Зеленски отново поиска съвременни системи за противоракетна отбрана (Обновява се)

По-важните новини от поредния ден на войната срещу Украйна накратко:

• Украинският президент Володимир Зеленски поиска отново от Запада да предостави още оръжия на страната му, в частност съвременни комплекси за противоракетна отбрана, за да защити украинските градове.
• Украински официален представител каза, че руски обстрел е причинил смъртта на петима цивилни през последните 24 часа и още 21 души са били ранени в Донецка област, където Русия засили офанзивата си през последните дни.
• Областният управител на Донецка област Павло Кириленко призова над 350-хилядното население на областта да се евакуира и каза, че е необходимо хората да напуснат Донецка област, за да бъдат спасени животи и украинската армия да може по-добре да защитава градовете от руското настъпление.
• Снощи руските сили са нанесли ракетни удари и по Харков, втория по големина град в Украйна. Били поразени три квартала и е била разрушена университетска сграда, както и една административна сграда. Трима души, включително малко дете, са получили наранявания.
• Москва и Киев са само на няколко дни от финализирането на споразумение, което ще позволи на милиони тонове украинско зърно да преминават през Черно море, заяви турският президент Реджеп Тайип Ердоган.
• Произволните задържания на граждани са станали масова практика в районите на Украйна под контрола на руската армия и свързаните с нея въоръжени групи, документирани са 270 случая, заяви върховният комисар на ООН за правата на човека Мишел Бачелет.
• Бившият руски президент Дмитрий Медведев прогнозира днес, че може да се стигне до ядрена война, ако Международният наказателен съд (МНС) предприеме действия срещу на Москва за предполагаеми престъпления в Украйна. "Идеята да се накаже страна, която има най-големия ядрен арсенал, е абсурдна сама по себе си", написа Медведев в Telegram. "И потенциално създава заплаха за съществуването на човечеството."

Подробностите по тези и други новини:

Зеленски отново поиска съвременни системи за противоракетна отбрана

Украинският президент Володимир Зеленски поиска отново от Запада да предостави още оръжия на страната му, в частност съвременни комплекси за противоракетна отбрана, за да защити украинските градове. Той направи това в традиционното си вечерно видеообръщение, предаде ДПА.

Украинското ръководство има изключително важната задача до края на годината да бъде в състояние да защитава страната от руските ракетни нападения, каза Зеленски. "Но изпълнението на тази задача зависи не само от нас, но и от това нашите партньори да разберат нашите фундаментални нужди."

Зеленски заяви, че от известно време в Киев и много други градове не е имало вой на сирени за въздушна тревога, но добави: "Не бива да търсите логика в действията на терористи. Руската армия не прави никакви почивки".

Руската армия има само една задача, заяви украинският президент, "да отнема живота на хората, да сплашва хората - така че дори няколко дни без въздушна тревога вече да се усещат като част от терора".

Петима души са загинали при руски обстрел на Донецка област в Източна Украйна

Украински официален представител каза, че руски обстрел е причинил смъртта на петима цивилни през последните 24 часа и още 21 души са били ранени в Донецка област, където Русия засили офанзивата си през последните дни, предаде Асошиейтед прес.

Тази сутрин областният управител на Донецка област Павло Кириленко написа в свое съобщение в "Телеграм", че двама души са били убити в Авдеевка, един в Славянск, един в Красногоровка и един в Курахово. "Всички престъпления ще бъдат наказани", добави той.

Вчера Кириленко призова над 350-хилядното население на областта да се евакуира от нея и каза, че е необходимо хората да напуснат Донецка област, за да бъдат спасени животи и украинската армия да може по-добре да защитава градовете от руското настъпление.

Донецка област е част от Донбаския регион – индустриален район, населен предимно с рускоговорящи, и където сега са съсредоточени най-опитните украински войници. Проруски сепаратисти се сражават срещу украинските сили и от осем години контролират по-голямата част от Донбас. Преди инвазията тази година руският президент Владимир Путин призна за независими двете самообявили се сепаратистки републики.

Снощи руските сили са нанесли ракетни удари и по Харков, втория по големина град в Украйна, написа в свое съобщение в "Телеграм" областният управител на региона Олег Синегубов. По негови думи са били поразени три квартала и е била разрушена университетска сграда, както и една административна сграда. Трима души, включително малко дете, са получили наранявания.

