Здравка Калайджиева: Прокурорите не трябва да са несменяеми и безконтролни

"Има нужда от промяна в цялата прокуратура. Обществото вижда, че сегашното положение ѝ осигурява безконтролна възможност да избира кога, дали, за какво, срещу кого и как да действа или бездейства", казва Здравка Калайджиева в интервю за Mediapool. Според нея прокурорите не могат да ни казват по телевизията кой е "абсолютен престъпник". Калайджиева смята, че сегашната конструкция на ВСС осигурява видимо мнозинство на неговите членове от прокурорската и политическата квота при решаването на кадрови въпроси на съдилищата и настоява за промяна.

Г-жо Калайджиева, как си обяснявате факта, че толкова години под натиска и наблюдението на ЕС страната ни прави съдебна реформа, а промяна продължава да изглежда фасадна?

Европейският съюз (ЕС) изисква от своите членове ефективно правосъдие, а те сами избират как да постигнат този резултат. Част от мерките, предложени от България в процеса на реформата не бяха приложени, други нямаха ясно посочена цел или не съответстваха на принципите, върху които се гради ефективната съдебната система на всяко демократично общество – разделение на властите и независимост на съда. При това положение е трудно и да се каже по какви критерии се оценява напредъка на страната ни в създаването на ефективно правосъдие.

С приетата от Народното събрание стратегия за първи път се заявява категорична и ясна цел на тази реформа – осигуряване на правото на гражданите на справедлив процес. Това право предполага независим съд, който да гарантира върховенството на закона чрез произнесени в разумни срокове окончателни и обвързващи всички съдебни актове, които се изпълняват. Това са отнася до обвиненията в престъпления, така и до гражданските и административни спорове, включително между гражданите и властите. Тази роля на съдебната власт съответства на принципите на разделение на властите и функциите ѝ на арбитър в системата от лостове за тяхното взаимно възпиране за предотвратяването на произвола.

Световната история на разделянето на властите е свързана с обществени трусове, революции и падане на монарси и диктатори. Това е естествено - трудно може да се очаква властите на драго сърце да създадат своя ефективен контрольор. От такъв независим гарант имат нужда преди всичко гражданите. За съжаление, доверието на нашето общество, че съдебната власт е независим гарант на законността, силно намаля и причините за това не се коренят единствено в неуспешната реформа. Принос в това отношение имат и мудността на съдебния процес поради претоварване, мързел, или излишен формализъм, но и откровените опити на представители на другите власти за принизяване на ролята на съда в обществото и подчинението му в тяхна услуга. В крайна сметка, обаче, онези, които търсят правосъдие, разчитат единствено на съда.

Как оценявате плановете на правосъдния министър Христо Иванов за съдебна реформа, както и декларираното от премиера намерение да се направят конституционни промени?

В професионалните и политическите среди няма спор дали реформата за осигуряване на справедлив процес, която министър Христо Иванов предлага, е необходима или не. Има спор дали предлаганите мерки неизбежно изискват конституционни промени. Спорът изглежда се корени в като че ли котерийните опасения, че ако Народното събрание не приеме предварителни промени в конституцията, Конституционният съд ще отмени приетите с обикновен закон промени, припомняйки вече изразените в други решения възгледи. А те са, че такива промени засягат самото устройство на държавата и конституционно учредените ѝ органи, както и че за разлика от останалите държавни органи, прокуратурата няма задължението да информира Народното събрание за своята дейност. Доколкото за предлаганата реформа действително са необходими промени в конституцията и законодателят смята да я въведе, аз бих се радвала с тези промени изрично да се прокламира и правото на гражданите на справедлив процес пред независим и безпристрастен съд.

