Зелените в Швеция са разтърсени от твърдения за внедряване на ислямисти

Един отказа да се ръкува с журналистка. Друг сравни Израел с нацистка Германия. Трети беше видян да прави с ръка знаци, свързани с египетските "Мюсюлмански братя", по време на пряко телевизионно предаване. Поведението на някои мюсюлмански членове на шведската Партия на зелените, която е част от коалиционното правителство от 2014 г., буди безпокойство, че в малката, ориентирана към околната среда формация може да се внедряват ислямисти, пише агенция Асошиейтед прес в кореспонденция от Стокхолм.

То също така предизвиква по-широки обсъждания за това дали Швеция толкова усилено се стреми да приобщава мигрантите и да проявява търпимост към тях, че не успява да защити своите феминистки идеали.

"В желанието си да възприемем едно многообразно и мултикултурно общество ние си затваряме очите за недемократични възгледи", казва депутатката от десноцентристката опозиционна Народна партия - либерали Гулан Авчи.

Лидерите на Партията на зелените заявиха в понеделник, че няма доказателства ислямисти да оказват влияние върху партийната политика, но признаха, че партията има нужда от "пренастройка" с по-силно съсредоточаване върху въпросите на околната среда.

Проблемите на партията започнаха, когато министърът за жилищната политика, градоустройството и информационните технологии Мехмет Каплан, който е член на Партията на зелените и бивш лидер на младежка организация на шведските мюсюлмани, подаде оставка миналата седмица след информации в медиите, че имал контакти с ултранационалисти и ислямисти в родната си Турция. Въпреки че отричаше да е направил нещо нередно, а партийното ръководство го защитаваше до последно, Каплан подаде оставка, след като се появи видеозапис, на който той сравнява отношението на Израел към палестинците с преследването на евреите от нацистите.

Един от лидерите на Партията на зелените Оса Ромсон се опита да успокои обстановката, но само я влоши, когато в телевизионно интервю се отплесна в странни разсъждения, определяйки нападенията от 11 септември като "злополуки". По-късно тя поясни, че осъжда нападенията.

Но нещата не приключиха с това. Появиха се нови кадри, показващи как Каплан и други мюсюлмански членове на Партията на зелените правят с ръка жест с четири пръста, който е използван от организацията "Мюсюлмански братя" в Египет. Един от тях - младежки лидер от Партията на зелените - влиза в кадър по време на пряко предаване по шведската телевизия и прави този знак зад говорителя.

Жестът не е незаконен в Швеция, но много членове на Партията на зелените поставиха въпроса дали консервативните възгледи на "Мюсюлмански братя" са съвместими с феминистката и благосклонна към хомосексуалистите програма на шведските Зелени.

Най-голям шум се вдигна, когато 30-годишният кандидат за Изпълнителния съвет на Партията на зелените Ясри Хан отказа да се ръкува с шведска телевизионна репортерка. Той заяви, че ръкуването с човек от другия пол е прекалено "интимно", и вместо това сложи ръка на сърцето си, правейки мюсюлмански поздрав.

В Швеция последваха ожесточени дебати, при които критиците на Хан определиха поведението му като обидно за жените, а поддръжниците му отхвърлиха критиките като ислямофобия. Включи се дори министър-председателят Стефан Льовен, който каза, че в Швеция човек "се ръкува както с жените, така и с мъжете".

Смаяният Хан оттегли кандидатурата си за Изпълнителния съвет на Партията на зелените и също така напусна постовете си в областен съвет и градска управа. Той каза пред Асошиейтед прес, че засега остава член на партията, но изрази съмнение дали практикуващите мюсюлмани са все още добре дошли в партията.

"Мисля, че е необходимо Партията на зелените да работи върху своите ценности за приобщаване", каза той. "Как се съчетава многообразието и религията с етноцентрична и предубедена представа за равенство на половете?"

Попитан дали би се определил като ислямист, той каза, че дори не знае какво означава тази дума.

"Ако това значи практикуващ мюсюлманин, който има принос за политиката, тогава съм ислямист - или бях, тъй като напускам. Но ако значи терорист или човек, който е против равенството на половете, тогава съм много далеч от това да съм ислямист", каза Хан.

Като много мюсюлмани той каза, че е бил привлечен към Зелените заради благосклонното им отношение към многообразието, правата на човека и "всякакви хора, които подкрепят зелената политика".

Критиците поставят въпроса дали Зелените не са отворили редиците си за членове, които повече са загрижени да допринасят за своята религия, отколкото за околната среда.

"Хора, които са близки до "Мюсюлмански братя" - една ислямистка партия, очевидно имат силни позиции в Партията на зелените", каза специалистът по сигурността от Шведския университет по отбрана Ларс Никандер пред шведската телевизия "ТВ-4". Той сравни това с начина, по който съветски агенти са се опитвали да се внедрят в политически партии на Запад през Студената война.

Зелените не отхвърлиха напълно тази теория.

"Макар за момента да няма признаци, че страховете от внедряване са реални, Партията на зелените ще продължи и ще проучи възможната си уязвимост към внедряване", написаха в коментар висшите партийни служители Йон Карлфелд и Андерс Валнер.

Няма официална статистика за мюсюлманите в Швеция, защото властите не регистрират хората според тяхната религия. По приблизителни оценки те са между 100 000 и почти 500 000. Ясно е обаче, че имиграцията от мюсюлмански страни променя състава на шведското общество, въпреки че много от бежанците, идващи в Швеция, са християни или непрактикуващи мюсюлмани.

Поддръжниците на крайната десница използват неволите на Партията на зелените, за да ударят мюсюлманите, но сред най-отявлените критици има и непрактикуващи или умерени мюсюлмани, които искат религията да не се намесва в политиката в Швеция - една от най-светските страни в света.

Либералната депутатка Авчи, която има кюрдски корени, каза, че шведите би трябвало да настояват мигрантите да приемат основните ценности на страната като равенството на половете. Тя заяви, че като не правят това, те разочароват бежанците, бягащи от религиозно потисничество в родните си страни - "преди всичко момичетата и жените, принудени да живеят несвободно в една култура на честта".

По БТА