Здравка Калайджиева: Промяна ще има, когато хората с власт плащат от джоба си за посегателствата върху гражданите

Българските власти употребяват недостойно Венецианската комисия и Конституционния съд с искания за тълкуване на неща, които би трябвало да се предварително ясни за питащите, казва правозащитникът Здравка Калайджиева, бивш български съдия в Европейския съд по правата на човека в Страсбург, в интервю за Mediapool. Тя напомня, че само фигура извън прокуратурата може да даде гаранции за независимо и обективно разследване на главния прокурор. Според Калайджиева, промяна в България ще настъпи, едва когато хората с власт започнат да плащат от джоба си за нарушенията на човешките права.

Г-жо Калайджиева, ще си избира ли главният прокурор кой да го разследва, ако се приеме законопроектът на ГЕРБ и Обединени патриоти в този му вид?

Въпросният законопроект отново не отчита, че "изключителното право на прокурора да повдига обвинения" е в съчетание с пълния контрол на главния прокурор над всяко решение, издавано от прокурор или следовател. Не отчита, че главният прокурор може да бъде отстранен от длъжност само с решение на Висшия съдебен съвет, където част от членовете са негови бивши или бъдещи подчинени. Това е такъв институционален режим, който многократно е бил критикуван като "неспособен да осигури достатъчна отчетност" на главния прокурор пред обществото.

В допълнение към тези заключения от решението по делото "Колеви срещу България" и в нееднократно поисканите и пренебрегвани от българските власти становища на Венецианската комисия, този законопроект всъщност предоставя нова и удобна възможност за влияние на главния прокурор върху евентуалното разследване срещу него чрез избор на разследващия от институционално и йерархично зависими членовете на Прокурорската колегия на ВСС. Както вече казахме, там са неговите бивши или бъдещи подчинени.

След всички дадени тържествени обещания за съобразяване с мнението на Венецианската комисия, този законопроект предлага противоположно на препоръчаните от нея възможни решения на проблема, а именно – утвърждава безнаказаността на главния прокурор. 

Очаквате ли поправките в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) да се приемат или това са предложения за замазване на очите в Брюксел и Страсбург?

Доколкото следя българското законотворчество, не бих се учудила, ако Народното събрание приеме тези поправки. Но пък и не вярвам те да успеят да замажат нечии очи. Необходимостта от промени, които да въведат реална отчетност и отговорност на главния прокурор за негови възможни незаконни действия, стана ясна не само за Комитета на министрите, за Венецианската комисия и Европейския съюз, но и по-важно - за българските граждани. За съжаление, стана ясно и че в сегашната си конфигурация парламентът не е в състояние да излъчи мнозинство с воля да въведе такива промени.

Защо пак ще питаме Венецианската комисия? Нещо неясно ли има още?

Венецианската комисия е консултативен орган, съставен от експерти, посочени от правителствата не само на държави членки на Съвета на Европа, но и на държави като Алжир, Канада, Бразилия, Чили и Коста Рика и други, които са пожелали доброволно да се възползват от нейните съвети в областта на конституционното право и правата на човека. Нейното мнение може да бъде искано не от гражданите на тези държави, а от ограничен кръг държавни институции като парламент и държавния глава, както и Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Не бих казала, че "ние пак ще питаме" и не зная дали за онези, които могат и я питат, е останало нещо неясно в предоставените от нея становища.

Но след като са я питали, би трябвало поне да са прочели какво Венецианската комисия им е написала. През последните години не българските граждани, а държавните властови органи "пак я питат и я разпитват" за гаранциите за независимост на съда, за структурата и състава на Висшия съдебен съвет, за правомощията и отговорността на главния прокурор и прочие... И пак се кълнат, че ще се съобразят с нейните мнения. От последното поискано "спешно" становище се разбира, че на самата Венецианска комисия не ѝ е ясно защо българските власти "пак я питат и я разпитват" за вече даденото мнение по едни и същи въпроси. 

За мен това е недостойна употреба на авторитетна институция за цели, несъвместими с целите, за които тази комисия е създадена. Опасявам се, че в последно време сме свидетели на подобна употреба и на българския Конституционен съд с искания за мнение и тълкуване, които би следвало и вероятно са предварително ясни на питащите.

Може ли прокуратурата да се реформира през НПК?

Да, но само по отношение на някои от правомощията ѝ. Например, поставянето на отказите да се образува наказателно производство под съдебен контрол. Цялостното превръщане на прокуратурата от орган, който хората наричат "бухалка" заради възможността да преследва или да не преследва избирателно или произволно, в орган за ефективна защита на обществения, а не на "държавния" интерес, не би могло да се осъществи с отделни промени в отделни закони като НПК, Закона за съдебната власт, или Конституцията.

Такава дълбока промяна изисква воля за всеобхватно преосмисляне както на функциите и правомощията, така и концепцията за разделение и взаимна възпиране на властите, структурата и отговорността на тази институция и нейните представители пред обществото. Тази необходимост е отразена не само в решението по делото "Колеви", но и в десетки решения на Съда в Страсбург  и е посочена съвсем конкретно в неколкократни становища на Венецианската комисия.

Кой и как трябва да разследва главния прокурор, за да се изпълни "Колеви срещу България"?

Преди всичко трябва да се изясни, че по смисъла на Европейската конвенция, задължението на националните власти за "разследване" не се свежда до действията по разследване по смисъла на българския НПК. Става дума за своевременното и всестранно установяване на обстоятелствата, така и идентифицирането на замесените извършители и налагането на подходящо за поведението им наказание.

За да се избегне впечатлението, че се прикриват представители на властите, такова разследване следва да се извършва с участието на обществеността или най-малко на пострадалите, от орган, който не е институционално свързан и подчинен на разследваното лице. От решението по делото "Колеви срещу България", както и от становищата на Венецианската комисия и Комитета на министрите е ясно, че – независимо от липсата на формална забрана в закона, независимото разследване на висши прокурори не може да бъде осигурено от представители на прокуратурата. Това може да осигури само лице или орган извън нейната система поради структурата на прокуратурата и влиянието на главния прокурор върху действията на всички прокурори, както и върху Прокурорската колегия и ВСС като цяло.

В България се изразиха становища за разследване на главния прокурор от съдии от Наказателната колегия на ВКС. В становищата на Венецианската комисия има и други конкретни предложения за възможни решения на проблема с практическата невъзможност за разследване и адекватна отговорност, каквато дължат всички представители на държавната власт в демократичното общество. 

Можем ли да очакваме реформа от ГЕРБ и "Обединени патриоти" преди или след изборите?

Задавате ми този въпрос дни след като Комитетът на министрите обяви публично предупреждение във връзка с неизпълнението не само на решението по делото "Колеви", но и на редица други решения на Съда в Страсбург, постановени преди много години с участието на различни български съдии.

Питате ме след множеството обещания за реформи преди и "след Цацаров" и тържествените клетви на премиера за вслушване в поредното поискано и пренебрегнато от националните ни власти мнение на Венецианската комисия. Имаше и обещания за вярност към демократичните ценности и върховенството на закона пред институциите на ЕС. След години на неспазени обещания аз лично не тая такива надежди.

Изглежда, че промяна в мисленето и поведението на властите относно дължимото уважение към достойнството на човека, би настъпила, едва когато конкретно установените нарушители, а не данъкоплатците, отговарят с личното си имущество за обезщетенията за посегателства над правата и свободите ни, солидарно с държавата.