Здравният министър защити избора на новия консултант по присаждане на органи

Новият национален консултант по трансплантология Любомир Спасов е ценен с административния си опит и контактите в международен план. Така здравният министър Таня Андреева обясни пред журналисти в петък избирането на директора на Университетската болница "Лозенец" проф. Спасов на мястото на бившия консултант Никола Владов, чийто мандат изтече.

Критици на Спасов от медицинските среди изтъкваха, че той е кардиохирург, а не трансплантолог, и срещу него има заведени две дела за неуспешни трансплантации.

Проф. Спасов отговори в петък, че има европейска диплома, която му позволява да извършва трансплантации на черен дроб, сърце и бъбреци в рамките на целия ЕС. В нашите медицински среди е известен като специалистът, извършил първата чернодробна трансплантация у нас.

Спасов гарантира, че избирането му няма да бъде в ущърб на болниците, в които се извършват трансплантации, за сметка на болница "Лозенец".

На първата си работна среща с представители на националните пациентски организации и Българския лекарски съюз в петък, Спасов съобщи, че ще работи за узаконяването на мозъчната ангиография като единствен метод за установяване на мозъчна смърт. По думите му, в момента няколко помощни метода се прилагат като основни, което води до загуба на доверие от страна на близките на пациента. Като следствие те не искат да даряват органите му, защото не са сигурни, че повече няма да се събуди.

Новият консултант по трансплантациите ще съдейства и за осигуряването на повече помпи AssistDevice, които се ползват като изкуствено сърце за пациенти, чакащи за присаждане. През последните три години такъв апарат е поставен само на един човек в страната и той живее с него от две години, макар че срокът на годност на помпата е една година и пациентите обикновено умират, ако не им бъде присадено сърце.

Заместник-председателят на лекарския съюз Юлиян Йорданов посочи, че България изостава в областта на трансплантациите. По думите му, това не се отнася толкова до медицинската страна на проблема, а до липсата на подобаваща финансова подкрепа от държавата.

Здравният министър Таня Андреева се съгласи, че "не сме на първите места в Европа по трансплантации" и заяви, че е необходимо да си сътрудничим със съседните държави.

По време на работно посещение в Гърция преди дни, Андреева съобщи, че е договорила с тамошния здравен министър Спиридон-Адонис Георгиадис държавите ни да обединят усилия за изграждането на балканска трансплантационна мрежа.

За това обаче трябва политическа воля и от останалите държави на полуострова, отбеляза Андреева. За другата седмица са планирани срещи и с министрите на здравеопазването в Турция и Румъния.

Първата трансплантация в България и на Балканския полуостров - на бъбрек - е извършена през 1969 г., само 14 години след първата в Европа. Въпреки това, към днешна дата България изостава в развитието си спрямо други държави.

В България хемодиализите са далеч под европейското ниво и не само, каза Станимир Хасърджиев от Националната пациентска организация.

Той даде пример с Хърватия, която се дава за пример сред другите европейски държави като водеща по брой трансплантации на черен дроб и бъбреци и има много добра организация на процеса по намирането и присаждането на органи.

Хасърджиев посочи, че най-важните въпроси пред националния консултант са как да повишим броя на трансплантациите, да се премахне доплащането за лекарствената терапия на пациентите, както и да се подобри подготовката за присаждане на орган.

Министър Андреева обясни, че с времето по естествен път ще се обособят трансплантационни центрове в страната. Тя обеща, че в тези болници ще бъде адаптирана и инфраструктурата. Към момента не навсякъде има дори асансьор.

Андреева допълни, че вероятно скоро ще събере на работна среща шефовете на Александровската болница, "Лозенец" и "Св. Екатерина", за да обсъдят проблемите и нуждите на трансплантологията у нас.