Здравна стратегия 2030: инвестиции в превенция и трансформация

Инвестиции в превенция и трансформиране на здравната система и фокусирани стратегии за справяне с проблеми в областта на майчиното и детско здравеопазване, борбата с рака и неговото бреме, донорството и трансплантациите, психичното здраве, мозъчно-съдовите болести и др. Това са основните приоритети, залегнали в проекта на Национална здравна стратегия с хоризонт 2030, който бе публикуван за обществено обсъждане в последните дни на редовното правителство от екипа на министър Асена Сербезова и бе завещан на служебното правителство, което слева да я приеме и разработи план за действие към нея. Документът очертава основните политики и реформи за следващите години, интегрирайки в себе си ангажиментите в Националния план за възстановяване и устойчивост, по който е предвидено да се финансират част от планираните инвестиции, както и със средства от оперативните програми и националния бюджет.

Проектът залага три ключови приоритета и изпълнението на конкретни политики по тях, както и 6 реформи и инвестициите в 7 проекта от Плана за възстановяване и устойчивост, чрез които да се подобрят средата и здравните показатели на населението.

Първият приоритет са инвестициите в превенция и насърчаване на здравословно поведение и среда, подкрепяща здравето на всички през целия живот. Тук са включени политики за насърчаване на здравословния начин на живот, ефективен скрининг и превенция на хроничните незаразни болести, превенция на инфекциозните болести и подобряване на имунизационния обхват.

Вторият приоритет са инвестиции в трансформиране на здравната система, ориентирана към потребностите на хората. Тук са заложени мерки в извънболничната помощ, болниците, лекарствената политика, електронното здравеопазване и др. 

В извънболничната помощ се предвижда създаването на здравно-социална консултативна услуга, целяща подобряване на здравето на населението и популяризираща здравословния начин на живот, превенцията на социалнозначимите заболявания и подпомагане на достъпа до специализирана медицинска грижа. Здравно-социалната услуга ще бъде насочена към интегрирано консултиране по всички въпроси, касаещи общественото здраве, на уязвимите групи от обществото ни – малцинствата, здравно-неосигурените граждани, младежите, младите майки и двойките преди забременяване и по време на бременността, семействата с деца с увреждания, хронични заболявания и специални потребности, и възрастните хора в риск от социално изключване. Всички посочени дейности – промотивно-профилактични, медицински и социални, ще бъдат структурирани в основни пакети според индивидуалните потребности и съществуващите медико-социални рискове за здравето на всяка от уязвимите групи. Чрез реализирането на тази реформа ще бъдат създадени консултативни медикосоциални звена за профилактично-промотивна дейност, които ще предлагат здравносоциална услуга (интегрирана консултативна, промотивна, профилактична и патронажна дейност) за всички нуждаещи се групи в района им на обслужване. Тези звена ще извършват и по-високо квалифицирани медицински грижи по диагностика, проследяване и подпомагане на лечението при хора с хронични заболявания като провеждат комплекс от здравни, медицински и социални дейности. Това е заложено и като реформа в стратегията и Плана за въстановяване и устойчивост

По отношение на болниците се предвиждат преструктуриране и технологично обновление. Чрез механизма на Националната здравна карта ще бъде оптимизиран броят на болничните легла, в съответствие с потребностите на населението, в т.ч. чрез трансформация на болнични структури и легла за активно лечение в такива за дългосрочни и палиативни грижи. В районите, в които има излишък на болнични ресурси, Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) е предвидено да сключва селективно договори с лечебните заведения, които осигуряват най-квалифицирана и комплексна грижа най-близо до хората. Това е мярка, която от години се обсъжда и предлага, но така и не е въвеждана ефективно досега. Много малки и неефективни болници за активно лечение биха могли да бъдат преустроени в медицински центрове с легла за наблюдение и лечение до 48 часа и в структури за дългосрочни грижи, които да осигуряват цяла гама от социални и медицински грижи: амбулаторни услуги, включително мобилни медицински грижи, физиотерапия, услуги за дневни грижи и в известна степен грижи за отдих и палиативни грижи, предоставяни както на място, така и в домашна среда. Увеличаването на броя на леглата за дългосрочни грижи, усъвършенстването на социалните услуги и подобряването на грижите в домашни условия ще позволи на болниците за активно лечение да фокусират вниманието си върху основната си дейност и по този начин ще допринесе за повишаване на ефективността на болничния сектор като цяло. За предоставяне на висококачествени услуги в болничния сектор ще бъде подкрепено въвеждането на съвременни технологии, които дават възможност за ранна диагностика и безопасно и ефикасно лечение на все по-голям брой заболявания. Ще продължи и модернизирането на лечебните заведения за болнична помощ, проекти за което са предвидени и в Плана за възстановяване и устойчивост.

