Здравеопазването ни се доближи с още две позиции към дъното на европейска класация

България изпада от 29-то на 31-во в класацията на ефективността на здравните системи в Европа според Европейския индекс на здравния потребител (Euro Health Consumer Index (EHCI) за 2015 година. След нас са само четири страни – Румъния, Албания, Полша и Черна Гора.

Това показва новият доклад на Health Consumer Powerhouse, който се прави всяка година от 2006 г. насам със съдействието на Европейската комисия и с данни на Световната здравна организация. Индексът отчита общо 48 показатели, сред които са спазването на правата на пациентите, достъпът до информация, до медикаменти и до лекарска помощ, времето за чакане пред лекарските кабинети, резултатите от лечението, заболеваемостта от хронични болести, смъртността при новородените и др.

Индексът оценява здравните системи на 35 държави в Европа, а не само членките на ЕС.

Тази година скок в класацията прави Сърбия - с 2 позиции нагоре - и е похвалена в доклада за успеха си.

Анализаторите припомнят забележителния напредък на България през 2013 г. спрямо 2012 г. До тогава страната ни е неизменно на последното място в класацията по всички показатели, но през 2013 г. се вдига рязко с повече от 70 точки и 3 позиции в подредбата заради критерии като достъпност на здравеопазването и високи оценки от пациентските организации.

Обаче предвид че скокът тогава не е предхождан от реформа в здравната система или други обективни обстоятелства, авторите са скептични в достоверността на проучването. В последствие го потвърждават. България запазва по-висока позиция и през следващата година, но през 2015 г. прави крачка назад. Според изводите в проучването, за изминалата година страната ни отстъпва най-вече по критериите "резултат от лечението" и "обхват и достъп до здравни услуги".

Освен това България заедно с Румъния и Македония остават последни и единствени в "червената зона" по един от най-критичните показатели за здравето на една нация - смъртността при новородени.

У нас тя е при около 8 бебета на хиляда раждания, докато в страните от Западна Европа делът е сведена наполовина или повече.

Страната ни получава лоши оценки по отношение на критерии като правото на пациента за второ мнение, директен достъп до специалист, достъп до онколечение за по-малко от 21 дни след поставянето на диагнозата, преживяемост след онкологично заболяване, брой на бъбречните трансплантации, неформални плащания, възможностите за електронно записване на час за преглед и ползване на електронна рецепта.

Положителна оценка България получава относно работата на пациентските организации, възможността да посетиш личния лекар в рамките на същия ден, избор на хирург и осъществяване на операция за по-малко от 90 дни, ваксинация срещу HPV вирус, който причинява рак на маточната шийка.

Европа обаче като цяло отбелязва успех по този показател. Преди 10 години само пет страни са под червената линия от 6 починали бебета на 1000, докато сега общо 23 държави задържат стабилен нисък дял на тези случаи. Средната смъртност на новородените в развитите европейски страни намалява през годините и през 2015 достига 4.01/1000.

Резултатите за 2015 показват общ успех и стабилност на здравеопазването в Европа, въпреки финансовите трудности, тенденцията на застаряващото население и мигрантската вълна, отчитат още анализаторите. Най-голям напредък се отчита по показателите за преживяемост при сърдечни болести, инфаркти и онкологични заболявания, защото броят на възстановилите се хора от тях в цяла Европа расте.

Повече държави се доближават до максималния брой точки по индекса (1000), като осем западни страни са над 800 пункта, а още четири са съвсем близо. Както и в предишни години
на първо място в класацията е Холандия с над 900 точки. Тя е лидер в критерия за спазването на правата на пациентите и достъп до информация, както и по успешни резултати след лекуване на пациент. Белгия и Швейцария са водещи в осигуряването на достъп на всички пациенти до лечение, а Норвеия е най-добра в превенцията на болести и усложнения.

Бавно, но видимо се затваря и пропастта между богатите и бедните европейски държави, смятат авторите на доклада.