От гледна точка на управляващите основно достойнство на документа е, че все пак най-после има такъв. Стратегията се забави близо три години заради разногласия между коалиционните партньори БСП, НДСВ и ДПС, основно заради начина на финансиране на здравеопазването и демонополизацията на НЗОК.
Внесеният от МС документ не дава отговор на тези ключови въпроси, но се залага въвеждане на конкурентно начало във финансиране на здравеопазването, като се запази задължителното здравно осигуряване, но в него се включат още здравно-осигурителни дружества на принципа на равнопоставеност и солидарност.
По време на дискусията Антония Първанова (НДСВ) коментира, че стратегията не е законопроект и по-скоро има "академична организация на текста". Тя призова парламента да даде основни посоки, в които здравната стратегия да бъде доразвита.
НДСВ предлага здравното министерство да разработи антикризисна програма в системата на здравеопазването и да бъде приет пакет от мерки за финансова и организационна дисциплина.
Шефът на социалната комисия в НС Хасан Адемов (ДПС) посочи, че въпреки слабостите, стратегията трябва да бъде приета, за да може здравното министерство да има база при изготвянето на бъдещи нормативни документи.
Колежката му Нигяр Джафер коментира, че "не може една стратегия да даде конкретни отговори, а важното е да има визия". Според нея обаче в документа има и слаби страни като липса на финансови разчети.
"Заложените цели за профилактика не съответстват на тежестта, която би трябвало тя да има", обясни Джафер. Според нея усилията трябва да се насочат към онкологичните и сърдечно-съдовите заболявания. Необходимо, по думите ѝ, е и повече внимание към детското здравеопазване и превръщането на националните здравни програми в неразделна част от стратегията.
Какво предвижда стратегията
Като цяло стратегията бяга от цифрите и конкретността. Така например в нея е записано поетапно увеличаване на публичните средства за здравеопазване като процент от БВП, но конкретни параметри не са заложени. Срещу повечето залегнали мерки липсва финансова обезпеченост.
Предвижда се преструктуриране на болничната помощ, разработване на единна методика за остойностяване на медицинските услуги. До 2013 г. трябва да бъдат внедрени електронни здравни карти, а още през 2009 г. да имаме пълни електронно-медицински пациентски досиета.
Стратегията си поставя за цел да се разшири достъпът на пациентите до специализирана извънболнична помощ. Очаква се чрез законови промени да се осигури свободен достъп за някои групи от населението (деца, бременни и др.) до специалист - акушер-гинеколог, педиатър, психиатър. Освен това е заложено създаването на групови практики и придобиването на специалност "обща медицина".
За спешната медицинска помощ се залага на извършване на структурно-организационни промени; освобождаване от неспецифични дейности (неотложна помощ,транспорт на хемодиализно болни, транспорт на проби за алкохол и упойващи вещества и др.
Опозицията: Стратегията е слаба
Парламентарната опозиция разкритикува здравната стратегия като "слаба" и без ясни приоритети.
Според Ваньо Шарков (ОДС) всъщност народните представители ще приемат стратегията само "за сведение", тъй като в зала се обсъждат документ на МС, а не на здравната парламентарна комисия, която е правила многобройни предложения за промени в него. В стратегията няма заложена реформа, приоритети и промяна. Затова, според него, финансовото министерство ще продължи да заявява, че няма да отпуска повече пари за здравеопазване.
По думите на Шарков стратегията не гарантира "нормалното финансиране на системата, което да я доближи до средните европейски стандарти". Той посочи, че при изработването ѝ не се е състоял и дебат с професионалните и пациентските организации, които да кажат становището си. Шарков допълни, че в стратегията е трябвало да бъде записано, че приоритет са майчиното и детското здравеопазване.
"Защо не се разяснява фактът, че от 4.9 на сто от Брутния вътрешен продукт (БВП) за здравеопазване през 2000 г., процентът пада на 4.3 през 2007 г. и 4.18 за 2009 г." при вече предвидена увеличена вноска на 8 процента, а не 6 на сто, попита Васил Паница (ДСБ).
Единственият представител на ГЕРБ, независимият депутат Лъчезар Иванов разкритикува ограничения достъп до извънболнична помощ в малките населени места, нарушеното състояние между разходите за лекарства и за медицински дейности.
Думите му предизвикаха Руденко Йорданов (Коалиция за България), който поиска от Иванов да му каже дали, ако неговата партия дойде на власт догодина, ще увеличи процента за здраве от 4.2 на сто от БВП на 6 на сто, дали ще вдигне с 1 млрд. лв. разходите за системата за година, ще промени ли нещата, за които претендира.
Колегата му от левицата Донка Михайлова определи стратегията като "опит за постигане на национално съгласие в сектор здравеопазване". Тя отбеляза, че стратегията, приета от правителството на Иван Костов, не е била обсъдена в НС.
