Здравната каса ще започне идната година с дефицит от 130 милиона

Румяна Тодорова. Сн. БГНЕС

Националната здравно-осигурителна каса (НЗОК) ще встъпи в 2014 година с дефицит от 130 млн. лв. Това съобщи в сряда управителят на касата Румяна Тодорова.

Очакваният недостиг в здравно-осигурителните плащания е 416 млн. лв., а в болничната помощ дефицитът се очертава да бъде около 375 млн. лв. Тук влизат разходите по клинични пътеки, лекарствата на онкоболните и медицинските изделия за болнична помощ. Извършените здравно-осигурителни плащания към 30 септември са 77.7 процента от планираното.

"Институцията не може да се справи технически", призна Тодорова.

В началото на тази седмица Надзорният съвет на НЗОК разблокира целия ѝ резерв от 269 млн. лв., за да влее средства по най-кризисните пера. От него 23 млн. лв. отидоха за покриване на разходите за болнична помощ за месец август. От касата обещаха остатъкът от 246 милиона лева да отиде за болниците, чийто бюджет е разчетен само до края на октомври.

По този повод от Българския лекарски съюз неотдавна заплашиха с национална стачка на медиците, ако бъдат оставени без заплати по новогодишните празници, както стана в края на 2009 година.

По думите на Тодорова, по сметката на здравната каса има още 108 млн. лв., които обаче не могат да се разблокират.

"При това положение НЗОК или спира надлимитните дейности и болниците започват да трупат дългове, или касата плаща и разчита на оперативния резерв в края на годината", заяви Румяна Тодорова.

Финансовото състояние НЗОК бе силно ощетено през 2010 година, когато 1.4 млрд. лв. от резерва ѝ бяха прехвърлени към държавния бюджет по искане на тогавашния финансов министър Симеон Дянков.

"Отнетите 1.4 млрд. лв. от големия резерв на НЗОК в БНБ тогава е едно от най-големите нарушения, едно от най-големите прегрешения към здравната система", каза Нигяр Джафер, председател на парламентарната комисия по здравеопазване. Тя заяви, че комисията ще обсъди дали да не бъде сезирана прокуратурата по този повод.

И министърът на здравеопазването Таня Андреева, и управителят на НЗОК Румяна Тодорова обаче са на мнение, че прехвърлените средства не могат да бъдат върнати, както и не е ясно за какво са били използвани. Според Андреева нарушение няма и прокуратурата не може да бъде сезирана. Тодорова заяви, че "този, който е гласувал промените в закона, така че средствата да бъдат прехвърлени към фискалния резерв, трябва да отговаря пред съвестта си и прокуратурата", намеквайки, че тези обвинения се отнасят към Симеон Дянков.

От здравната каса съобщиха още, че тя проверява обстойно случаите на многократна хоспитализация по едно и също оплакване.

По думите на Тодорова, доклад на дирекция "Бюджет" на НЗОК съдържал единични случаи на пациенти, приемани по 12-13 пъти за първото полугодие на 2013 г.. Това значи, че пациентът е влизал два пъти на месец.

"Пациентите се приемат в болница многократно по усложненията на диабета, за който касата поема лечението на 100 процента. Изводи – или пациентите не се наблюдават в извънболничната помощ, или не са достатъчно ангажирани със собственото си здраве", коментира тя и се закани да проверява тефтерчетата на болни дали си следят кръвната захар. По думите ѝ, НЗОК ще извършва проверките си съвместно с "Медицински одит".

Броят на приеманите четири пъти в болница за първата половина на 2013 г. е 12 235 души от общо 1 138 милиона хоспитализирани за периода. 4226 души са приети по пет пъти, а други 1468 – по шест. По думите на Динчо Генев, подуправител на НЗОК, те са лекувани по по-скъпи пътеки. "Има случаи, в които болен е изписан от една болница на 24-ти, а е приет в друга болница на 23-ти, същия месец", добави Генев.

Според данните на НЗОК, два милиона души са здравно неосигурени, като около 450 хиляди от тях изобщо не са в състояние да си плащат вноските.

Почти половината от пациентите, които не употребяват издадените направления, не го правят, защото нямат средства да пътуват до болничните заведения, показват резултатите от анкета на НЗОК, проведена сред 720 пациенти от 12 регионални каси.

Според изнесените данни, 13.5 процента нямат близък, който да ги придружи, 6.5 процента са заети с грижите за друг болен член от семейството. 5.5 процента не се възползват от направленията си поради незаинтересованост, прекъснати осигурителни права или отиват при частен специалист.

"Тревожни са тези 45.5 процента, които нямат пари за транспорт до болниците", посочи Тодорова.

Споделяне
Още от България