Оръжията, които Украйна иска, но няма да получи

Западът е твърдо решен да помогне на Украйна, доколкото е необходимо, за да победи руския нашественик, но никога до степен, в която да се окаже съвоюваща страна срещу Москва и да се стигне до ескалация на по-широка или глобална война. Има оръжия, които НАТО и неговите партньори никога няма да дадат в ръцете на Киев.

Украинският президент Володимир Зеленски продължава да настоява, че армията му се нуждае от повече; по-модерни и по-мощни оръжия. В момента по-леките оръжия останаха на заден план, а според Украйна на нея ѝ е необходима огнева мощ и най-вече мощни противоракетни системи с голям обсег. И тук Западът може да помогне само наполовина, пише в днешния си брой испанския „La Vanguardia”, цитиран от БГНЕС.

Най-мощната, точна и доказана американска ракетна система са пусковите установки "Пейтриът", които бяха разположени и използвани от САЩ в Ирак и станаха обичайна част от военните хроники.

Една толкова мощна платформа с голям обсег на действие като „Пейтриът” би дала на украинските сили огромно предимство пред руските, посочва изданието.

Но "Пейтриът" няма да достигнат до украинска земя по две основни причини: На първо място, има други оръжия от други страни на произход, които могат да се обединят, а на второ, да не се провокира прекалено много Русия.

Противоракетната система, която предотврати нападения срещу Израел или позиции на САЩ по време на двете войни в Персийския залив, изисква високоспециализиран персонал и при сегашните обстоятелства би наложила разполагането на американски войници на украинска територия.

Евентуалното разполагане на „Пейтриът” ще бъде възприето от Москва като пряко участие на САЩ във войната, дори и там да не стъпи нито един американски войник.

Исканията на Киев се засилват, тъй като Русия концентрира огневата си мощ в Донбас.

"Нуждаем се от съвременни противоракетни системи, които да отбиват атаките на руските снаряди", заяви украинският президент, който призна, че въоръжените му сили не могат да им противодействат с наличните си системи за реагиране.

По време на видеообръщение към парламента в Йерусалим през март Зеленски поиска от Израел да предостави на Украйна системата "Железен купол" (Iron Dome), но без резултат. Засега израелската позиция е да увеличи хуманитарната помощ, но не и да се намесва в конфликта, като изпраща системи за противовъздушна отбрана, модерни оръжия или каквито и да било системи за нападение.

Западът като цяло се стреми да поддържа баланс между необходимостта да помогне на Украйна и да не дразни прекалено много Русия, а това често се изразява в трансфери на оръжия, които отнемат твърде много време или изобщо не пристигат. Съединените щати и Германия са двете държави, които много добре илюстрират тази ситуация, и в двата случая, когато става дума за модерни противоракетни системи.

Съединените щати най-накрая изпратиха в Украйна неразкрит брой модерни артилерийски системи „Himars” със среден обсег на действие. Те унищожават цели с висока точност на максимален обсег от около 300 км. Това е по-качествена ракетна установка от сравнимите руски модели и ще даде известно предимство на украинската страна, която иска да противодейства на почти безкрайните запаси от руски артилерийски боеприпаси.

Германия също прояви колебание и отложи възможно най-дълго доставката на противоракетни системи, които Зеленски изрично поиска от канцлера Олаф Шолц. Основният фокус на Германия е върху отбранителните оръжия, но въпреки това Берлин даде зелена светлина за изпращането на четири ракетни системи Mars II с обсег на действие около 80 километра, както и няколко единици IRIS-T - най-добрата система за противовъздушна отбрана.

Общият ангажимент, който Западът настоя да получи от Украйна, е, модерните ракетни батареи, доставени като помощ, да не бъдат използвани срещу руска територия. Това не означава, че силите на Киев ще използват собствения си арсенал, за да извършат нападения срещу цели на руска територия.

Независимо от това каква международна помощ ще получи, малко вероятно е Украйна да получи модерни бойни самолети - това беше изключено в началото на войната, с изключение на модели от бившия СССР, с които все още разполагат съюзническите държави. Киев няма да разполага и с някои разузнавателни системи като безпилотните самолети „Predator” или „Global Hawk”. Украинските сили ще трябва да продължат да разчитат на западното разузнаване да им предава координатите, които ще им позволят да изберат подходящи цели, но ще ги обстрелват единствено с оръжията, с които разполагат.

