Зеленски е за преки преговори с Русия, Москва с нови военни маневри край Украйна

Киев желае да преговаря директно с Москва, за да бъде прекратена войната с подкрепяните от Русия сепаратисти в източния регион Донбас. Това заяви украинският президент Володимир Зеленски.

"Трябва да кажем истината, че няма да можем да спрем войната без директни преговори с Русия и днес това вече се признава от всички, всички чуждестранни партньори", каза президентът в годишното си обръщение към Върховната рада.

Зеленски съобщи, че догодина Украйна ще изразходва 320 милиарда гривни (около 11,7 милиарда долара) за сигурността и отбраната си, което според него също става за пръв път в историята на независима Украйна. В украинския проектобюджет за 2021 г. са заложени разходи от 5,95 на сто от БВП сигурност и отбрана. Той каза, че страната му е започнала да строи военен завод за модерни дронове.

Киев: НАТО да подготви пакет от разубедителни мерки за Русия

Преди речта на Зеленски украинският външен министър Дмитро Кулеба призова днес страните членки на НАТО, чийто външни министри от вчера са се събрали в Рига, да подготвят пакет от икономически санкции срещу Русия и да засилят военното сътрудничество с Киев с цел разубеждаване на Русия да предприеме евентуална инвазия на Украйна.

"Убедени сме, че ако обединим нашите усилия, ако действаме по един координиран начин, ние можем да разубедим президента Путин и да го подтикнем да не избира най-лошия сценарий, който би представлявала една военна операция", каза Кулеба. "Ще призовем съюзниците да разработят заедно с Украйна пакет от мерки за разубеждаване на Русия", добави той.

НАТО: Русия ще плати висока цена

САЩ изразиха днес дълбока загриженост от "доказателства", които показват, че Русия е планирала "сериозни агресивни действия срещу Украйна" и обещаха да я накарат да плати "висока цена", ако пристъпи към действие, предаде Ройтерс. Руските планове включват усилия за дестабилизиране на Украйна отвътре, както и широкомащабни военни операции.

Казахме ясно на Кремъл, че ще отвърнем на удара, включително чрез поредица от икономически мерки с голямо въздействие, които сме се въздържали да използваме в миналото, предупреди ръководителят на американската дипломация Антъни Блинкън след срещата на НАТО в Рига.

През последните седмици Русия засили планирането на потенциални военни действия в Украйна, включително разполагане на десетки хиляди допълнителни бойни сили близо до украинската граница, каза Блинкън пред журналисти след срещата на външните министри на държавите от НАТО.

Не знаем дали президентът (Владимир) Путин е взел решението за нахлуване. Това, което знаем, е, че той разполага силите, с които да го направи в кратък срок, ако реши, каза Блинкън.

НАТО разполага с редица варианти за действие, ако Русия използва сила срещу Украйна, като те включват икономически, финансови и политически мерки, заяви генералният секретар на отбранителния съюз Йенс Столтенберг, цитиран от Ройтерс.

"Разполагаме с широк спектър от възможности, за да гарантираме, че за Русия ще има сериозни последици, ако отново използва сила срещу независима, суверенна страна - Украйна", заяви Столтенберг на пресконференция в Рига. Това включва всичко, икономически и финансови санкции, политически ограничения, а вече и укрепналата ни колективната отбрана след 2014 г., когато те анексираха незаконно Крим, най-значителното ѝ подсилване след Студената война, допълни той в кулоарите на срещата на външните министри на страните от НАТО.

Нови руски военни учения в близост до Украйна

Русия обяви днес, че е започнала редовни зимни военни учения в своя Южен военен окръг, който граничи отчасти с Украйна, предаде Ройтерс.

Според съобщението на руското Министерство на отбраната около 10 хиляди войници са предислоцирани в района на маневрите, които ще обхванат също анексирания Крим и територии край отцепилите се "народни републики" в Източна Украйна. Зимните учения с участието на моторизирани пехотни части ще се състоят на над 30 полигона в най-малко шест различни области, казаха още от министерството.

Освен това Русия обвини днес Украйна, че е разположила половината си армия - или 125 000 военни, в конфликтната зона Донбас, където украинските правителствени сили водят битка с подкрепяни от Москва сепаратисти от 2014 г., предаде Ройтерс.

Обвинението беше отправено от говорителката на руското външно министерство Мария Захарова на брифинг в Москва. Засега няма отговор от Киев.

Русия казва, че се тревожи от намеренията на Украйна в момент на засилено напрежение между двете страни заради опасенията на Запада от ново руско нападение срещу украинска територия. Москва отхвърля тези твърдения като всяване на страх.

Захарова също така коментира направено от турския президент Реджеп Тайип Ердоган предложение Анкара да посредничи между Москва и Киев. Говорителката каза, че предложението не се отнася за конфликта в Източна Украйна между украинските правителствени сили и подкрепяните от Русия сепаратисти.

Говорителят на Кремъл заяви днес, че няма да има деескалация на напрежението със Запада заради голямото количество украински войски край руските граници, предаде Ройтерс.

"Русия не може да вземе някакви мерки за деескалация", каза говорителят Дмитрий Песков пред журналисти. По думите му над 120 хиляди украински войници са били разположени в конфликтната зона, което поражда опасения, че в Украйна може да надделеят "чувствата за военно решение на конфликта в Донбас". Песков нарече тези действия "опасен авантюризъм".

Руският президент Владимир Путин предложи днес започването на преговори с НАТО, които да дадат на Русия "надеждни и дългосрочни гаранции за сигурност", допълни ТАСС. Според Путин евентуалното бъдещо споразумение със САЩ и съюзниците им трябва да изключва каквото и да било по-нататъшно разширяване на НАТО на изток и разполагането в близост до границите на Русия на оръжия, които са заплаха за нея.