Здравното министерство предлага национална програма за насърчаване на донорството

Здравното министерство предлага национална програма за насърчаване на донорството

Министерството на здравеопазването си поставя за цел да подобри координацията при донорски ситуации и да увеличи броя та донорите и трансплантациите. За целта се предвиждат промени в задълженията на болниците и координаторите по донорство, информационни кампании и обучения за лекари и др. Това предвижда проект на национална програма за насърчаване на донорството, който МЗ публикува за обществено обсъждане.

Основните затруднения при трансплантацията както в България, така и в световен мащаб се дължат на недостига на органи.

Малко донори и трансплантации

За петгодишен период 2014-2018 г. средния брой на реализираните трупни донори е 2.66 на 1 млн. от населението на страната. В същия период средният брой на нереализираните донори е 2.88 на 1 млн.. Общият брой донори (реализирани и нереализирани) в страната на един милион население е 5.54 за целия период.
За сравним период в ЕС средният брой на реализираните и нереализираните трупни донори е 20.74 на един милион население.

През периода 2010-2018 г. в България броят на отказите от близките на потенциалните донори средно е до 20%. От 2014 г. се поддържа стабилно ниво на донорството, което е три пъти по-високо в сравнение с периода преди 2010 г., но за съжаление все още е крайно недостатъчно, отчитат от МЗ.

В документа се посочва, че важните стъпки за постигане на по-висока ефективност са: подобряване на организацията за идентифициране на потенциални органни донори на национално и болнично ниво; развитие на национална система за продължаващо обучение на координаторите по донорство (включително за работа с близките на потенциалните донори) с цел подобряване на резултатите от трансплантацията, респективно качеството на живот на пациентите; създаване на организация за набиране на донори за трансплантация на хемопоетични стволови клетки, в това число разширяване на капацитета на националната публична донорна банка.

Броят на извършените трансплантации в България е многократно по-нисък в сравнение с извършваните трансплантации в европейските държави. Регистрите на Изпълнителна агенция “Медицински надзор“ (ИАМН) показват, че през последните години (2016-2019 г.) са направени: 108 трансплантации на бъбрек (80 от трупен донор и 28 от жив донор); 41 на черен дроб (36 от трупен донор и 5 от жив донор); 19 на сърце. По данни на същата агенция през последните 12 години са извършени 177 броя алогенни трансплантации на стволови клетки. Към настоящия момент (2019 г.) в страната се нуждаят от трансплантация на бъбрек - 1018 болни; на сърце - 47 болни; на черен дроб - 46 болни; на бял дроб - 18 болни; на панкреас - 10 болни.

Програмата си поставя за цел повишаване броя на органните донори; повишаване броя на органните трансплантации; повишаване преживяемостта на реципиентите след трансплантация – достигане на европейско ниво от 70% петгодишна преживяемост след извършена трансплантация; повишаване броя на донорите на стволови клетки; повишаване броя на тъканните и клетъчните трансплантации; подкрепа за живото донорство – родствено, кръстосано; събиране, анализ и регистрация на реални данни; оповестяване на статистически данни и измерване на индикатори за качество, както и за продължителност на живот.

Мрежа от координатори по региони и болници

Документът предвижда сформиране на Национален координационен съвет (НКС), който да ръководи изпълнението на програмата.

Ще бъдат определени шестима регионални координатори по донорство, вкл. и в сферата на клетъчната трансплантация, с основна задача проследяване на донорските ситуации в конкретния регион и ежемесечно отчитане причините, поради които не се подават потенциални донори от лечебните заведения в региона.

Ще бъдат определени и 30 областни координатори (трима за София-град) по донорство, отговорни за лечебните заведения от съответната област. Основна задача – проследяване осигуряването на донорските ситуации в областта.

Освен това в договорите за управление на изпълнителните директори на лечебните заведения, извършващи дейности по донорство, да бъде вписана и тяхната изрична отговорност за организиране на процеса по откриване, поддържане и предоставяне на потенциални донори с установена мозъчна смърт, както и за контрола върху дейността

Предвижда се и обучение на екипите на болници, които не са донорски бази, относно необходимите действия при пациентите с тежко мозъчно увреждане – потенциални донори . Ще бъде осигурена апаратура за диагностика и лечение за да се идентифицират на възможно най-ранен етап потенциалните донори и тяхното поддържане във физиологично състояние.

Екип за денонощна реакция

Ще бъде осигурена 24-часова възможност за комуникация между координаторите и ресорната агенция “Медицински надзор“ (ИАМН). Предвижда се създаване на организация, при която екипът на ИАМН, координирано с екипа на Националния медицински координационен център, ще отговарят на дежурните телефони и ще извършват координация при всички донорски ситуации (24/7) и ще имат достъп до онлайн база данни, подавана от регионалните координатори по донорство.

Отговорните лица ще координират цялостната дейност по донорство и обмен на информация с различни европейски структури.

Информационни дейности

Програмата предвижда и информационна кампания за популяризиране даряването на органи, тъкани и клетки, за да се даде шанс на повече хора да получат шанс за живот.

Предвижда се в кампанията да бъдат включвани и лидери на мнение, които да популяризират ползите от донорството и трансплантациите. Освен това теми за трансплантацията и донорството ще бъдат включени в учебните планове на средните училища.  

Още по темата
Още от България