Здравите държавни финанси ще насърчат икономическото възстановяване

Критерият дали има стимул да се работи трябва да бъде оценка на цената и печалбата.

В САЩ и еврозоната продължава упорито дебатът дали да се заложи на икономическия растеж и създаването на работни места или на фискалната дисциплина. Този фалшив избор отклонява фискалната политика от един балансиран подход, който може да доведе до постигане и на двете абсолютно наложителни цели.

Такива погрешни дилеми допринасят и за неуспеха на нашите политически системи да реагират по-добре на продължаващите трудности чрез увеличаване на икономическия растеж и заетостта, и чрез програми като тази за предоставяне на помощи за безработица. Нещо повече, този политически провал даде своя дял за решенията на централните банки да прибягват до неконвенционална парична политика, която води до масово подценявани рискове.

Възстановяването на американската икономика остава бавно от историческа гледна точка, дори ако признаците за подобрение, появили се в последно време, се потвърдят. Една причина за това е, че погрешната фискална траектория на САЩ подкопава бизнес доверието и оттам - създаването на работни места, като поражда несигурност за бъдещата политика и засилва безпокойствата за политическата воля на Конгреса да управлява. Бизнес лидери често посочват фискалните перспективи на САЩ като "спирачка" за създаването на работни места и инвестициите.

Една правилна фискална траектория освен това е необходимо условие за фиксирането на лихвени проценти, подпомагащи растежа.

Запазването на несигурната фискална конюнктура почти със сигурност ще дестабилизира пазарите в определен бъдещ момент. Прогнозите в последно време за намаляване на дефицита не променят базисната структурна картина - с изключение на това, че увеличаването на сметката за здравеопазване се забавя - и се дължат отчасти на принудителното спиране на държавни програми - ужасяваща политика, която вече изглежда прекалено обременяваща, за да бъде продължавана.

В еврозоната заплахата е по-непосредствена. Пазарите на облигации в изпадналите в затруднение страни бяха в бедствено положение преди Европейската централна банка (ЕЦБ) да даде през 2012 година своето прословуто - и все още неизпълнено - обещание да направи "каквото е необходимо". Действията на ЕЦБ обаче няма да бъдат насочени към фискалните и структурните проблеми, които са от критично важно значение за едно здравословно възстановяване. Освен това тя не може да изкупува държавни облигации до безкрайност без да предизвика изтичане на капитали от пазарите на корпоративен и суверенен дълг, както и от пренасочване от еврото към други валути. ЕЦБ купи време, но ако то не бъде използвано за политически реформи, които ще спечелят доверието на пазарите, позициите на облигациите ще се дестабилизират.

Неконвенционалните политически решения на централните банки понякога са оправдани като единственото налично средство при невзимането на необходимите правителствени мерки. Правилният критерий за едно действие обаче е не липсата на алтернатива, а изчисляването на цената и печалбата.

В САЩ първата програма на Управлението за федерален резерв (УФР) за количествено облекчаване бе смел отговор на кризата. Спирането на кризата бе императив и в еврозоната. Ключовите политически решения обаче винаги са били в компетенциите на политическите лидери.

В САЩ масово се задават въпроси какви са ползите от количественото облекчаване трета част, рисковете обаче са значителни. Един от тях е, че ходовете на централната банка ще отслабят пазарния натиск върху политическите лидери да действат. Друг е заплахата за финансовия морал, тъй като осигуреният комфорт може да увеличи привлекателността на активите от по-рисков клас. Най-големият риск е свързан със стратегията за излизане от програмата за количествено облекчаване.

Свиването на гигантски разширилия се баланс на УФР и намаляването на ликвидността увеличава чувствително обичайните рискове при паричната политика, целяща ценова стабилност, икономически растеж и създаване на работни места. По-голямата несигурност означава плаване в непознати води, с повишен шанс затягането да доведе до значителен икономически спад. Някои казват, че евентуално увеличаване на лихвите по прекомерните резерви, държани от банките в УФР, вместо да бъдат продавани облигации, може да ограничи рисковете. Няма обаче магическа пръчка. Никой не може да изчисли достоверно необходимото повишаване на лихвите или вероятността от дестабилизиращи реакции на кредиторите и кредитополучателите.

Прекалено дългото отлагане на затягането обаче засилва риска от инфлация в даден момент. Драматичното нарастване на банковите резерви, държани в УФР, може да стимулира прекомерно увеличаване на кредитите. Наред с възможно подкопаване на авторитета на американската централна банка, когато става дума за инфлацията, което пък също може да подхрани инфлационните очаквания.

Независимо дали е било разумно да се прибягва до количественото облекчаване трета част или не, въпросът е какво да се прави сега. Така нареченото намаляване на мащаба на програмата за изкупуване на облигации няма да изтегли ликвидност. Времето ще покаже дали този процес, който сега започна с бавни темпове, ще повиши пазарните лихви или вече е взет предвид (покачването на лихвите в последно време може също да отразява по-добрите икономически данни). Продължителното изкупуване на облигации понижава риска от пазарна реакция, но повишава риска при бъдещото свиване на баланса на УФР. Доверието, породено от един здрав фискален режим, може да помогне за намаляване и на двете опасности.

Сега е необходимо да бъде въведен такъв режим, за да бъде стабилизиран или, за предпочитане, понижен делът на държавния дълг спрямо брутния вътрешен продукт през идните 10 години, както и за да бъдат запазени незадължителните целеви държавни разходи. Изпълнението, замислено така, че да бъде трудно за спиране, трябва да бъде отложено за ограничен период от време, за да бъде оставена американската икономика да се възстанови.

Фискалната дисциплина може да осигури възможност на един разумен план за стимулиране на икономиката да създаде работни места. Спрените държавни програми, които бяха частично възстановени, трябва да бъдат възобновени изцяло, за да бъде елиминиран техният вреден фискален ефект. Необходимо е държавното финансиране да идва до голяма степен от повишаване на приходите и започването на реформи на социалната система, необходими за устойчивостта в дългосрочен план - както предложи президентът Барак Обама.

Намаляването на структурния дефицит ще помогне за решаване на проблема с нарастващия дефицит отвъд следващите 10 години.

Еврозоната също трябва да отхвърли фалшивите дилеми. Вместо това тя трябва да намери правилния баланс между фискалната дисциплина, за да спечели доверието на пазарите и бизнеса, от една страна, и макроикономическите възможности за растеж, от друга.

Неконвенционалната парична политика и план за стимулиране на икономиката могат да бъдат част от една успешна икономическа програма за известен период от време. Те обаче не са заместител на фискалната дисциплина, държавните инвестиции и структурните реформи. /Превод от английски: Николай Станоев/

*Робърт Рубин е бивш министър на финансите на САЩ.

По БТА

Споделяне
Още от Свят

Одобрявате ли удължаването на извънредното положение с един месец?