Здравната каса започва спешни проверки за надписани болни

Здравната каса започва спешни проверки за надписани болни

Болниците вероятно надписват броя на преминалите пациенти и ги лекуват по няколко клинични пътеки, за да получават повече пари, съобщиха от Националната здравно осигурителна каса (НЗОК) на извънредна пресконференция в понеделник.

Миналата година също имаше случаи на преразход по клинични пътеки заради отчетени болни, които реално не са лекувани. От своя страна лечебни заведения се оплакват, че клиничните пътеки са недофинансирани и затова някои от тях търсят административни вратички, за да покриват разходите по лечението на пациентите.

Свръх хоспитализацията през първите три месеца на годината е особено тревожна. За този период пациентите, приети в болница, са с 11 хил. повече в сравнение с най-тежките месеци на миналата година, обясни директорът на НЗОК д-р Румяна Тодорова след среща с шефовете на регионалните здравни каси.

“Много бързо се адаптира системата, много бързо се вижда през кои печеливши пътеки може да бъде прекаран пациентът и това се прави с пълна сила,” коментира още тя.

Затова здравният фонд започва спешни проверки, за да установи дали всички отчетени болни наистина са лекувани в болниците и дали са доволни от лечението.

Най-често свръх прием има в малките болници, които по думите на Тодорова разчитат на по-голям оборот.

Болниците използват пациентите, за да получат повече пари, коментира д-р Мариета Райкова, директор на столичната здравна каса. Колежката ѝ от регионалната каса в Шумен д-р Йорданка Пенкова даде за пример болницата в Тутракан, която е отчела, че лекува 46 болни, при положение, че разполага само с 30 легла, използвало се дори леглото в кабинета на директора. Има и случай, при който въпреки че лекарят се водел на лечение в болницата, той в същото време лекувал пациенти.

Лечебните заведения прибягвали и до лечението по няколко клинични пътеки. Така един пациент с инсулт е изписан и след това приет с епилептични припадъци.

Недопустимо е, ако един болен се лекува по няколко клинични пътеки, каза пред Mediapool директорът на болница “Св. Анна” д-р Димитър Димитров. Той обаче подчерта, че НЗОК плаща само за 10 дни престой при инсулт и това не е достатъчно за възстановяването на един пациент. Според него проблемът е, че у нас няма пътеки за долекуване.

До момента най-голям преразход има по най-масовите пътеки – тези за лечение на гастроентерологични и белодробни заболявания, артрити и недоносени бременности.

Броят на преминалите пациенти се увеличава, а те излизат недоизлекувани, посочи Пенкова. Болните се лекуват с по-евтини лекарства и престоят им в болницата намалява – докато през миналата година той е бил около 5-6, сега е паднал на 3-4 дни. Според Тодорова качественото на медицинските услуги също е доста занижено.

Ако тази тенденцията на преразход продължи, НЗОК ще бъде принудена да намали цените на клиничните пътеки и дори да прекрати договорите си с някои лечебни заведения, предупредиха още от касата. НЗОК отпуска на месец около 64 млн. лева на болницата, но за март те за заявили извършени медицински услуги за 16 млн. повече.

Тодорова изрази притеснение и от работата на спешните отделения в болниците. По думите ѝ те осигуряват безпрепятствен достъп на хората до болнична помощ. След 4 часа следобед вместо да отидат при личния си лекар хората масово нахлуват в спешните отделения, а там охотно ги приемат по клинични пътеки.

Не е ясно и какво става с болните, които са прегледани, но не са приети в болница. Ние не можем да проследим дали болниците не вземат за тях парите, които здравното министерство дава – 20 лева, и едновременно с това не ги отчитат и по клинични пътеки, допълни тя.

Още по темата
Още от България

Какво се крие зад истерията с "отнемането и продаването на деца"?