Здравното министерство предлага национална програма за насърчаване на донорството

Министерството на здравеопазването си поставя за цел да подобри координацията при донорски ситуации и да увеличи броя та донорите и трансплантациите. За целта се предвиждат промени в задълженията на болниците и координаторите по донорство, информационни кампании и обучения за лекари и др. Това предвижда проект на национална програма за насърчаване на донорството, който МЗ публикува за обществено обсъждане.

Основните затруднения при трансплантацията както в България, така и в световен мащаб се дължат на недостига на органи.

Малко донори и трансплантации

За петгодишен период 2014-2018 г. средния брой на реализираните трупни донори е 2.66 на 1 млн. от населението на страната. В същия период средният брой на нереализираните донори е 2.88 на 1 млн.. Общият брой донори (реализирани и нереализирани) в страната на един милион население е 5.54 за целия период.
За сравним период в ЕС средният брой на реализираните и нереализираните трупни донори е 20.74 на един милион население.

През периода 2010-2018 г. в България броят на отказите от близките на потенциалните донори средно е до 20%. От 2014 г. се поддържа стабилно ниво на донорството, което е три пъти по-високо в сравнение с периода преди 2010 г., но за съжаление все още е крайно недостатъчно, отчитат от МЗ.

В документа се посочва, че важните стъпки за постигане на по-висока ефективност са: подобряване на организацията за идентифициране на потенциални органни донори на национално и болнично ниво; развитие на национална система за продължаващо обучение на координаторите по донорство (включително за работа с близките на потенциалните донори) с цел подобряване на резултатите от трансплантацията, респективно качеството на живот на пациентите; създаване на организация за набиране на донори за трансплантация на хемопоетични стволови клетки, в това число разширяване на капацитета на националната публична донорна банка.

Броят на извършените трансплантации в България е многократно по-нисък в сравнение с извършваните трансплантации в европейските държави. Регистрите на Изпълнителна агенция “Медицински надзор“ (ИАМН) показват, че през последните години (2016-2019 г.) са направени: 108 трансплантации на бъбрек (80 от трупен донор и 28 от жив донор); 41 на черен дроб (36 от трупен донор и 5 от жив донор); 19 на сърце. По данни на същата агенция през последните 12 години са извършени 177 броя алогенни трансплантации на стволови клетки. Към настоящия момент (2019 г.) в страната се нуждаят от трансплантация на бъбрек - 1018 болни; на сърце - 47 болни; на черен дроб - 46 болни; на бял дроб - 18 болни; на панкреас - 10 болни.

Програмата си поставя за цел повишаване броя на органните донори; повишаване броя на органните трансплантации; повишаване преживяемостта на реципиентите след трансплантация – достигане на европейско ниво от 70% петгодишна преживяемост след извършена трансплантация; повишаване броя на донорите на стволови клетки; повишаване броя на тъканните и клетъчните трансплантации; подкрепа за живото донорство – родствено, кръстосано; събиране, анализ и регистрация на реални данни; оповестяване на статистически данни и измерване на индикатори за качество, както и за продължителност на живот.

Мрежа от координатори по региони и болници

Документът предвижда сформиране на Национален координационен съвет (НКС), който да ръководи изпълнението на програмата.

Ще бъдат определени шестима регионални координатори по донорство, вкл. и в сферата на клетъчната трансплантация, с основна задача проследяване на донорските ситуации в конкретния регион и ежемесечно отчитане причините, поради които не се подават потенциални донори от лечебните заведения в региона.

Ще бъдат определени и 30 областни координатори (трима за София-град) по донорство, отговорни за лечебните заведения от съответната област. Основна задача – проследяване осигуряването на донорските ситуации в областта.

Освен това в договорите за управление на изпълнителните директори на лечебните заведения, извършващи дейности по донорство, да бъде вписана и тяхната изрична отговорност за организиране на процеса по откриване, поддържане и предоставяне на потенциални донори с установена мозъчна смърт, както и за контрола върху дейността

Предвижда се и обучение на екипите на болници, които не са донорски бази, относно необходимите действия при пациентите с тежко мозъчно увреждане – потенциални донори . Ще бъде осигурена апаратура за диагностика и лечение за да се идентифицират на възможно най-ранен етап потенциалните донори и тяхното поддържане във физиологично състояние.

Екип за денонощна реакция

Ще бъде осигурена 24-часова възможност за комуникация между координаторите и ресорната агенция “Медицински надзор“ (ИАМН). Предвижда се създаване на организация, при която екипът на ИАМН, координирано с екипа на Националния медицински координационен център, ще отговарят на дежурните телефони и ще извършват координация при всички донорски ситуации (24/7) и ще имат достъп до онлайн база данни, подавана от регионалните координатори по донорство.

Отговорните лица ще координират цялостната дейност по донорство и обмен на информация с различни европейски структури.

Информационни дейности

Програмата предвижда и информационна кампания за популяризиране даряването на органи, тъкани и клетки, за да се даде шанс на повече хора да получат шанс за живот.

Предвижда се в кампанията да бъдат включвани и лидери на мнение, които да популяризират ползите от донорството и трансплантациите. Освен това теми за трансплантацията и донорството ще бъдат включени в учебните планове на средните училища.