Друг е въпросът дали предлаганите към момента промени са достатъчни, за да осигурят ефективното упражняване на това право. Както всяка система, съдебната власт се състои от различни елементи и техните функции. Реформата на един от елементите, или една от функциите, всякога засяга останалите. Осигуряване на справедлив процес не може да се постигне с частичната промяна на един закон, а предполага цялостен пакет от различни мерки, които да осигурят функционирането на цялата система в интерес на заявената цел на стратегията – справедлив съдебен процес за всеки гражданин. Във всички случаи обществото следва да разбере какво налага тези мерки и какви са очакванията за техния ефект за постигането на целта и на реформата. Тъкмо това не се случи при провеждането на досегашната реформа.

Какви ще са реалните последствия от разделянето на Висшия съдебен съвет (ВСС)? Пречка или предимство е наличието на толкова голяма политическа квота в съвета?

Сегашната конструкция на ВСС осигурява видимо мнозинство на неговите членове от прокурорската и политическата квота при решаването на кадрови въпроси на съдилищата. Това положение не само не съответства на функциите на ВСС да представлява съдебната власт - т.е. съда и да осигурява неговата независимост, но е и в състояние да го подчини на политическата власт и волята на една от страните в процеса чрез подбор на "подходящи" ръководители и дисциплиниране на "неподходящи" съдии. Очевидно търсещият справедлив процес гражданин не може да има доверие в безпристрастието на съдия, избран от прокурори и политици, или заплашван от налагането на дисциплинарно наказание от тях.

Разделянето на ВСС на отделни камари предоставя по-добри институционални гаранции срещу намеса, натиск, или зависимост от прокуратурата при взимането на кадрови решения.

Тази мярка не изолира участието на членове на ВСС, избрани от Народното събрание. Това е замислено като гаранция срещу "капсулирането" на съдебната система и превръщането на независимостта ѝ в безотчетна защита на гилдийни интереси, или дори в безотговорност на съдиите и прокурорите. Това участие, обаче, не бива да достига до доминиране на политически представители, или тяхната възможност да "овладеят" съдебната система. Предлаганите промени елиминират този риск само по отношение на кадровите въпроси на съда, но запазват възможностите за "външно" политическо влияние върху други съществени въпроси като обучението и квалифицирането на магистратите и бюджета на съдебната власт като цяло. Те също са аспекти на независимостта и ефективността на системата, защото гражданинът не може да очаква ефективно правосъдие от зле обучени и/или претоварени съдии, или от система без осигурени средства за сгради, експерти и т.н.

Трябва ли да бъде подменен съставът на ВСС?

Действащият ВСС не доказа реалната си грижа за решаването на тези въпроси, но не мога да кажа дали съкращаването на мандата, или подмяната на състава му биха имали положителен ефект. В тази посока ми се струва, че принципът "няма лош закон, има лоши съдии" е валиден както за сегашните, така и за бъдещите му членове.

Според омбудсмана, както и според някои магистрати и външни анализатори, сериозен проблем е т.нар. съдебна номенклатура, която контролира цялата система и за която се подозира, че действа като инструмент на външни политически и бизнес интереси. Как може да се гарантира, че гласът на редовите магистрати ще се чува и ще има повече тежест?

Представянето на Висшия съдебен съвет като "правителство" на съдебната власт отразява погрешната представа на обществото, че той е "началник" или "работодател" на съдиите и прокурорите, а те са негови служители, или подчинени. В това отношение и ВСС като че ли няма ясна представа за съдържанието на функциите си на представител на съдебната власт и защитник на нейната независимост. Изглежда те не са достатъчно изяснени и в закона, и в практиката, защото очакваме и Конституционният съд да се произнесе дали и в какъв смисъл този орган "управлява" съдебната власт. Безспорно е, обаче, че ВСС избира административните ръководители на съдилищата и това има сериозно влияние върху дейността им, макар да не може да определи решенията им по конкретните спорове. Сегашната процедура по атестирането, оценката и избора на кандидатите за административни ръководители не осигурява яснота за критериите и съображенията, от които той се ръководи. Част от предлаганите промени цели да осигури по-пряко участие на самите магистрати в този процес и това би намалило подозираното влияние от политически и бизнес среди, които имат интерес от "услужливи" съдии и ръководители на съдилища.

