Здравната стратегия не дава отговор на ключови въпроси, но има "визия"

Макар и с половин уста, но в коалиционен дух на съгласие НДСВ и ДПС подкрепят внесената от правителството Национална здравна стратегия (2008-2013 г.), поддържана основно от БСП и отхвърляна от опозицията.

От гледна точка на управляващите основно достойнство на документа е, че все пак най-после има такъв. Стратегията се забави близо три години заради разногласия между коалиционните партньори БСП, НДСВ и ДПС, основно заради начина на финансиране на здравеопазването и демонополизацията на НЗОК.

Внесеният от МС документ не дава отговор на тези ключови въпроси, но се залага въвеждане на конкурентно начало във финансиране на здравеопазването, като се запази задължителното здравно осигуряване, но в него се включат още здравно-осигурителни дружества на принципа на равнопоставеност и солидарност.

По време на дискусията Антония Първанова (НДСВ) коментира, че стратегията не е законопроект и по-скоро има "академична организация на текста". Тя призова парламента да даде основни посоки, в които здравната стратегия да бъде доразвита.

НДСВ предлага здравното министерство да разработи антикризисна програма в системата на здравеопазването и да бъде приет пакет от мерки за финансова и организационна дисциплина.

Шефът на социалната комисия в НС Хасан Адемов (ДПС) посочи, че въпреки слабостите, стратегията трябва да бъде приета, за да може здравното министерство да има база при изготвянето на бъдещи нормативни документи.

Колежката му Нигяр Джафер коментира, че "не може една стратегия да даде конкретни отговори, а важното е да има визия". Според нея обаче в документа има и слаби страни като липса на финансови разчети.

"Заложените цели за профилактика не съответстват на тежестта, която би трябвало тя да има", обясни Джафер. Според нея усилията трябва да се насочат към онкологичните и сърдечно-съдовите заболявания. Необходимо, по думите ѝ, е и повече внимание към детското здравеопазване и превръщането на националните здравни програми в неразделна част от стратегията.

Какво предвижда стратегията

Като цяло стратегията бяга от цифрите и конкретността. Така например в нея е записано поетапно увеличаване на публичните средства за здравеопазване като процент от БВП, но конкретни параметри не са заложени. Срещу повечето залегнали мерки липсва финансова обезпеченост.

Предвижда се преструктуриране на болничната помощ, разработване на единна методика за остойностяване на медицинските услуги. До 2013 г. трябва да бъдат внедрени електронни здравни карти, а още през 2009 г. да имаме пълни електронно-медицински пациентски досиета.

Стратегията си поставя за цел да се разшири достъпът на пациентите до специализирана извънболнична помощ. Очаква се чрез законови промени да се осигури свободен достъп за някои групи от населението (деца, бременни и др.) до специалист - акушер-гинеколог, педиатър, психиатър. Освен това е заложено създаването на групови практики и придобиването на специалност "обща медицина".

За спешната медицинска помощ се залага на извършване на структурно-организационни промени; освобождаване от неспецифични дейности (неотложна помощ,транспорт на хемодиализно болни, транспорт на проби за алкохол и упойващи вещества и др.

Опозицията: Стратегията е слаба

Парламентарната опозиция разкритикува здравната стратегия като "слаба" и без ясни приоритети.

Според Ваньо Шарков (ОДС) всъщност народните представители ще приемат стратегията само "за сведение", тъй като в зала се обсъждат документ на МС, а не на здравната парламентарна комисия, която е правила многобройни предложения за промени в него. В стратегията няма заложена реформа, приоритети и промяна. Затова, според него, финансовото министерство ще продължи да заявява, че няма да отпуска повече пари за здравеопазване.

По думите на Шарков стратегията не гарантира "нормалното финансиране на системата, което да я доближи до средните европейски стандарти". Той посочи, че при изработването ѝ не се е състоял и дебат с професионалните и пациентските организации, които да кажат становището си. Шарков допълни, че в стратегията е трябвало да бъде записано, че приоритет са майчиното и детското здравеопазване.

"Защо не се разяснява фактът, че от 4.9 на сто от Брутния вътрешен продукт (БВП) за здравеопазване през 2000 г., процентът пада на 4.3 през 2007 г. и 4.18 за 2009 г." при вече предвидена увеличена вноска на 8 процента, а не 6 на сто, попита Васил Паница (ДСБ).

Единственият представител на ГЕРБ, независимият депутат Лъчезар Иванов разкритикува ограничения достъп до извънболнична помощ в малките населени места, нарушеното състояние между разходите за лекарства и за медицински дейности.

Думите му предизвикаха Руденко Йорданов (Коалиция за България), който поиска от Иванов да му каже дали, ако неговата партия дойде на власт догодина, ще увеличи процента за здраве от 4.2 на сто от БВП на 6 на сто, дали ще вдигне с 1 млрд. лв. разходите за системата за година, ще промени ли нещата, за които претендира.

Колегата му от левицата Донка Михайлова определи стратегията като "опит за постигане на национално съгласие в сектор здравеопазване". Тя отбеляза, че стратегията, приета от правителството на Иван Костов, не е била обсъдена в НС.

За БСП са важни профилактиката, качеството и достъпът до здравеопазване, които са сред приоритетите на стратегията, подчерта депутатът.

Бившият здравен министър и депутат от БСП Радослав Гайдарски призова депутатите да приемат стратегията, защото нейната липса, както и липсата на национална здравна карта, са сред основните причини да не бъдат отпускани допълнителни средства за здравеопазване.

Дебатите по здравната стратегия продължават и в четвъртък.