Двойно и дори тройно повече българи са били трансплантирани в чужбина през последните три години спрямо тези, които са имали шанса да бъдат трансплантирани у нас. Това става ясно от отговор на министъра на здравеопазването Силви Кирилов на поставени въпроси от депутата от ПП-ДБ Васил Пандов.

През 2022 г. по данни от регистъра на агенция "Медицински надзор" 59 българи са били трансплантирани в чужбина, а следтрансплантационното им наблюдение се извършва в България. Зад граница са извършени 50 бъбречни трансплантации и 9 чернодробни. За сравнение през 2022 г. в България са извършени общо 20 трансплантации: 12 бъбречни, 6 чернодробни и 2 сърдечни.

През 2023 г. има данни за 93 трансплантирани в чужбина българи, които се наблюдават у нас. Става въпрос за 83 бъбречни трансплантации, 7 чернодробни и 3 сърдечни. Същевременно у нас са реализирани 42 трансплантации: 27 бъбречни, 12 чернодробни и 3 сърдечни.

През 2024 г. в чужбина са се трансплантирали 75 българи като са извършени 68 бъбречни и 7 чернодробни трансплантации. За сравнение в България са реализирани 34 трансплантации: 22 бъбречни, 10 чернодробни, и 2 сърдечни.

Като цяло през 2023 г. беше отчетен известен подем при трансплантациите, дължащ се до голяма степен на засилената активност на "Пирогов", но постигнатият успех не беше надграден през 2024 година. Причината за малкия брой трансплантации у нас е липсата на достатъчно донорски ситуации, т.е. болниците не подават изпаднали в мозъчна смърт хора като потенциални донори.

Само десетина от 31 болници подават донори

Въпреки че 31 болници в страната имат лиценз за дейностите по откриване, установяване и поддържане на жизнените функции на потенциален донор с мозъчна смърт при налична сърдечна дейност, едва 9-10 болници през този период от време са реализирали донорски ситуации.

По данни на регионалните здравни инспекции през 2024 г. броят на починалите броят на починалите с мозъчна смърт е едва 18 души. Реализирани са 16 донорски ситуации, а поради медицински причини и отказ на близките не са реализирани две.

Процедурата по установяването на мозъчна смърт е доста сложна: комисия в болницата трябва да установи мозъчната смърт с пълно единодушие. Това са документира в протокол, който се подписва от комисията и след това всяко лечебно заведение е длъжно да уведоми агенция "Медицински надзор" за всички потенциални донори в мозъчна смърт. Според координатори по донорство обаче мозъчната смърт масово не се докладва като такава.

Още по темата

Специалисти начертаха стъпки за изваждането на трансплантациите от застой

27 май 2022 16:54

По принцип около 10% от смъртта в интензивните отделени е мозъчна смърт. Затова е необходимо обучение на медицинските кадри за разпознаването на потенциални донори и стимули за докладването им.

На фона на тези трагични данни агенция "Медицински надзор" провежда инфорамционна кампания в подкрепа на донорството, за която изданието OFFNews разкри наскоро, че по скандален начин са похарчени над 400 000 лв. за популяризиране на донорството и близо 600 000 за обучения на медицински специалисти.

За харченето на тези средства тече проверка на Министерството на здравеопазването.

Здравни емигранти

Сред причините много българи да се подлагат на трансплантации в чужбина е именно това, че у нас се чака дълго и шансовете да получиш орган навреме са минимални. Друга причина е, че в България от много години не се извършват чернодробни трансплантации от жив донор. В последните години бъбречните трансплантации от жив донор у нас също са малко. Въпреки че т.нар. кръстосано донорство без роднинска връзка между донор и реципиент е разрешено у нас от 2020 г. то реално не се практикува у нас. При този метод една двойка роднини разменя орган с друга двойка роднини, когато има по-голяма съвместимост.

Трансплантации се извършват в няколко лечебни заведения в страната, които имат подготвени екипи. Във ВМА се правят чернодробните трансплантации, но само от трупен донор. В "Алекнандровска" и "Лозенец" се осъществяват бъбречните трансплантации. В "Света Екатерина" се осъществяват сърдечните трансплантации.

Към 5 февруари 2025 г. българите, които официално са вписани в регистъра на ИАМН като нуждаещи се от трансплантация са 828 души.

Съдебно дело, по което НЗОК беше осъдена наскоро, обаче разкри, че има сериозни пропуски по вписването на пациенти в листата на чакащите за трансплантации.

Финансиране

МЗ заплаща определени суми на болниците за откриване на потенциални донори, поддържането им, както и за самите трансплантации. До 1500 лева се плаща на болницата за откриване на потенциален донор с мозъчна смърт. До 5000 МЗ заплаща за поддържането на потенциалния донор с мозъчна смърт при налична сърдечна дейност. До 950 лв. се заплащат за имунологични изследвания на потенциалния трупен донор. Средствата за преодоперативни дейности варират между 300 и 1500 лева. За самите трансплантации МЗ плаща на болниците между 42 450 лева и 100 000 лева в зависимост от това какъв орган се трансплантира, като средствата за труда на екипа са до 25% от сумата.

Източник: ИАМН

От 2022 до 2024 г. България е предоставила на Румъния 20 органа, които не са били подходящи за трансплантация у нас, а от Румъния сме получили едно сърце.

България е предоставила още един черен дроб на Полша, на Германия – сърце, бял дроб и черен дроб, а на Унгария – едно сърце. 

България устойчиво заема последно място от 28-те държави-членки на ЕС по брой на трансплантирани пациенти на 1 млн. души население