За БСП са важни профилактиката, качеството и достъпът до здравеопазване, които са сред приоритетите на стратегията, подчерта депутатът.
Бившият здравен министър и депутат от БСП Радослав Гайдарски призова депутатите да приемат стратегията, защото нейната липса, както и липсата на национална здравна карта, са сред основните причини да не бъдат отпускани допълнителни средства за здравеопазване.
Дебатите по здравната стратегия продължават и в четвъртък.
Вие ни познавате. Нека го направим взаимно!
Отделете няколко минути за анкетата и ни помогнете да сме ви по-полезни.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
4 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Особено ме трогва текстът за разширяване на достъпа на пациентите до т.нар "специализирана извънболнична помощ". Само за сведение на читателите ще отбележа, че за месеците октомври и ноември, моите 1250 здравноосигурени пациенти са получили от мен 400 (четиристотин) направления за консултация, т.е. един от всеки трети. Проблемът в случая въобще не е в бройката, а във факта, че поне 2/3 от въпросните направления са издадени не по медицинска необходимост, а във връзка с разни административни причини - диспансеризация, задължетилни консулти за изписване на лекарства с реимбурсация, явяване пред вездесъщия и постоянно искащ какво ли не ТЕЛК и пр простотии...
Пък за прословутата граница от 1500 записани пациенти само си викам дано, дано, дано... Що народ ще трябва да си търси нов лекар, не е истина. Пък по какви критерии ще подбираме кой да остане и кой не .....
Каквато и стратегия да се напише, перспективата за подобряване на достъпа на населението до здравни услуги е несъстоятелна! Не може да се залага в Националната здравна карта да се преструктурират 184 болници за активно лечение в такива за продължително лечение, а хората да пътуват по 100 и повече километра до областния център за острите заболявания, налагащи хоспитализация! Интересно, защо никой не публикува какви са нормативите за осигуреност с различни видове легла на 1000 човека население, брой …
лекари и медицински сестри за Еврипейския съюз? Защото тогава ще се разбере, че за една община с 25000 население трябва да има над 120 различни легла, т.е. областните болници трябва да станят неколкократно по-големи ако затворим общинските! А общинските трябва да се редуцират по обем легла няколоко пъти. Това преструктуриране е само ограничаване на достъпа до здравна помощ на населението! А подобно действие в нормалните страни се нарича геноцид! Аз съм лекар в малък град, под 25 хиляди. Ако се преструктурира болницата всички остри хирургични заболявания трябва да пътуват 100 км до областния град. А това дори и в най-благоприятни метеорологични условия става за 90 мин. Какво правим с тежките транспортни и промишлени травми? Какво правим с отравянията? Како правим с родилките? С какво хората с ограничени средства ще пътуват на такова разстояние за да бъдат прегледани от специалист? Защото е несъстоятелно да се мисли, че при липса на МБАЛ някой хирург, ортопед, кардиолог, акушер-гинеколог и т.н. ще остане в региона! Не може една стратегия да е само визия, тогава това не е стратегия, а порнография!
Palna glupost e tazi t.n. strategia,koiato veshe poveshe ot 10 godini se mashat za rodiat raznite upravliavashi ologofreni!Istinata e,she vsishki te,samo si prikazvat za zdraveto na naroda,a na praktika nisho ne napraviha!Sazdadoha instituzita-GP,postaviha d-r Kehaiov nashelo na Lekarskia sauz/stoi tam veshe 8 godini!/,koito e edin obiknoveh moshnnik,izpolsuvash LS za lishnoto si obogatiavane,razdeliha lekarskoto saslovie na niakolko grupi/kato grupata lekari ot izvanbolnishnata pomosh se okazaha …
nai-nisko plateni,zaplatite im se opredeliat ot nai-nekvalifiziranite lekari-GP!/,sazdadoha t.n. "klinishni pateki",koito nikoga ne sa bili napalno finansirani ot Kasata,sazdadoha Kasata,kato edin monopolist,pribirash parite ot zdravni vnoski i zadravnia budjet i upravliavash se ot ologofreni,koito sasho "dostoino" se obogatiha prez godinite/spravka vij kavo imat dosegashnite i rakovoditeli/!Izgoniha ot stranata sestrite,sega goniat i lekarite!Ne gi e grija za zdraveto na naroda,s leka raka se gotviat da zakriat obshinski i drugi bolnizi,poradi lipsa na finansirane,gotviat sasho i privatizazia na bolnizi i polikliniki "pod masata" za jalti stotinki!Podigravat se s lekarskoto saslovie i "zakleimiavat chrez mediite"lekari,she sa vzeli malki sumi,a v sashoto vreme nehaiat za zaplatite im,koito sa nai-niskite v Evropa!Dokoga she prodaljava tova polojenie,nikoi v tazi strana ne znae,znae samo,she balgarite boleduvat nai-mnogo ot vsishki v Evropeiskia sauz,jiveiat nai-bedno i nai-malko!!