Има ли нужда от промяна на статута на главния прокурор?

Има нужда от промяна в цялата прокуратура. Обществото вижда, че сегашното положение ѝ осигурява безконтролна възможност да избира кога, дали, за какво, срещу кого и как да действа или бездейства. Обхватът на инициираните проверки варира от цената на яйцата до президента на републиката, но до произнасяне от съд далеч не всякога се стига, защото прокуратурата решава до кога преписките да останат в шкафовете и дали да се превърнат в наказателни производства, дали кога и какви обвинения да внесе в съда и за чие "добро име" да се загрижи.

Всички главни прокурори до сега потвърдиха, че това са на практика неограничени възможности, които лесно се превръщат в лостове за натиск и злоупотреби. По-лошото е, че те остават облечени в законова форма и гарантирани от статута на несменяемост и независимост на прокурорите, присъщи и дължими само на съда, който трябва да е свободен при взимането на решенията си. Според мене реалната и задълбочена реформа на съдебната система трябва да се насочи именно към тази осигурена и продължителна безотчетност на прокурорите за техните действия и бездействия.

Според конституцията прокурорите не могат да ни казват по телевизията кой е "абсолютен престъпник" и само съдилищата имат властта да решават споровете и да се произнасят по обвиненията. Според законите ни, обаче, правосъдието може да се случи само ако и когато прокуратурата реши. По закон прокуратурата представлява обществения интерес като страна в наказателния процес и не виждам защо прокурорите следва да останат несменяеми, дори когато бездействат. Впрочем, подобна реформа вече беше препоръчана от европейските институции и предприета в много от бившите социалистически държави, основано на модела "Вишински".

ЕСПЧ неведнъж е критикувал България за прекомерната власт, съсредоточена в ръцете в главния прокурор. Адв. Михаил Екимджиев илюстрира абсурдността на сегашното положение с хипотетичния пример, че дори главният прокурор да застреля президента пред сградата на "Дондуков" 2, той не може да бъде арестуван и обвинен, защото може да отмени всеки прокурорски акт.

Решението по делото "Колеви срещу България", което адвокат Екимджиев частично преразказва, отразява само институционално гарантираната невъзможност за търсене на наказателна отговорност от главния прокурор. Присъщите дефекти на разследването като избирателност и мудност (често до прекратяването на делата поради изтекла давност) и тежкото им отражение върху правата на гражданите се отразени в десетки решения на Европейския съд по правата на човека. Струва ми вече, че и политиците осъзнаха, че неограничената и безконтролна власт е нетърпима в демократичното общество. Не съм убедена, обаче, че предложената конституционна промяна е достатъчна, за да осигури отчетност на прокуратурата и/или е подходяща за постигането на крайната цел на реформата. Същевременно не съм убедена, че поставянето на прокуратурата под контрола на някоя от другите власти може да помогне за по-ефективната ѝ работа, без да я постави в политическа зависимост. В това отношение може би е по-подходящо да се промени статута на прокурорите като несменяеми магистрати и да се въведе възможност за поставянето на действията и бездействията им под съдебен контрол в случаите на неоснователно или прекомерно дълго засягане на права и интереси.

Какво според вас би гарантирало, че този път съдебната реформа ще е реална, а не фасадна?

Реална реформа може да се случи, ако и само когато обществото осъзнае интереса си от нея. Като общество ние като че ли от една страна се оплакваме, че страдаме от чувство за несправедливост, а от друга изявяваме правен нихилизъм и неуважение към закона и към решенията на съдилищата. Търсим гаранции за личните си права и интереси едва когато те са засегнати, а когато казваме, че искаме справедливост не всякога разбираме, че тя може да бъде осигурена само от независим, безпристрастен и ефективен съд. Обществото следва ясно да заяви, че желае трайни гаранции за правото на справедлив процес в своя защита.