозъка, намаляват когнитивните възможности, хората стават по-нервни, обърква се ритъмът на сън и бодърстване и това нанася щети, които са доста глупави", посочи проф. Дудов.

Той коментира, че подобни източници на дезинформация са форуми с наукообразна форма на изразяване, но има и хартиени издания, които са предпочитани от по-възрастните хора. В тях могат да бъдат срещнати препоръки за още по-старшни лишения като това да не се консумира месо и още по-драматични ограничения, които по думите му правят пациентите "неподходящи като партньори на лечението". Той обясни, че дараматичните промени в начина на живот водят до анемии, влошават някои показатели на пациентите, което пречи да се започне лечението.

В кампанията срещу дезинформацията на UICC се поставя специален акцент на това, че онкопациентите могат да правят физиотерапия, могат да влизат в минерални води, че B12 не стимулира рака и че могат да ядат захар.

Дудов призова пациентите да се доверяват на лекарите, колкото и малко време да имат те за разговори, поради намаляващия им брой.

Той даде примери за това колко много се е променило лечението на рака в последните години с навлизането на нови терапии и диагностични методи.

"Допреди 15 г., когато се говореше за рак на белия дроб, имаше много обсъждания дали тази болест, която завършваше преди една година от нейното диагностициране, трябва въобще да се лекува с химиотерапия. Дали това не е тежко влошаване на качеството на живот на пациентите, дали те не трябва да останат само на симптоматично и палиативно лечение. И днес виждаме каква промяна има и по-младите колеги не могат да повярват, че това е било част от нашето ежедневие", каза проф. Дудов. Той даде пример с пациентка с напреднал рак на белия дроб, която е започнала лечение с прицелна терапия и е била в пълна ремисия 7 години. "На седмата година направи една мозъчна метастаза, която благодарение на активното ѝ проследяване, беше открита рано и ѝ беше направена радиохирургия. Като всеки човек, на който болестта отново напомня за себе си, тя започна да си мисли дали да не се смени тази прицелна терапия, която при нея доведе до този фантастичен ефект, като след дълги разговори се разбрахме да не правим излишни промени. Но вижте какви въпроси седят днес пред нас. Аз, честно казано, не съм вярвал, че това ще се случи в моя живот", разказа проф. Дудов.

Той съобщи, че 20 млн. души годишно заболяват от рак, а умират 10 млн. души, но тази статистика обхваща не само страните от Европа и Северна Америка, но и държави с много по-малко ресурси за борба с болестта. Затова той призова да не забравяме, че въпреки проблемите, България по отношение на технологиите за лечение на рака е на водещо място, това е достъпно и се вижда по резултатите на пациентите.

Въпреки напредъка, обаче България, е на първо място в Европа по смъртност от рак на бял дроб. Проф. Димитър Костадинов, началник на бронхологичното отделение в  УМБАЛ "Св. Иван Рилски"  обясни, че това се дължи на високите нива на тютюнопушене и замърсеният въздух. Той даде пример, че държави като САЩ са намалили заболеваемостта и смъртността от рак на белия дроб именно чрез намаляване на тютюнопушенето и здавословен начин на живот с физическа активност. Той посочи, че в България около 4300 души заболяват годишно от рак на белия дроб, а смъртността е много голяма, като има и 20% скрита смъртност. По думите му всеки трети, засегнат от рак на бял дроб, е пушач, а с 20% се увеличава рискът от рак на бял дроб за пасивните пушачи.

Доц. Веселка Стойнова, началник на Клиника по образна диагностика, Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Младост, представи новостите в образната диагностика, с която се диагностицират онкологичните заболявания. В областта на рака на белия дроб методът за скрининг е нискодозовата компютърна томография. Доц. Стойнова обясни, че нискодозовото облъчване е щадящо за пациента и в същото време не влошава образа. Този скрининг се препоръчва при хора над 50 години, които в продължение на 20 години са пушили по една кутия цигари на ден или тези, които в продължение на 10 години са пушили по две кутии.

При рака на гърдата тя посочи, че има нови мамографски методи, които служат за скрининг, а магнитния резонанс може да се ползва от жените под 40 г., защото мамографията не се препоръчва за жени под 40 г. При рака на дебелото черво виртуалната колоноскопия е мотодът, който се ползва за откриване на полипи.

При рака на простата, освен изследването на PSA маркер, магнитният резонанс на простата пробива в много страни като препоръчителен метод за скрининг. Доц. Стойнова обясни, че своевременното откриване на рецидивите е с много по-голямо значение за пациентите от дозата облъчване, която получават при образната диагностика. "Балансът полза-риск е в посока на ползата и пациентите не трябва да се плашат от диагностичните методи", каза тя. Доц. Стойнова допълни, че всеки един образен метод има добри и лоши страни и няма един универсален метод. "Нито един не може да отговори на всички въпроси, затова ги съчетаваме", каза тя.

Проф. Светлана Христова, началник клиника по обща и клинична патология към Александровска болница, открои като проблем това, че пътят на онкологично болният в България наподобява брауново движение: ходи от болница на болница, от специалист на специалист в процеса по диагностиката и лечението си. "Има болници, където може да се направи всичко за онкоболния, само че те не са много", посочи тя. Друго предизвикателство, по думите ѝ, е това, че има недостиг на патолози. "Няма желание сред младите лекари да специализират патология, защото е трудно и отговорно – трябва да кажеш на човек има ли рак без да се допуска грешка", посочи тя. Освен това Христова заяви, че патолозите не са поставени добре в колективите на болниците, защото за тази част от медицинската дейност няма финансиране.

Проф. Алексей Савов, директор на Националната генетична лаборатория, обясни важността на генетичните изследвания за съвременното лечение на рака.
"Туморните маркери имат различна информативна стойност. Някои маркери дават информация дали туморната тъкан е склонна да метастазира. Предиктивните маркери пък казват дали туморната тъкан ще се повлияе от дадено лекарство", посочи той. Проф. Савов обясни, че не е правилно хората да се изследват сами, а онколозите следва да определят какви изследвания да се проведат.