mediapool.bg Ти си това, което четеш

Здравето на българите не се подобрява при нарастващи хоспитализации и разходи

Ако не бъдат взети мерки, до 5-10 години системата ще откаже да функционира

Българската здравна система е неефективна, в нея има много дисбаланси като раздута и приоритетно финансирана болнична помощ, увеличаващи се хоспитализации и липса на профилактика, голямо доплащане от страна на пациентите, което в крайна сметка не води до подобряване на здравните показатели на населението. Това стана ясно от изнесените данни по време на кръгла маса в парламента “Здравето на българите през 21 век – тенденции и предизвикателства“.

От 1980 година насам раждаемостта пада; детската смъртност намалява постоянно, но все още е два пъти по-висока от средната за ЕС (6.5 на 1000 живородени деца при 3.6 на 1000 средно за ЕС); общата смъртност е 15.5‰ - с пет пункта над средноевропейската, очакваната продължителност на живота расте, но ни делят 7 години от средната за ЕС; предотвратимата смъртност както при мъжете, така и при жените, е около два пъти по-висока от средната за ЕС; естественият прираст бележи все по-голям спад и България постепенно губи своето население, отчете директорът на Националния център по обществено здраве и анализи доц. Христо Хинков.

“Без мерки до 5-10 години системата на обществено здравеопазване ще изпадне в затруднение да функционира“, коментира той.

В периода 2001 досега разходите за здравеопазване нарастват с над 450 процента (от 882.2 млн. лв. през 2001 г. на над 4 млрд. лева сега), като най-много средства се отделят за болнична помощ и лекарства и почти никакво внимание не се обръща на превенцията и профилактиката. Хоспитализациите за периода 2006-2015 г. се увеличават и достигат 31 587 души на 100 хил. население, докато средно в ЕС този показател е постоянен – 17 340 души на 100 хил. души население.

“Непрекъснато се увеличават хоспитализациите. Това е важен показател, защото нарастват и частните разходи за болнична помощ за сметка на публичните. За 2015 те почти се изравняват, което е много сериозен проблем“, посочи Хинков. Препоръката на СЗО е доплащането на пациентите да бъде сведено до 15%, докато у нас близо половината от здравните разходи идват директно от джоба на пациента.

“Цялата система е насочена изключително към лечебната дейност, но процесът на активно лечение не е обвързан с получените резултати, липсва проследяване на пациента във всички етапи на лечението, а самият лечебен процес е фрагментиран“, каза той. 

“Стуктурата на умиранията по причини в България запазва същите пропорции както от 10-15 години като най-виок - 65.5% остава делът на болестите на кръвообращението и на второ място са онкологичните заболявания - 16.5%“, съобщи той.

Страната ни все още държи средноевропейски показатели по брой лекари на 100 000 души население, но има остър недостиг на медицински сестри, което също е предпоставка за лошо качество на лечебния процес.

Съотношението лекари-сестри у нас е 1:1, докато в Полша и Румъния то е 1:2, а в Норвегия 1:4.

Хинков коментира, че недостигът на сестри може да компрометира едно иначе качествено проведено лечение, например по време на грижите в постоперативния период.

Близо 50% от лекарите и 40% от сестрите са в предпенсионна и пенсионна възраст и има голямо текучество.

Доц. Михаил Околийски от офиса на СЗО у нас коментира, че ако не бъдат въведени икономически ефективни политики, даже и с увеличение на разходите, няма как да се гарантират устойчиво развитие и подобрение на тенденциите в общественото здраве.

В момента всички очаквания са насочени към новия здравен модел, който екипът на здравния министър Кирил Ананиев трябва да представи в края на юни – началото на юли.

Още по темата
Още от България

Вашата прогноза? Кой ще е новият световен шампион по футбол?