"Зелената сделка" не ни забранява мусаката, бирата и киселото мляко

Елена Фурнаджиева е журналист с над 25-годишен професионален опит. Завършила е Славянски филологии, със специалност Чешка филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Професионалният ѝ път започва в Дарик радио от самото му създаване. Работи като съдебен и политически репортер и е сред журналистите, отразявали протестите срещу кабинета Виденов през зимата на 1996-1997 година. През 2001 г. се присъединява към екипа на БТВ като продуцент, а след това е Отговорен редактор на “Новини и актуални предавания“. Елена става част от създателите на българския офис на BiT през 2015 г., където работи като Главен изпълнителен продуцент. В момента живее със семейството си във Флоренция, Италия. Владее английски, италиански, чешки, словашки и руски.

• Не е вярно, че по силата на Зеления пакт на ЕС се забраняват редица храни, продукти и услуги.
• Не е възможно чрез доклад, изготвен от изследователски институт към финансова институция в Швейцария, да се налагат забрани на държавите-членки на ЕС.
• Не отговаря на истината твърдението, че Зелената сделка е инициатива на "част от най-богатите в света", които се опитват да я наложат на правителствата.

Публикация на сайта thebulgariantimes.com от началото на януари тази година твърди, че по силата на "Зелената сделка" се забраняват или ограничават силно редица храни, продукти и услуги. Заглавието гласи "Какво означава "зелената сделка" за всеки от нас със съвсем простички примери от ежедневието (ДОКЛАД), а източникът, според публикацията, е "доклад на "Креди суис"- една от най-големите банки в света".

Всъщност, не става дума нито за "забрана", нито за каквато и да било връзка със "Зелената сделка", както популярно е наричан Зеленият пакт на ЕС.

Единственото вярно от тези твърдения е, че става дума за доклад, изготвен от мозъчния тръст към швейцарската банка "Креди суис"/Credit Suisse Research Institute/. "Изследователският институт Credit Suisse е нашият вътрешен мозъчен тръст. Изучаваме дългосрочни икономически развития, които имат глобално въздействие. В индустрията на финансовите услуги и извън нея". Така е представен институтът на сайта на финансовата институция.

Самият доклад е озаглавен "Treeprint. When emissions turn personal". В превод: "Дървесен отпечатък. Когато емисиите станат лични". Авторите обясняват, че целят да направят темата за въглеродните емисии "по-лична" и затова използват създаденото от тях понятие "treeprint" (дървесен отпечатък). С него обозначават броя дървета, необходими да се компенсират въглеродните емисии, отделяни в резултат на определена човешка дейност.

"Глобалният дебат, свързан с изменението на климата, обикновено се фокусира върху правителствата и компаниите, пренебрегвайки крайния двигател на въглеродните емисии: потребителят," се казва в документа. И се поставя акцент върху възстановяването на горите като важен потенциал в борбата с изменението на климата, тъй като дърветата са естествени "уловители" на въглероден диоксид (CO2) – парниковият газ, емитиран в най-големи количества (80% от емисиите на парникови газове в ЕС).

В доклада са изброени различни рутинни дейности от ежедневието ни и отпечатъците, които те оставят, измерени в брой зрели дървета. Но не за да бъде наложена забрана на определени храни, напитки, пътуванията и нормалните ни навици, а за да придобием реална представа какъв е нашият карбонов отпечатък като потребители и как той може да се компенсира. Защото именно в резултат на потребителските ни навици се произвеждат 22% от въглеродните емисии. След като потребителите оценят дървесния отпечатък, необходим за компенсиране на въглеродния им отпечатък, те могат съответно да намалят определени дейности или да засадят съответния брой дървета. Ежедневният душ, например, "струва" 8 брези.

Единствените данни, които имат нещо общо с публикацията в българския сайт, се откриват в таблица, озаглавена "Хипотетичен начин на живот на потребител с устойчив въглероден отпечатък" – т.е. какво бихте могли да (не) ядете, пиете или правите, ако искате да допринесете за намаляването на въглеродните емисии.

Ако решите, че не искате да променяте навиците и менюто си, имате избор – можете да засадите определен брой дървета годишно, за да компенсирате въглеродния отпечатък, който оставяте с избора си на храна. Не е необходимо да се отказвате от пържолите, стига в края на всяка година да засаждате по 12 дървета за изядените от вас.

Що се отнася до връзката със "зелената сделка" – документът няма никакво отношение към Зеления пакт на ЕС, освен че засяга същата тема – едновременно намаляване на емисиите на парникови газове и увеличаване на абсорбирането им. Повече за това какво представлява тази амбициозна програма за дълбоки икономически реформи на ЕС можете да прочетете в този материал на Factcheck.bg.

Не отговаря на истината и твърдението, че "част от най-богатите в света" се опитват да наложат "зелената сделка" на правителствата. Зеленият пакт, предложен от Европейската комисия, включва набор от политически инициативи в различни области, чрез които ЕС да постигне целта си за неутралност по отношение на климата до 2050 г. Планът за действие и заложените в него цели са подкрепени от лидерите на държавите членки, а законодателните документи във всяка отделна област се обсъждат от Съвета на ЕС и Европейския парламент.

Проверено:

Твърдението, че по силата на "Зелената сделка" (Зеленият пакт на ЕС) се забраняват редица храни, продукти и услуги, е невярно. Подобно нещо не се твърди в посочения като източник на публикацията доклад. Самият документ е изготвен от изследователски център към финансова институция в Швейцария, така че не може да налага ограничения и забрани. Не отговаря на истината и твърдението, че "зелената сделка" е инициатива на "част от най-богатите в света", които се опитват да я наложат на правителствата.

Публикацията е създадена с подкрепата на Европейския съюз. Отговорността за съдържанието е изцяло на Factcheck.bg, проект на Асоциацията на европейските журналисти – България срещу дезинформацията.