Здравната вноска няма да се променя тази и следващата година – за после не се знае

Крум Зарков: Ананиев търси 800 млн. лв., но как те ще променят системата?

Здравната вноска няма да се променя тази и следващата година – за после не се знае

Здравната вноска няма да се променя нито през тази, нито през следващата година, декларира депутатът от ГЕРБ и бивш здравен министър Десислава Атанасова. Важен въпрос е дали 8% здравна вноска са достатъчни, коментира тя в неделя пред БНР, но припомни ангажиментът на ГЕРБ размерът на вноската да не се променя до края на управленския им мандат.

Вариантите за здравноосигурителен модел, предложени от здравния министър Кирил Ананиев, са изходна точка за обществено-политически дебат, каза Атанасова по повод предложението на Ананиев за въвеждане на задължителна допълнителна здравна застраховка плюс доплащане в кеш както е в момента (или по-голямо).

Атанасова защити една от основните тези на ГЕРБ, лансирана в дебата по поискания от БСП вот на недоверие към кабинета заради "погрома в здравеопазването" – че това е тежък ресор и не бива да се вземат крайни и радикални решения, а това да се случва след сериозни обсъждания и с консенсус.

Атанасова вижда като първи ключов въпрос дали трябва свръхрегулиране и навлизане на държавата в отношенията между здравноосигурените и лечебните заведения или следва гражданите да бъдат оставени да правят своя избор.

По думите ѝ крайното решение по предложения от министър Ананиев здравен модел ще се вземе "след дълъг, сериозен, експертен дебат, по-малко политически". Атанасова уточни, че това решение "не касае нито настоящата 2018 година, нито следващата 2019-а."

Колкото и да са неприятни фактите за политиците и обществото, дебатът за броя на здравно неосигурените и адекватния им достъп до медицинска помощ трябва да бъде поставен на масата, посочи тя.

След 29 години демокрация резултатът е, че няма модел на здравеопазване, който да е обществено одобряван и консенсусен, каза Десислава Атанасова. Но настоя, че в здравеопазването не следва да се прави политика от проблемите на хората - и на работещите, и на пациентите, а да се правят политики за тях.

Според нея е "категорично ясно", че вотът на недоверие, който предстои да се гласува идната седмица, ще бъде неуспешен.

Крум Зарков: Ананиев търси 800 млн. лв., но как те ще променят системата?

"Причината за нашия вот на недоверие – навременен или не, е че дългоочакваните модели, които ние като народни представители изисквахме от новоназначения министър (Кирил Ананиев), не отговарят на нито един от ключовите въпроси на българското здравеопазване", опонира Крум Зарков от БСП.

"Нищо не се казва за дълговете на болниците, които фалират и затварят една след друга и град след град практически експлодира, и ние всички тичаме като на пожар след събитията. Нищо не се казва за остойностяването на медицинските дейности, в това число - клинични пътеки, консумативи, медицинския труд, а се искат още пари. Още пари за кое, когато не знаем кое колко струва? Нищо не се казва за кадровата катастрофа, която разтърсва нашето здравеопазване и скоро ще осъмнем без лекари, така както вече сме се събудили без медицински сестри", изброи Зарков.

Според него, за да има консенсус по тези решения, които са "дългосрочни по дефиниция" и не надхвърлят мандатите на съответните правителства, трябва да се знае кой е проблемът, който се поставя на масата, а според Министерството на здравеопазването проблемът е, че трябват 800 милиона – по 12 лева от всеки човек. Крум Зарков заяви, че не става ясно с какво тези 800 милиона ще променят самата система.

БСП смята, че е необходима ясна методика за остойностяване на медицинските дейности, заяви Крум Зарков: "Правим тази, която ще спре порочната практика едни клинични пътеки да са свръхостойностени – тези, които някак се намират много бързо в ресора на частните болници, а други да са подостойностени и лечебните заведения, които ги извършват, по дефиниция да трупат загуба след загуба. Ако се получи такава методика, парите, които не са малко – 8 милиарда лева годишно: публични и частни разходи взети заедно, парите би трябвало да намерят далеч по-ефективни канали за своето изразходване."

В момента джипитата са превърнати в диспечери, които разхвърлят пациенти наляво и надясно, допълни Зарков. Той акцентира и върху "цялата плеяда въпроси около психичното здраве на нацията", защото "навсякъде около нас виждаме хора в тотален разпад и психически страдания", а дори няма данни за тях.

Споделяне
Още по темата
Още от България