Здравният министър отрече конфликт на интереси заради фирмата на мъжа си

Здравният министър Анна-Мария Борисова отхвърли твърденията на БСП, че е в конфликт на интереси заради това, че мъжът ѝ е съсобственик във фирма за клинични изследвания.

Обвиненията на левицата дойдоха, след като Министерството на здравеопазването предложи при включването на стари медикаменти в позитивния лекарствен списък да се правят задължителни клинични изпитвания. В момента такива се изискват само за новите лекарства, но не и за старите, които са преминали проучване при пускането им преди време на пазара и са утвърдени.

Според социалистите, с промяната се облагодетелствала семейната фирма на министърката. Наскоро стана ясно, че съпругът на Борисова Стефан Кривошиев и съпругът на шефката на Комисията по позитивния лекарствен списък са съсобственици в “Център за клинични изследвания Ф. Олбрайт“. Фирмата е регистрирана на адреса, където живее министър Борисова и се занимава с клинични изследвания.

За разликите между изследване и проучване

В кулоарите на парламента Борисова обвини Мая Манолова, че злоупотребява с фактите около фирмата, в която участва мъжът ѝ и че “не е чела закона“. Пред репортери тя обясни каква е разликата между клинични изследвания и клинични проучвания.

“Изследваш нещо, което знаеш. Изследваме например утайката и това се прави в лаборатория. Проучване означава, че проучваш нещо, което не знаеш. Например не знаеш как едно лекарство действа - позитивно или дава много странични ефекти, кое е доминиращото в него – позитивното или негативното“, обясни Борисова и се оправда, че дълги години е била преподавател на студенти и затова обяснява нещата по-научно.

В случая с фирмата на мъжа ѝ ставало дума за клинични изследвания. “Тази фирма никога не се е занимавала, не се занимава и в бъдеще няма да има право да се занимава с проучвания. Клинични проучвания се правят в лечебните заведения. Смятате ли, че моят апартамент е лечебно заведение и че би могъл да получи статут на такова? Нека да има яснота къде се правят проучвания и кой ги прави“, каза Борисова.

Справка в Търговския регистър обаче показва, че като предмет на дейност на “Център за клинични изследвания Ф. Олбрайт“ е записано “клинични проучвания, диагностика, профилактика, изследвания, лечение и обучение на болни с ендокринни заболявания и всички други дейности, незабранени със закон“.

Мая Манолова заяви на брифинга, че управляващите се опитват да променят така закона, че фирмата на съпруга на Борисова да получи повече работа и да реализира повече печалба. По-късно пред Mediapool, позовавайки се на наредбата за добрата клинична практика от 2007 г., Манолова коментира, че няма разлика между клинично проучване и изследване, тъй като двете думи са синоними и се употребяват за едно и също действие. "И в самата наредба не се прави такава разлика", посочи тя и допълни, че и за двете се получават пари.   

Изискване за едногодишен опит в пет области

Предлаганите от здравното министерство промени в наредбата за позитивния списък действително казват, че някои стари лекарства трябва да минават през задължителни клинични изпитвания. “Лекарствен продукт, който е в периода на защита по чл. 28, ал. 7 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина се включва в позитивния лекарствен списък само след представяне на доказателства за терапевтичен опит при лечението на съответното заболяване в лечебни заведения в поне пет области на територията на Република България за период от една година”, е записано в предлаганите промени към наредбата.

Член 28 ал. 7 обаче касае специфичен случай, а не се отнася за всички стари лекарства. Той е свързан с удължаване на срокове на разрешението за употреба на генерични продукти при получаване на нови терапевтични показания.

От Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители обаче коментираха пред Mediapool, че от диалога им с министерството е станало ясно, че има намерения да се въведе правило в позитивния списък да се включват само лекарства с терапевтичен опит в България. Според Деян Денев от асоциацията това крие “подводни камъни“, тъй като лекарства за редки болести например не могат да натрупат такъв опит. “Проучихме опита в други държави и такава мярка не се прилага никъде“, посочи той. Като цяло според него изискванията на наредбата са неясни и крият корупционен потенциал.

Мая Манолова - на етичната комисия

Междувременно се заформи паралелен скандал между Мая Манолова и шефката на здравната комисия в парламента Десислава Атанасова от ГЕРБ. Социалистите отправиха закана към ГЕРБ “да не пипат Манолова“ и че всяка една нападка срещу нея ще бъде отхвърляна безапелационно.

Изявлението им бе по повод сутрешната разправия между Манолова и Атанасова. В сутрешния блок на Нова телевизия шефката на здравната комисия обяви, че ще даде Манолова на парламентарната комисия по етика, защото депутатката от левицата петни името ѝ.

Преди няколко дни депутатът от левицата заяви, че Атанасова е председателствала конкурсната комисия в нагласен търг за доставка на апаратура в болницата в Русе. Търгът е спечелен от “Дженерал Електрик“, същата фирма, която се оказа автор на спецификациите в поръчка на здравното министерство за техника, финансирана с европари.

Атанасова обаче обяви, че не е била председател, а редови член в качеството си на юрист по онова време на болницата. Освен това другите две фирми не са обжалвали конкурса. Шефът на болницата пък заяви, че фирмата не е била толерирана, тъй като е била отстранявана в други конкурси.