Здравната каса си гласува 400 млн. лева увеличение на бюджета догодина

Очаква се повишение в цените на някои клинични пътеки и калкулиране на лекарския труд в тях

Здравната каса си гласува 400 млн. лева увеличение на бюджета догодина

Бюджетът на Националната здравно-осигурителна каса (НЗОК) за догодина да се увеличи с 407 милиона лева и така фондът да разчита на 3.8 млрд. лева през 2018 година. Това реши Надзорният съвет на институцията късно в понеделник. Проектът на надзора не е окончателен и предстои той да бъде внесен от министъра на здравеопазването в Министерството на финансите за съгласуване, след което да бъде одобрен от Министерския съвет и внесен в парламента.

Здравният министър Николай Петров коментира във вторник, че "има предварителни уверения, че ще има сериозно увеличение на бюджета на НЗОК догодина", но не уточни дали касата ще получи исканото увеличение. Предишни години Министерството на финансите е ревизирало предложения от касата проект.

Предложената сума за болнична помощ е 1.802 млрд. лева, което е с около 350 млн. лева над заложеното в тазгодишния бюджет, като трябва да се има предвид обаче, че тази година болниците ще получат и част от резерва на касата от 340 млн. лева. Бюджетът за лекарства догодина минава психологическата граница от 1 млрд. лева и касата ще разполага с 1.03 млрд. лева. За сравнение тази година заложеният бюджет бе малко под 800 млн. лева, но само до момента 100 млн. от резерва на НЗОК са извадени за покриване на дефицита в разходите за лекарства.

Първичната извънболнична помощ догодина ще разполага с бюджет от 200.2 млн. лв, което е минимален ръст спрямо тази година. Средствата за дентална помощ се увеличават от 146 на 156 милиона, така че да се осигури финансирането на безплатните протези за възрастните хора, които тази година бяха обещани, но се оказа че няма пари за тях.

Целта на увеличението в бюджета на НЗОК за догодина е фондът да загърби практиката да започва всяка следваща година с предварителен дефицит, залагайки умишлено занижени разходи, като впоследствие се вадят пари от резерва за покриване на дефицитите, а част от разходите се пренасят в следващата година.

Затова сега Надзорният съвет на НЗОК предлага догодина резервът да е 3% от бюджета, вместо сегашните 10%. Така по-голяма сума ще бъде предварително разпределена по отделните пера.

Цените на пътеките ще се предоговорят

Очаква се с увеличението на парите за болниците да бъдат завишени и цените на някои клинични пътеки.

Здравният министър Николай Петров също коментира във вторник, че е необходима промяна в цените на клиничните пътеки, тъй като това е една от причините за хроничното недофинансиране на системата сега.

Той припомни, че за последно цените на пътеките са актуализирани през 2006 година.

"Никъде в пътеката не фигурира лекарския труд – как се формира, кой го формира. И ако през 2006 година, когато са стартирали клиничните пътеки с тези цени, брутната средна заплата в болниците е била около 660 лева, то сега вече е над 1000 лева. Да, но пътеките са със същите цени и заплатите стават все по-голям процент от разходите на болниците", коментира Петров.

"Как при това положение ще остават пари да се плащат лекарства, да се плащат медицински изделия, а ние искаме здравната каса да поеме и изделията, защото така имаш право да регулираш и договаряш цени. Как ще се опитваме да сваляме цените на изделията в полза на пациента, когато ние не ги плащаме?", заяви здравният министър.

Петров припомни, че са създадени работни групи за остойностяване на лекарския труд и идеята е той да бъде включен в цената на клиничните пътеки.

Това вероятно ще стане от април, когато влиза в сила Националният рамков договор между Лекарския съюз и НЗОК, в който трябва да залегнат новите цени на пътеките и другите медицински дейности.

Здравният министър илюстрира пред представители на бизнеса във вторник несправедливостта на сегашния модел на финансиране, при който болниците са на загуба от лечението на тежко болни пациенти.

"Аз наскоро имах среща с ваши колеги бизнесмени, собственици на големи вериги болници в Турция и при тези срещи използвам случая да сондирам мнения. И накрая след множество въпроси от моя страна към тях последния беше: Ако си представим, че пред вашата болница чакат двама пациента с еднаква диагноза – да речем херния – единият е на 18 години, без придружаващи заболявания, другият на 98 години със 100 придружаващи заболявания, на количка и с кислороден апарат. Имате едно легло. Кой от двамата ще приемете? Отговорът знаете ли какъв беше? Тежкия случай. Защо? Защото ще получим повече пари. Докато при нас моделът е друг", разказа Петров.

Споделяне
Още по темата
Още от България

Смятате ли, че президентът е "сготвил" премиера със снимките от спалнята?