Здравната каса пак е пред дилема дали да въведе лимити в онкологията

Надзорният съвет на Националната здравноосигурителна каса отново е изправен пред дилемата дали да въведе ограничения в някои дейности, за които сега болниците работят без лимити като химиотерапията, интензивните грижи, ражданията и хемодиализата. Това става ясно от стенограмата от последното заседание на надзора на здравния фонд. Миналата година касата въведе индикативни стойности, с които да следи разходите за тези дейности, но без да налага ограничения в плащането. Сега обаче председателят на надзора и зам.-здравен министър Жени Начева предлага да се помисли за въвеждането на задължителни стойности, в рамките на които болниците да са длъжни да вместват дейността си.

“Може би така да ви се стори твърде революционно моето предложение... Моето генерално предложение е, след като има вече една година наблюдение в отчетността и е ясно горе – долу къде са пробойните в тези направления, дали да не се включат не като индикативни стойности, а като задължителни стойности по лечебни заведения и разходите за онкологични лекарства, за импланти, медицински изделия и извън регулация да останат само клиничните пътеки, които са свързани с диализа. Можем да предположим, че би следвало да има контрол на диализно болните, а не пречи и диализата да влезе в регулация и да останат извън регулация само пътеките за раждане и тези, свързани с грижи за новородените“, посочва Начева.

Тя припомня, че разходите за онкологично лечение са нараснали от 26 млн. лева месечно до 32 млн. лева месечно през миналата година.

“И за медицински изделия също. Там е по-слаба тенденцията на ръст, защото по- трудно могат да се отчитат медицински изделия, но също има нарастваща тенденция“, допълва тя.

Темата отново излиза на дневен ред, след като през миналата година НЗОК отчете рекорден преразход в бюджета си за онкомедикаменти и плати на болниците 327.6 млн. лева за химиотерапия – с над 100 млн. лева над заложеното. На този фон през годината излязоха и смущаващи данни, че онкоболниците лекуват пациенти с около 10 пъти разлики в цените и при средна стойност за лечение на онкоболен на година от 8384 лева, някои лечебни заведения като “Сердика“ и “Надежда“ отчитат средна стойност от 16 273 лева и 14 535 лева, което е почти двойно.

Синдикати и пациенти са против лимити за онкоболни

Представителя на синдикатите в надзора на касата д-р Иван Кокалов обаче съветва Начева да се подхожда предпазливо, особено по темата за лечението на онкоболните пациенти.

“Аз мисля, че специално детското здравеопазване и онкологията трябва много по-внимателно да слагаме лимити. Защото не можеш да обясниш на една майка, че лимитът е изчерпан и не може да приемат детенцето, защото вече няма лимит да го лекувам. И според мен тук трябва да се помисли всъщност кои пътеки да излязат извън тези лимити специално в педиатрията и специално в онкологията“, посочва той.

“В онкологията аз съм съгласен, че трябва… Ние видяхме колко много пари отидоха за онкологични лекарства. Там нещата трябва да се хванат яко. Има ред проблеми и причини. Но когато се диагностицира онкологично болен да кажем, че има ограничения и виждате ли този човек ще трябва да чака, защото вече са изчерпани всичките тези лимити и трябва да отиде другаде, според мен, нито е хуманно, нито е поносимо“, коментира той.

Представителят на Националната пациентска организация Андрей Дамянов също заявява, че не може да приеме ограничаване на разходите за онкоболни и деца. “Трябва да има контрол не само по документи, а и контрол дали този болен, който е приведен в болницата на място и дали наистина е 120 килограма и му е изписана ей такава доза за лечението“, коментира той.

Начева коментира, че откъм последващ контрол болниците са изрядни и се обръща към останалите членове на надзора да кажат какъв е полезният ход на касата при това положение.

И отново на дневен ред са автоматизираните системи за онколекарства

Така отново на дневен ред по предложение на Кокалов се оказва идеята за въвеждане на автоматизирани и полуавтоматизирани системи за приготвяне на лекарствата за химиотерапия, от която касата миналата година се отказа под натиск. Сега Начева декларира, че касата отново има намерение да я реализира.

Мярката беше планирана да влезе в сила от тази година, за да предотврати сегашната практика между 25% и 30% от скъпите медикаменти да се изхвърлят от болниците, но НЗОК се отказа от нея заради съпротивата на лечебни заведения срещу разходите, които трябваше да инвестират в системите от порядъка на 200 000 – 300 000 лева. Инвестицията в подобни системи обаче намалява разходите и на самите болници за медикаменти от порядъка на 20% след въвеждането им.

Според Кокалов друго възможно решение е химиотерапевтиците да бъдат вкарани в онкологичните пътеки, като идеята се одобрява и от Начева. Кокалов обаче предполага, че срещу нея ще има отпор: "Защото този, който взима 2 хиляди лева заплата и 10 хиляди бонус, естествено, че ще има отпор".

Безлимитните дейности ощетяват останалата болнична помощ

Начева обръща внимание и на това, че преразходите при безлимитните пера, свиват бюджета за останалите дейности в болничната помощ, поради което касата може да не успее да изпълни ангажиментите си към болниците.

“Т.е. ние, компенсирайки преразходите по Приложение 1, още повече свиваме най-масовата болнична медицинска помощ. За 20 пътеки има ръст с 20% на разходите, а за останалите 250 пътеки ние свиваме, за да влезем в общия лимит от 150 милиона. И, поставяйки въпроса, да обмислим как да балансираме, подчертавам - на ниво последващ контрол на онколози и разходи на лекарства ние се опитваме да предприемем всички действия. Правим нормативни промени. Това няма да доведе до бърз ефект от финансова гледна точка в разходите“, посочва тя.