Зелена светлина за повече пари за култура. Предприемачеството обаче не бива да е табу

Общият бюджет за култура трябва да се увеличи значително от държавата, но предприемачеството в културата не трябва да е табу. Това обяви в четвъртък съпредседателят на "Продължаваме промяната" Кирил Петков по време на преговорите за ново правителство в четвъртък. Първоначално, ДБ предложи бюджетът за култура да бъде увеличен до 1.5% от БВП. Любомир Каримански от "Има такъв народ" посочи, че в момента държавните средства за култура са 0.5-0.7% от БВП. "По-добре да се стремим да стигнем 1%, което е средно за ниво ЕС", каза той.

Александър Симов от БСП добави, че 1% трябва да е минимум бюджет за култура. Той обаче наблегна, че трябва да има има прозрачно разходване на тези средства. Финално, преговарящите партии за правителство се обединиха около искането за повече средства за култура, но размерът ще бъде решен на срещата за финанси. Преди ден в отворено писмо до медиите творческите колективи настояха 1% от БВП да се заделя за култура.

Всички партии се обединяват около изработването национална културна стратегия. Постигнато бе съгласие за създаване на постоянно действащ фонд, който да подкрепя артисти и културни ортанизации при извънредни събития като локдаун. Споразумение бе постигнато и за създаване на комисия по декриминализация на българската култура.

Парите трябва да следват качеството

"Парите трябва да следват качеството. Бил съм свидетел по света, и в Торонто и в Брюксел, как цялата зала става на крака когато свири Теодосий Спасов. Аз не съм специалист в тази област, парите трябва да са някаква оценка на качество. Предприемачеството в културата не трябва да е табу. Не може да се очаква само финансиране от държавата", каза още Кирил Петков.

"В момента огромни средства се разпределят през т.нар. политически културни дейци. Трябва да махнем политиката от културата като основен приоритет", добави Петков.

.От думите на Кирил Петков стана ясно, че партията му ще вземе мерки за спасяване на старите - къщи паметници на културата.

"Мен ме боли за всяка една загубена стара къща. Това е една загуба завинаги. Никога повече няма да я видим там. Срещу министерство на икономиката бе старата сграда на първия архитект на София - вече я няма", разказа още Петков.

Ваучери, чекове и задължителен културен календар за ученици

"Идеята да инвестираш в култура, образование, наука. Това е инвестиция, която в бъдеще носи възвръщаемост и това е пътят към свободата", каза Стоян Михалев от ДБ. От формацията предложиха въвеждане на ваучери за млада публика. Подобна идея бе лансирана и от БСП, само че инструментът бе наречен "културен чек".

Идеята е чекът да се използва от всеки младеж, навършил пълнолетие, дори за закупуване на книга.

Манол Манолов от ИТН лансира идеята за задължителен културен календар за всяко дете в учебната програма. Така с финансиране от държавния бюджет, то ще може да посети театър, опера, музей. Идеята за вид подобен стимул бе одобрена от всички преговарящи партии.

Христо Петров от ПП, известен като Ицо Хазарта, посочи, че партията му подкрепя идеата за национален културен календар. Той обърна внимание, че трябва да се увеличи заплащането на държавните симфонични оркестри. В оркестъра на БНР заплатата на един музикант е 650 лева, каза Христо Петров.

"Съвременната българска музика намира своя пазар, аз това мога да го кажа от първо лице, никога не съм търсил помощ от държавата, достатъчно е било да не ми пречи. Има обаче малки градове, в които театрите са единственият начин един човек в това населено място да има досег до култура. Ако им помогнем справедливо и достойно, ориентировъчната цена за това на година ще е колкото 1 км асфалтов път", каза още Христо Петров. Той добави, че подкрепя идеята за повече българска продукция в българските медии, като превес трябва да се даде на българската фолклорна музика.

По време на дискусията Христо Петров съобщи и новината, че днес България е избрана за член на комитета на ЮНЕСКО за световно наследство.

Повечето партии предложиха в дискусията закон за защита на българския език, отделни закони за отделните изкуства, а също и закон за меценатството. ДБ предложи изваждане на национален фонд "Култура" от Министерство на културата и превръщането му независима прозрачна агенция, така че да е ясно кой и защо финансира държавата. В крайна сметка бе решено допълнително да се обмисли предложението.

ИТН: Да слеем администрациите на БНТ и БНР

Една от най-любопитните идеи за бъдещето на обществените медии БНТ и БНР бе лансирана от представителя на ИТН Любомир Каримански. Той предложи промени в Закона за радио и телевизия, като по модела на BBC и на немската АRD да се слее администрацията на БНР и БНТ, но не и журналистическите екипи.

"Защо трябва да имаме отделни администрации - финанси, ИТ, човешки ресурси, сграден фонд, транспорт. Какво пречи администрацията е да като BBC - център за споделена услуга. Какво пречи ние да имаме единен център за споделени услуги, за да спестим от мащаба и тези пари да се върнат в творческси начинания в БНР и БНТ", мотивира се Каримански.

БСП пък предложи идея да се въведат стимули за медиите, ако пускат и публикуват повече българска продукция. Бившият зам.-министър на културата в служебното правителство и сегашен член на "Продължаваме промяната" посочи, че регламентите на ЕК не позволяват българската продукция да се фавозира от медиите спрямо чужди продукции. В ЕС действа основен принцип на стоки, услуги и капитали.

Любомир Каримански лансира идеята за създаване на фонд "Кино" и да се изрично разпише, че Министерство на културата е отговорно за борбата с пиратството.

Дискусията на живо - гледайте тук