Здравната каса е застрашена от лавина съдебни дела след отмяна на нейно решение

Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) е заплашена от нова лавина съдебни дела след като Върховният административен съд отмени окончателно в края на миналата седмица т.нар. служебен рамков договор за 2016 година. Служебният рамков договор на практика е решение на Надзорния съвет на НЗОК, с което по инициатива на тогавашния здравен министър Петър Москов еднолично бяха наложени някои емблематични промени, с които Лекарският съюз не беше съгласен. Например със служебния рамков договор беше въведена системата за чекиране с пръстови отпечатъци в болниците, която също беше обявена за незаконна от съда и спряна. Отново със служебния рамков договор беше въведен и пълен отказ да се плаща за надлимитна дейност на болниците, тъй като преди това имаше механизми тя все пак да бъде изплащана. Надлимитната дейност е такава, която болниците са извършили, но е над определените им от НЗОК бюджети и поради това не им се заплаща. Заради отказа на НЗОК да им я плаща болници заведоха десетки дела срещу обществения фонд, като много от тях вече окончателно осъдиха НЗОК, а други от делата още се точат.

От 2015 до 2018 година заведените искове от болници за надлимитна дейност са на стойност 155 млн. лева. Част от делата не са приключили на втора инстанция, но ако касата изгуби всички дела, общата дължима сума може да достигне 200 млн. лева с лихвите. След настоящето съдебно решение това е твърде вероятен сценарий.

Какъв отпечатък оставя служебният рамков договор?

Настоящето съдебно решение, с което служебният рамков договор е отменен, е още един аргумент в полза на болниците при решаването на делата за надлимитна дейност, коментира пред Mediapool адвокат Мария Шаркова, която е специалист по медицинско право. Освен това болниците могат да заведат и много нови дела за нанесени им щети в следствие на отменения служебен рамков договор.

"Със служебния рамков договор бяха въведени много по-сериозни рестрикции за надлимитната дейност на болниците, тъй като преди това имаше някакви начини за плащането ѝ. Другата новост в служебния рамков договор беше чекирането с пръстови отпечатъци при прием в болница и това беше причината БЛС да откаже подписването на НРД през 2016 година. В Закона за здравното осигуряване е предвидено, че когато не се сключи нов рамков договор, продължава да следва стария, като Надзорния съвет на НЗОК може да го допълва или изменя със свое решение, но само в случаите когато междувременно са настъпили законови промени, които налагат това", обясня Шаркова.

Служебният рамков договор за 2016 година е точно такова решение на Надзорния съвет на НЗОК, но както се оказва сега – незаконосъобразно. Той урежда отношенията между НЗОК и болниците за периода март 2016-март 2017 г.

"За този период имаше няколко проблема – натрупа се надлимитна дейност, имаше много проблеми с плащанията на НЗОК към болниците заради въведените пръстови отпечатъци, имаше много сривове в системата, откази за плащане, откази на пациенти да се чекиратс пръст и т.н. И другият проблем беше, че всички болници си купиха четци, които след няколко месеца станаха ненужни, тъй като системата за пръстовите отпечатъци също беше обявена за незаконосъборазна. За този период на болниците са налагани различни санкции, които се основават именно на служебния рамков договор и лечебните заведения са връщали пари, които НЗОК е сметнала, че е им е платила неоснователно", припомни Шаркова.

Задават се нови дела срещу НЗОК

Сега болниците могат да предявят претенции за тези неизплатени суми и санкции.

"През декември миналата година се приеха промени в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. И в чл.1 ал.1 на този закон се предвиди, че гражданите и юридическите лица могат да търсят обезщетения от държавата за вреди от незаконосъобразни актове за срока на действието им. Тоест всички имуществени вреди, които са претърпели лечебните заведения за купуване на четци за пръстовите отпечатъци, неизплатени суми, наложени санкции, върнати средства по писмени покани, откази за плащане, защото пациентите не са чекирани правилно – всичко това са имуществени вреди за болницата, които са настъпили в резултат на акт, който е обявен за нищожен и сега могат да бъдат търсени по реда на закона", обясни Шаркова.

Т.е. към вече съществуващите дела за надлимитна дейност тя очаква да бъдат заведени нови за най-различни вреди вследствие на служебния рамков договор.