Здравни щети за над 700 млн. евро търпи България от стари ТЕЦ

Здравни щети за над 700 млн. евро търпи България от стари ТЕЦ

Шестнадесет морално остарели и замърсяващи въздуха въглищни електроцентрали на Западните Балкани причиняват хронични болести и преждевременна смърт на хората в този регион и дори в по-далечни страни от Европейския съюз, което струва на здравните системи и икономиките на тези държави между 6.1 и 11.5 милиарда евро всяка година.

На България се падат здравни разходи за над 700 млн. евро, сочи доклад "Хронично въглищно замърсяване - действията на ЕС в Западните Балкани ще подобрят здравето и икономиките в цяла Европа", публикуван във вторник. Документът е дело на пет природозащитни организации, които призовават ЕС за по-активни действия за намаляване замърсяването от старите ТЕЦ.


 
В доклада се отбелязва, че върху страните от ЕС пада основната тежест на здравните разходи, провокирани от замърсяванията на въздуха от въглищните централи – между 3.1-5.8 млрд. евро, докато на страните от Западните Балкани – между  1.9-3.6 млрд. евро.

България заема шесто място в класацията на десетте държави с най-много здравни разходи заради въглищните централи с харчове между 377 и близо 729 млн. евро. Лидер е Сърбия с над 1.6 млрд. евро, следвана от Италия и Румъния.

Сръбската въглищна електроцентрала в Костолац оглавява Топ 10 на най-замърсяващите със серен двуокис мощности в Европа. Още три сръбски ТЕЦ попадат в непрестижната класация, три от Босна и Херцеговина, по една македонска и полска, а десетката се затваря от българската държавна ТЕЦ. През 2016 г. ТЕЦ "Марица Изток 2" е изхвърлила близо 30 хил. тона, но разликата с първенеца Костолац (128 хил. т) е огромна.

Като цяло през 2016 г. построените още по времето на комунизма 16 ТЕЦ в Западните Балкани с обща мощност 8 гигавата са толкова серен двуокис, колкото 250 въглищни централи в ЕС с 30 пъти по-голям капацитет (156 гигавата). Само централата в Углевик, в Босна и Херцеговина, е изхвърлила повече серен двуокис от всички въглищни централи в Германия, пише в доклада. Неговите автори посочват, че основната причина за това е използването на евтини и достъпни лигнитни въглища в района, но и слабата реакция на ЕС има вина.

Тези въглищните централи в Сърбия, Македония, Косово, Босна и Херцеговина и Черна гора замърсяват не само съседите си като Румъния, Италия, Унгария, България, Гърция и Хърватия, но и по-далечни държави като Полша, Германия, Чехия и Австрия, пише в доклада. В него се допълва,че всяка година тези остарели енергийни мощности причиняват преждевременната смърт на 3 хиляди души, както и 8 хиляди случая на хроничен бронхит при децата и редица други хронични болести при възрастните в Европейския съюз.

"Замърсяването на въздуха не признава граници и продължава да е невидим убиец в Европа", предупреждава Влатка Маткович Пулич, водещ автор на доклада и отговаряща за енергетиката и здравните проблеми в HEAL.

Децата в ЕС, страдащи от астма, са имали през изследваната 2016 г. общо 36 400 дни с пристъпи (от всички регистрирани 86 200 дни), причинени от балканските въглищни централи. От техните замърсявания е засегната и производителността в Европа с над 3000 настанявания в болници и повече от 1.16 милиона изгубени работни часове за бизнеса в ЕС и на Западните Балкани.

В България е била причинена преждевременната смърт на 253-ма души, сочи компютърен модел, използван при изследване замърсяването на въздуха от Световната здравна организация и Европейската агенция за защита на околната среда, както и публично достъпни данни.

Изброените балкански държави членуват от 2005 г. в Договора за енергийна общност, чиято цел е да интегрира енергийния пазар на ЕС със съседите. С него те поеха ангажимент да приложат до 2018 г. мерки за съкращаване на замърсяването и изравняване със стандартите на ЕС. Но задължителните инвестиции в нови заводи или технологии за намаляване на вредните емисии масово се отлагат за друго време, а неспазването на поетите ангажименти не се санкционира по никакъв начин, пише още в доклада.

Неговите автори предупреждават, че правителствата в района планират в следващите 10 години да добавят 2.7 гигавата енергийни мощности на въглищни централи, основно благодарение на финансиране от китайски банки. Повечето от тези проекти няма да отговорят на правилата на ЕС за контрол над замърсяването, но властите отвръщат на подобни твърдения, че икономиките се нуждаят от енергийна сигурност и че новите мощности ще изхвърлят по-малко парникови газове, посочва се в доклада.

 

Споделяне

Още по темата

Още от България