Здравни проекти в битка за 124 млн. евро от ЕС

Чрез здравни проекти в българското здравеопазване могат да дойдат около 124 млн. евро от фондовете на ЕС, каза зам.-здравният министър д-р Матей Матеев в четвъртък по време на конференция за преструктурирането на болниците.

Той припомни, че специална програма за здравеопазване няма, но секторът може да получи европари по останалите оперативни програми. Само по програма “Регионално развитие” в системата се очакват 15 млн. евро директна инвестиция на година. Разбира се, тези средства ще бъдат усвоени единствено при одобрени проекти.

Парите ще се изразходват главно за реформа в спешната помощ, университетските болници и психиатричната помощ, обясни Матеев.

С част от тях здравното ведомство предвижда да продължи реформата в спешната помощ, като се закупят още линейки и се модернизира оборудването в спешните центрове. По “Регионално развитие” могат да се ремонтират и пътищата, които водят до лечебните заведения. Ще направим подобрения и в бързата помощ, където в рамките на 48 часа да се стабилизира състоянието на пациентите, коментира Матеев.

“Финансова инжекция” за ремонти и реновиране ще получат и университетските болници, които според проекта за Здравна карта трябва да станат високотехнологични болници, които да поемат тежките случаи във всеки регион.

С ресурса, който ще получим от ЕС-фондове, смятаме да закупим модерна апаратура за спешните отделения, които преди няколко месеца бяха прехвърлени към областните болници, каза още зам.-министърът.

Предвижда се реформиране и на психиатричните болници, които трябва да бъдат съобразени с европейските стандарти в областта. Проектите за областните болници ще се правят съвместно от общините и държавата – консултанти

По оперативната програма “Развитие на селското стопанство” пък селата под 2000 души могат да получат финансиране за изграждане на селски здравни служби, което по думите на Матеев е “мечта на всеки кмет”. С европарите ще послужат за ремонти, купуване на нова апаратура.

Матеев припомни идеята за обединението на университетските болници в холдинг. Целта е те да имат обща икономическа политика и да реализират общи проекти, без това да ограничава тяхната автономия. Директорите на повечето университетски болници обаче се отнасят резервирано към подобна идея.

Досега българският опит с обединението на няколко болници е по-скоро негативен. Съдът обяви, че единственият болничен холдинг – Столичният медицински, е незаконно създаден и нареди да бъде ликвидиран.

Тенденцията в ЕС е за обединяване на лечебните заведения, които имат общи икономически политики. В Германия и Франция това се прави отдавна, обясни Матеев. Той обаче не уточни верига от университетски болници ще стане факт и у нас.

Опасенията на директорите на университетските лекари са, че по този начин ще се наруши тяхната автономия ни кара да бъдем много предпазливи, коментира той.