Здравно неосигурените ще имат 6 месеца да се върнат в системата

Българите, които години наред не са плащали здравни вноски, ще имат шестмесечен срок да се върнат в системата, издължавайки се за три години назад. Ако не сторят това, те ще трябва да погасят всички дължими суми от създаването на здравноосигурителната система у нас, за да ползват болнично лечение. Това реши правителството на заседанието си в сряда, одобрявайки предлаганата от здравния министър Петър Москов реформа, която предвижда също така три пакета за здравна помощ – спешен, базов и допълнителен.

В момента практиката е когато неосигурявало се лице се нуждае от скъпо лечение, да плаща за три години назад здравните си вноски, което излиза около 700 лв., и така да получава необходимата операция или лечение, което се покрива от здравната каса.

Предишната идея на Москов беше таксата за възстановяване на здравните права да стане 2 хил. лв.

Новото решение за здравно неосигурените лица сега Петър Москов обясни с думите, че "това означава,че ако вие се ударите с "безкрайно скъпата си кола" и това изисква един месец лечение в болница на стойност 50, 100 или 200 хиляди лева, вие няма как да възстановите правата си с 500 лева за последните три години". "Ще бъдете така добър да заплатите всичко, което дължите от началото на създаване на здравноосигурителния модел", коментира здравният министър.

По данни на неговото ведомство от миналата година, около 150 хиляди са българите, които не се осигуряват, а не са социално слаби. Така Здравната каса, в която постоянно няма пари да плати на болниците, не може да си осигури голяма част от необходимите ѝ средства.

Друго предложение е болниците да са длъжни да докладват на НАП в тридневен срок, когато при тях отиде пациент, който не е здравноосигурен. "Не е възможно една търговска организация като банка да знае във всеки един момент моето състояние на човек, който има кредит към нея и дали съм просрочил с 10 минути задължението си, а държавата с всичките си механизми да не може да отговори, включително и в тоя момент, какво е количеството на здравно неосигурените и това ще се промени", коментира Москов.

Относно разделянето на здравната помощ на три, той обясни, че "спешният пакет е ясният ангажимент на държавата, базовият пакет е ангажиментът за обществото, който през здравното осигуряване пресреща лечението на основните групи заболявания, а допълнителният пакет е възможността всеки да може да надгражда в собственото си здраве".

Идеята на здравното министерство е спешният пакет да покрива оказването на спешна медицинска помощ и от него да могат да се възползват и неосигурените. Той ще се отнася само за животозастрашаващи състояния.

Базовият пакет медицинска помощ, който ще бъде покриван от здравната каса, ще обхваща лечението на социално значими заболявания, майчиното и детско здравеопазване и болести, които формират 90% от причините за ранна смъртност. А останалите заболявания ще се покриват от т.нар. допълнителен пакет, за който касата също ще плаща, но той бъде лимитиран като количество пациенти, които могат да бъдат лекувани от съответното заболяване за определено време. Пакетът ще включва прегледи и манипулации, които не застрашават живота и търпят отлагане. Разходите на НЗОК за този пакет обаче ще са силно ограничени и за да се лекува човек безплатно ще трябва да влезе в листа на чакащите, а ако не желае да чака, може да си плати или пък да се осигурява в частен фонд, който да му покрие разходите.

С одобрените промени се предвижда да започне поетапно повишаване на размера на осигурителния доход, върху който държавата ще внася здравноосигурителните вноски за осигуряваните от нея деца, пенсионери, военни, социално слаби и др. Увеличението ще е с 5 на сто годишно от началото на 2016 година до достигане на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, който сега е 420 лева.

В момента здравната вноска за осигуряваните от държавата групи се плаща върху половината от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица.

По отношение на лекарствената политика се планира възможност да не бъде плащано за медикаменти, които не дават добри резултати при лечението, както и да се отказва включване на лекарства в позитивния списък, за които не е направена отстъпка от фирмите, а натоварват бюджета на касата.

Предлага се, когато оценката на здравните технологии докаже липса на ефективност при прилагането на даден лекарствен продукт, средствата, заплатени от НЗОК за неговото закупуване, да се възстановяват по бюджета на НЗОК. В тези случаи, НЗОК мотивирано ще предлага изключване на лекарствения продукт от позитивния лекарствен списък или намаляване на нивото му на заплащане.

Създава се механизъм за договаряне на отстъпки при включване на лекарствени продукти в позитивния лекарствен списък за лекарствени продукти, които увеличават разходите на касата. Лекарствените продукти, за които не са договорени отстъпки, няма да бъдат включвани в позитивния лекарствен списък.

Списъкът на заболяванията, за чието домашно лечение НЗОК заплаща лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни, вече ще се утвърждава от Надзорния съвет на НЗОК, вместо с наредба на министъра на здравеопазването. Министърът ще утвърждава само критериите за включване на заболяванията в списъка, а оперативната дейност ще се извършва от НЗОК. Заради това и надзорният ѝ съвет ще бъде увеличен с още двама представители на държавата.