В Спешна помощ освен изграждането на системата за въздушни линейки, основните усилия ще бъдат насочени към кадровото осигуряване чрез включването на парамедици и въвеждане на система за непрекъснато обучение и оценка на знанията и уменията и продължаване на политиката за осигуряване на мотивиращи възнаграждения и добри и безопасни условия за труд на работещите в системата

В лекарствената политика усилията ще бъдат насочени към подобряване достъпа на пациентите до лекарства и намаляване на доплащането. Предвижда се насърчаване на генеричното предписване и възможността за генерична замяна, предоставяне на фармацевтични грижи в аптеките, оптимизиране на процесите по оценка на ефективността на лечението и др.

Развитието на електронното здравеопазване и дигитализация на здравната система ще продължи с развитие на телемедицината, особено за пациенти в труднодостъпни и отдалечени райони, за пациенти със специфични потребности - болни с хронични заболявания, възрастни хора и др. Ще бъдат разработени приложения за мобилни услуги за наблюдение на състоянието на пациентите, което също ще спомогне да се подобри достъпът на населението до определени здравни услуги. Ще продължи и надграждането на Националната здравноинформационна система (НЗИС).

Предвижда се също по-добро планиране и мотивиране на работната сила в сектора на здравеопазването.

Стратегията предлага и дългосрочен, устойчив и предвидим механизъм на финансиране на здравната система, основан на резултати. Отчитайки, че публичните разходи в България през 2019 г. са 60.6% от общите разходи, при средно за ЕС ниво от 79.5%, документът отчита необходимост от поетапно увеличение на дела на публичните разходи спрямо общите разходи за здравеопазване.

Заложеено е повишаване на събираемостта на здравни осигуровки, включително и чрез повишаване на мотивацията на населението да изпълнява задължението си за внасянето им. Едновременно с това трябва да бъдат създадени адекватни условия за развитие на доброволното здравно осигуряване чрез медицински застраховки, които да позволят на гражданите достъп до желани здравни услуги в страната и чужбина извън създадените механизми за финансиране с публични средства.

Предвижда се още пренасочване на финансовите ресурси на НЗОК от болничната към извънболничната медицинска помощ. Пакетът здравни дейности, осъществявани в болничната помощ, ще бъде периодично актуализиран с цел извеждане на дейности, които не налагат болничен престой и могат да бъдат осъществявани в амбулаторни условия.

Третият приоритет е прилагане на фокусирани стратегии за въздействие върху специфични проблеми на общественото здравеТук са заложени мерки за подобряване на майчиното и детско здраве и на педиатричната грижа, борба с рака и негово бреме, подобряване на възможностите за лечение на мозъчно-съдовите болести, развитие на донорството и трансплантациите, подобряване на психичното здраве и психиатричната грижа, остаряване в добро здраве и гериатрична грижа, ограничаване на антимикробна резистентност и др.

Документът предвижда до 2030 г. да се намали броят на инсултите с 10% и над 90% от пациентите с инсулт да получат бързо и адекватно лечение в специализирано болнично звено, като в Плана за възстановяване и устойчивост е залегнало създаването на 10 високотехнологични центрове за лечение на мозъчно-съдови заболявания, които да покрият територията на цялата страна.