Москва твърди, че в Източна Украйна са унищожени две американски артилерийски системи „Хаймарс“

Руските въоръжени сили са унищожили две модерни американски артилерийски системи „Хаймарс“, както и два склада за боеприпаси в Източна Украйна, в които са се съхранявали ракети за тях, предаде Ройтерс, цитирайки руското министерство на отбраната.

Системите и складовете са били разположени в село, южно от Краматорск, което се намира близо до фронтовата линия в Донецка област. Министерството разпространи и видеокадри от атаката.

В началото на месеца Европейският съвет по външна политика съобщи, че Украйна е получила четири системи „Хаймарс“, а САЩ обещаха до средата на юли да предоставят още осем.

Ердоган: Близо сме до сделката за превоз на зърно през Черно море

Москва и Киев са само на няколко дни от финализирането на споразумение, което ще позволи на милиони тонове украинско зърно да преминават през Черно море, заяви турският президент Реджеп Тайип Ердоган.

В мирно време Украйна имаше огромен принос към световните доставки на храни, но блокадата на черноморските ѝ пристанища след нахлуването на Русия попречи на транспортирането на зърнени култури къч Египет, Йемен и други отчаяно нуждаещи се страни. Русия е атакувала украински силози за зърно и се твърди, че е иззела запаси, съобщи „Politico”.

Турция се опитва да посредничи за постигане на споразумение между Русия и Украйна. Правителството в Киев иска Турция да предостави гаранции за сигурността на корабите, превозващи зърно през Черно море.

"Преговорите продължават, за да може това зърно и слънчогледовото олио, всичко да стигне до света", заяви Ердоган на пресконференция в Анкара. "След седмица или 10 дни ще засилим преговорите и ще се опитаме да постигнем резултат."

Турският лидер заяви, че безопасното преминаване на търговските кораби е много важно, тъй като, докато собствената му страна все още не страда от недостиг на зърно, Африка вече е изправена пред "огромен проблем".

Той говори на съвместна пресконференция с италианския министър-председател Марио Драги след разговори между правителствата на двете страни в Анкара.

Драги заяви, че Турция има "централна роля" в плана, очертан на срещата на водещите икономики от Г-7 от генералния секретар на ООН Антониу Гутериш. "Тази роля е да гарантира сигурността на корабите и да гарантира, че корабите не пренасят оръжия", каза Драги.

Италианският премиер заяви, че планът е "много окуражаващ", тъй като не изисква разминиране на пристанищата, потенциалните маршрути вече са набелязани, а работната група е създадена. Липсващият елемент е "окончателното съгласие на Кремъл", каза той.

Сделката има и "много висока стратегическа стойност", тъй като може да проправи пътя за постигане на мир чрез преговори, добави Драги. "В контекста на усилията за постигане на мир това е първата стъпка към споразумение за постигането на цел, в която трябва да участваме всички ние, защото засяга живота на милиони хора в най-бедните страни", каза италианският премиер Марио Драги.

Зеленски нареди на ръководството на армията да не взема решения без негово знание

Украинският президент Володимир Зеленски разкритикува командването на армията. Причина за това станаха остри упреци срещу решение, засягащо мъжете в наборна възраст, предаде ДПА.

На следващото заседание на генералния щаб министърът на отбраната, началникът на генералния щаб и главнокомандващият на армията ще трябва да докладват подробно на президента за всяко свое решение, поиска 44-годишният политик във видеопослание.

"Обещавам на хората да изясня този въпрос и да поискам от генералния щаб повече да не взема подобни решения без мен", посочи той. По думите му сред обществото е възникнало "неразбиране" и "възмущение".

Вчера главнокомандващият украинските въоръжени сили ген. Валерий Залужни и генералният щаб съобщиха, че мъжете в наборна възраст няма да имат право да напускат без разрешение мястото, където са регистрирани по местоживеене.

След критики в социалните мрежи последва уточнение, че задължението важи единствено при напускане на съответната административна област на местожителство. Основание за изискването е правна норма от 1992 г.

