Здравен дебат при президента беше бойкотиран от съсловни организации

Като приоритет бяха издигнати проблеми, които цял мандат са в застой

Сн. БГНЕС

Дебат за развитието на здравеопазването, организиран в сряда от президента Росен Плевнелиев, за пореден път констатира отдавна известни проблеми, издигна кухи лозунги за бъдещето и беше бойкотиран демонстративно от представителите на съсловните организации. Лекари, зъболекари и фармацевти напуснаха заседанието, недоволни от това, че по протокол е предвидено да се изкажат сред последните.

Въпреки че темата за финансирането на здравеопазването беше сред основните, от дискусията знаково отсъстваше вицепремиерът с ресор здравеопазване и финансов министър Симеон Дянков.

“Явно е проявено неуважение към редовите лекари, зъболекари, фармацевти в България. Не обвинявам президента, но трябва сериозно институцията да поработи върху своя протокол. Не може съсловните организации, които са основен партньор на държавата в реализиране на здравните политики, да бъдат оставени на последно място, ако остане време да кажат нещо. Нашата цел беше най-вече да разсеем митовете, които се носят в България колко много пари се отделят за здравеопазване и как те ежегодно нарастват. Под 4% от БВП няма страна в Европа, която да заделя за здравеопазване, освен България. Другият мит е за броя хоспитализации - непрекъснато нарастващи. Проблем номер едно на страната са кадрите“, заяви на излизане председателят на БЛС Цветан Райчинов.

Председателят на Българския фармацевтичен съюз пък коментира, че на един консултативен съвет трябва да се изказват експертите, а не хора, които си правят PR. Около час и половина слушахме само това. При регламент от по 3 минути, министърът на здравеопазването говори около 15 минути и не каза нищо, неизвестно на мен“, заяви той.

“Никога досега не сме имали случаи браншова организация да напусне преди края на заседанието. Надявам се това да е признак на изнервеност поради сериозните дисбаланси в системата. Затова сме се и събрали, за да ги решаваме“, коментира от своя страна президентът.

Плевнелиев и здравният министър Десислава Атанасова очертаха като основни приоритети на здравната реформа електронното здравеопазване, подобряването на спешната помощ и преструктуриране на болниците, без обаче да коментират защо и по трите пункта има по-скоро изоставане в мандата на това правителство. Плевнелиев съобщи, че България е на предпоследно място в класация на ЕК, включваща 34 европейски държави, заради допуснати медицински грешки, продължителността на престоя в болниците, както и повишението на разходите за болнична помощ с16.3% в рамките на една календарна година.

За разлика от лекарите Плевнелиев смята, че парите, които се отпускат за здравеопазване не са малко, но не се изразходват ефективно. “Бюджетът на държавата всяка година се увеличава, както за извънболнична, така и за болнична помощ. Ако не се използват ефективно, защо и как можем да подобрим ситуацията? Откъде произтичат проблемите с качеството на здравната помощ в България и как могат да бъдат разрешени те. Само парите ли са фактор, за да бъдем по-полезни и по-ефективни?“, попита Плевнелиев.

“Ние вече многократно сме коментирали, че моделът ще бъде променян и от клинични пътеки ще се преминава към диагностично свързани групи, което ще даде достоверна оценка колко струва нашето здравеопазване и достатъчен ли е ресурсът, който държавата и гражданите влагат в него и какъв ще е пътят оттук нататък“, каза здравният министър, без обаче да уточни докъде са стигнали промените, за които от месеци наред не се чува нищо.

Атанасова смело обяви за приоритет намалението на смъртността с 20% до 2020 година, а зам.-председателят на здравната комисия в парламента Даниела Дариткова обяви, че приоритет трябва да бъде детското здравеопазване.

Ваньо Шарков от Синята коалиция обяви за проблем номер едно на системата кадровата обезпеченост на здравеопазването и посочи, че всяка година над 500 лекари напускат България. Той настоя за отношение от страна на президента по повод репресивната политика на МВР към лекарското съсловие, визирайки случаи, в които лекари са били несправедливо обвинявани.

Нигяр Джафер от ДПС коментира, че през последните години се води непоследователна здравна политика и това е секторът, който търпи най-сериозна критика. “Резонен е въпросът малко или много са средствата, но трябва да кажем като разход или като инвестиция разглеждаме тези пари. Смятам, че корекцията на модела на финансиране ще промени към по-добро системата, защото монополът на НЗОК се превръща в заплаха за здравеопазването“, заяви тя. Джафер посочи, че с одържавяването на пари от здравни вноски през последните години доверието на хората в системата е разколебано и това е била най-сериозната грешка.

Мими Виткова, която е председател на Асоциацията на фондовете за допълнително здравно осигуряване, коментира, че България е най-несолидарната система по отношение на разходите за здравеопазване, защото като процент от БВП се отделят общо 8% при 8.3% за Европа, но 50% идват директно от джоба на болния. “Да освободим боледуващия човек да плаща от джоба си, а да плаща обществото, когато е здраво“, призова тя.

Виткова също коментира, че формирането на излишъци в НЗОК, които след това се национализират, демотивира гражданите, но по тази тема никой представител на мнозинството в законодателната и на изпълнителната власт не взе отношение.

Споделяне
Още от България

Как оценявате кризисните икономически мерки на правителството?