В периода между 2011 г. и 2021 г. смъртността от болести на кръвообращението е намаляла с близо 20% в Европейския съюз. Във всички държави от ЕС с изключение на България се наблюдава спад на смъртността от сърдечно-съдови болести, като намаленията варират от 3% в Румъния до 48% в Малта. В България смъртността от болести на кръвообращението нараства от 1182 на 100 000 души през 2011 г. на 1211 на 100 000 души през 2021 г.

Освен това страната ни все така продължава да е с високи нива на предотвратима смъртност, сред водещите по рискови навици като тютюнопушене и употреба на алкохол, на челни места по антибиотична резистентност и на дъното по ваксинация срещу различни заболявания. Също така България е сред най-засегнатите от недостиг и застаряване на медицинските специалисти. Това са някои от констатациите в доклада "Здравето отблизо" (Health at a Glance: Europe) за 2024 г на Европейската комисия и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), който представя състоянието на европейските здравни системи на всеки две години.

Докладът отбелязва, че в някои държави от Централна и Източна Европа, сред които и България, смъртността от сърдечно-съдови заболявания е до 7 пъти по-висока в сравнение със Западна Европа.

На графиката: Смъртност от болести на кръвообращението на 100 000 души.

Процентът на предотвратима смъртност през 2021 г. е бил най-нисък в Исландия, Норвегия, Швейцария и Швеция с по-малко от 120 на 100 000 души на възраст под 75 години. Италия, Люксембург, Малта и Испания също имат ниски нива на предотвратима смъртност, повече от 30% по-ниска от средната за ЕС. На другия полюс се нарежда България заедно с Унгария, Румъния и Латвия – всички с над 400 преждевременни предотвратими смъртни случая на 100 000 души от населението под 75 години. Това е повече от два пъти по-висока от средната за ЕС предотвратима смъртност.

Въпреки че очакваната продължителност на живота в Европа се е увеличила след пандемията от Covid-19 до средно 81.5 години, между държавите с най-висока и най-ниска очаквана продължителност на живота продължава да съществува 8-годишна разлика. Испания, Италия и Малта отбелязват продължителност на живота с повече от две години над средната за ЕС, докато Латвия и България са с повече от пет години и половина под нея.

Още по темата

Очакваната средна продължителност на предстоящия живот у нас е 73.5 години

22 май 2024 14:27

Докладът обръща сериозно внимание на кризата с медицински кадри в ЕС. 20 държави от ЕС съобщават за недостиг на лекари през 2022 г. и 2023 г., а 15 държави за недостиг на медицински сестри.

Недостигът на медицински кадри се оценява на около 1.2 млн. специалисти. Това поставя здравните системи пред двойно предизвикателство, тъй като от една страна застаряващото население на Европа има нужда от повече здравни грижи, а от друга самите медицински кадри са преобладаващо възрастни.

Над една трета от лекарите и една четвърт от медицинските сестри в ЕС са на възраст над 55 години и се очаква да се пенсионират през следващите години.

На графиката: Над една трета от лекарите и една четвърт от медицинските сестри средно в ЕС са били на възраст над 55 години през 2022 г.

България е сред страните с малък брой на медицински сестри на глава от населението заедно с Латвия, Кипър и Унгария. Освен това България и Италия са двете държави в ЕС с най-застаряващи медицински специалисти.

Докладът обръща внимание и на ниските нива на ваксинация в България срещу човешкия папилома вирус, както и на факта, че страната ни е единствената в ЕС, която не предлага ваксинация на момчетата, но планира това да се случи от 2025 г. Отчетени са и ниските нива на ваксинация срещу Covid-19 в България. Нисък у нас е и обхватът със скрининг за някои видове рак като рака на дебелото черво.

Антимикробната резистентност (АМР) продължава да бъде сериозна обществена заплаха, като в ЕС се срещат антибиотично резистентни инфекции, които водят до около 35 000 смъртни случая всяка година, а преките разходи се оценяват на 6.6 милиарда евро. През 2022 г.- 2023 г. 32 % от изследваните бактериални изолати са резистентни към ключови антибиотици, като този процент надхвърля 50 % в Румъния, Гърция, Кипър и България. Потреблението на антибиотици извън болниците, което е ключов фактор за антимикробната резистентност – варира почти четири пъти в различните държави от ЕС, което показва необходимостта от промени в лекарствената употреба. 

Разходите за здравеопазване на глава от населението в ЕС са най-ниски в Унгария, Хърватия, България и Румъния, под 1 900 евро на човек. Същевременно България остава сред страните с висок разход за болнична помощ и нисък за извънболнична помощ.

На графиката: Разходи за здравеопазване на глава от населението, 2022 г.