Украинците на възраст между 18 и 60 години подлежат на военна служба и откакто в Украйна беше въведено военно положение, нямат право да напускат страната. От октомври на военна служба ще започнат да подлежат и жените от определени категории професии.

Масови задържания на украинци в територии под руски контрол

Произволните задържания на граждани са станали масова практика в районите на Украйна под контрола на руската армия и свързаните с нея въоръжени групи, документирани са 270 случая, заяви върховният комисар на ООН за правата на човека Мишел Бачелет и обяви намерения за засилване на наблюдението в Украйна, предаде Ройтерс.

Констатациите се основават на информация от посещение на наблюдатели на терен и събеседвания, направени с малко над 500 жертви и очевидци на нарушения на човешки права, както и на други източници на данни, каза Бачелет пред Съвета на ООН по правата на човека в Женева.

"Въпреки ограниченията в достъпа документирахме 270 случая на произволно задържане и принудително изчезване. Осем от жертвите са открити мъртви", каза Бачелет в доклад за обстановката в Украйна между 24 февруари и 15 май.

В реч на същото заседание украинският заместник външен министър Емине Джапарова обвини Русия в масови отвличания, включително на кмета на Херсон Игор Колихаев, и призова за незабавното и безусловното им освобождаване.

Руският делегат Евгений Устинов заяви, че докладът на Бачелет е част от дезинформационна кампания срещу страната му, имаща за цел "да прикрие престъпленията на режима в Киев". Москва отрича да е нападала умишлено цивилни след нахлуването си в Украйна на 24 февруари.

Медведев заплаши с ядрена война, ако Русия бъде съдена от Международен трибунал

Бившият руски президент Дмитрий Медведев прогнозира днес, че може да се стигне до ядрена война, ако Международният наказателен съд (МНС) предприеме действия срещу на Москва за предполагаеми престъпления в Украйна.

"Идеята да се накаже страна, която има най-големия ядрен арсенал, е абсурдна сама по себе си", написа Медведев в Telegram.

"И потенциално създава заплаха за съществуването на човечеството."

Медведев, който беше президент на Русия между 2008 и 2012 г., сега е заместник-ръководител на Съвета за сигурност.

Той обвини Съединените щати, че искат да изправят Москва пред международни трибунали, докато самите те никога не са били подлагани на наказание заради собствените си войни, които, според него, са причинили смъртта на 20 милиона души по света.

"Цялата американска история, като се започне от потискането на индианците, са кървави войни за унищожение", каза 56-годишният Медведев, визирайки коренните жители на Америка.

Откакто Путин изпрати войски в Украйна на 24 февруари, Медведев редовно излиза в социалните мрежи, за да се нахвърли върху Запада и онези, които критикуват Москва.

Миналия месец той нарече тези, които "мразят" Русия, "дегенерати" и обеща да работи, за да "ги накара да изчезнат".

Международната общност обяви условията за финансова помощ на Украйна за следвоенното ѝ възстановяване

Украйна и нейните международни партньори постигнаха в швейцарския град Лугано споразумение относно принципите, съгласно които ще бъде извършено следвоенното възстановяване на страната, информира ДПА.

"Това е началото на един дълъг процес", заяви президентът на Конфедерация Швейцария Игнацио Касис пред около 1000 делегати, които участваха в двудневната международна среща.

Украйна изразява решимост да следва основните демократични ценности, се казва в заключителната декларация от Лугано.

Правителството на страната представи на форума план за следвоенното възстановяване. Украинският премиер Денис Шмигал обяви, че за неговото осъществянане ще се необходими 750 милиарда щатски долара.

Управляващите в Киев ще трябва да постигнат напредък при опазването на околната среда, в борбата срещу корупцията и укрепването на върховенството на закона, както и да гарантират ефективното и прозрачно управление, за да получат финансова помощ.

"Възстановяването на Украйна трябва да бъде извършено при пълна прозрачност при разходването на средствата. Върховенството на закона трябва да бъде укрепвано систематично и корупцията да бъде изкоренена", се казва в декларацията от Лугано.

Украйна е поставена на 122 място от 180 страни в Индекса за възприятие на корупцията , който международната неправителствена организация "Трансперънси интернешънъл" публикува наскоро, отбелязва ДПА.