Зеленски няма да говори на откриването на НС

Украинският президент Володимир Зеленски няма да направи видеообръщение към българските депутати по време на тържественото откриване на 48-ото Народно събрание. Междувременно "Възраждане" се кани да заобиколи решението на мнозинството от парламентарните партии и да покани руския посланик у нас Елеонора Митрофанова на церемонията, но като партиен гост.

Такива са новините от работната среща, организирана от ГЕРБ в петък. На нея са дошли представители само на четири от седемте парламентарно представени формации – ГЕРБ, ДПС, "Продължаваме промяната" и "Демократична България", които преди ден взеха решение, че посланиците на Русия и на Беларус няма да бъдат канени на откриването на Народното събрание. Малко след това ГЕРБ инициира още по-силен знак в подкрепа на Украйна и поиска видеообръщение на Зеленски.

БСП, "Възраждане" и "Български възход" обаче бойкотираха обсъждането на това предложение. БСП и "Възраждане" освен това се обявиха против решението Митрофанова да не бъде канена на откриването на НС, а "Български възход" първо се съгласи с тях, после каза, че е добре да се придържаме към европейския подход.

Каузата с видеообръщението на Зеленски все още не е напълно изгубена, тъй като на срещата между ГЕРБ, ПП, ДБ и ДПС е било постигнато съгласие въпросът да се обсъди на първия председателски съвет, който обаче ще се проведе след тържественото откриване на НС.

"Предпочитаме изслушването да е още на 19 октомври. Неслучайно ГЕРБ-СДС предложи поканата до Зеленски да бъде знакова на първия ден на парламента, но това не беше подкрепено от ПП и ДБ", каза на излизане от срещата Екатерина Захариева от ГЕРБ.

Надежда Йорданова от ДБ припомни, че формацията ѝ е имала предложение за изслушване на Зеленски още в предишното Народно събрание. Според ДБ обаче е най-добре украинският президент да се изкаже след конституирането на новия парламент това и да се обвърже с темата за предоставяне на оръжие за Украйна.

"Желаем да бъде изслушан г-н Зеленски в българския парламент, но считаме, че за първото тържествено церемониално заседание не е подходящо", посочи бившият председател на парламента Никола Минчев от "Продължаваме промяната". Той добави, че партията е готова да даде подкрепа за изпращане на оръжия за Украйна, но все пак трябва да види конкретни текстове.

От ДПС посочиха, че са подкрепили искането на ГЕРБ за видеообръщение още при откриването на парламента.

След срещата за изслушването на Зеленски, пред журналистите пред парламента се яви и Костадин Костадинов, чиято партия "Възраждане" поиска да запази марката "Костя Копейкин", какъвто е прякорът на Костадинов.

От думите му се разбра, че въпреки решението на мнозинството от партиите руската посланичка Митрофанова да не бъде канена на тържественото откриване на НС, от "Възраждане" може и да я поканят. "Всяка една парламентарна група има право да покани до петима гости. И ние смятаме да поканим", каза Костадинов. Запитан дали партията е решила да покани като такива посланиците на Русия и на Беларус, той обясни, че въпросът се обмисля.

Според него този ход на "Възраждане" бил начин "да се спази международното право", макар че международното право няма нищо общо с конкретния казус около поканата към Митрофанова.

БСП и "Български възход" в синхрон с Радев

БСП и "Български възход" излязоха със сходни позиции, които пък звучат в синхрон с казаното от президента Румен Радев по темата. 

Социалистите обявиха още преди началното на срещата, че няма да участват в нея. "Поканата на ГЕРБ за трета среща на представители на парламентарните групи за включване на президента Зеленски в откриването на Народното събрание е излишна и ние няма да участваме в нея", обяви лидерът на БСП Корнелия Нинова във Фейсбук.

Нинова, подобно на президента Румен Радев с когото иначе е в обтегнати отношения, сменя и темата за евентуалната покана за Зеленски.

"Ключовите теми за българските граждани са високите цени и ниски доходи, инфлацията и липсата на предвидимост. Парламентарните партии трябва да обсъдим спешни мерки като тавана на цените на ток, газ, вода и парно, както и бюджета за 2023 г. Преговорите за съставяне на правителство трябва да вървят успоредно с гласуване на бюджета. Дори да няма правителство, бюджет трябва да има", написа Нинова и покани всички парламентарни партии на поредна среща, но в понеделник, а като тема обяви "макрорамката на бюджет 2023 г., както и да се търси съгласие по спешните мерки за подкрепа на семействата и икономиката до края на годината".

По-късно дойде и позицията на "Български възход", която на практика повтаря тази на БСП:

"Смятаме, че нашите избиратели искат да чуят в спешен порядък как ще започнем да решаваме непосредствените им проблеми като повишаването на цените, инфлацията и цялостната икономическа криза. Очакват да се състави работещо правителство. Вместо това подготвителните срещи за откриване на Народното събрание се политизират. Нека оставим разискването на всички политически въпроси за пленарната зала – депутатите ще положат клетва да служат на народа си само след няколко дни и ще могат официално да дебатират и вземат решения от национален интерес, посочват още от партията".

"Български възход" също беше против това руският посланик Елеонора Митрофанова да не бъде канена на откриването на парламента, но тази позиция е била изразена ясно само на първата среща, на която не беше постигнато съгласие. При втората среща, на която бе взето решението, представителят на "Български възход" е имал по-колеблива позиция.

Сегашното поведение на "Български възход" също не е изненада. Председателят на партията Стефан Янев влезе в политиката, след като бившият премиер Кирил Петков поиска оставката му като министър на отбраната, защото Янев настояваше да не се ползва думата "война" за нахлуването на Русия в Украйна, а да се придържаме към казаното от Путин, че това е "специална операция". Освен това през април тази година Янев се обяви и срещу изпращането на българска военна помощ на Украйна, споделяйки твърдението на президента Румен Радев, чийто секретар беше до миналата пролет, че така България ще бъде въвлечена във войната.

Янев беше служебен премиер в две правителства, назначени от Румен Радев, а преди това няколко години беше секретар по сигурност и отбрана на президента.