Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Земеделието се връща към централното планиране

0 коментара

Тази седмица парламентът прие на първо четене четири проекта за изменение и допълнение на закона за подпомагане на земеделските производители. От тях най-много трябва да ни интересува проектът на Министерския съвет, тъй като той е израз за стопанското мислене и намерения на правителството. Още повече, земеделието, заедно с данъците и осигуровките, е най-сигурният тест за нагласите на едно правителство към свободата на инициативата и защитата на частната собственост.

Правителството пое по пътя на държавната намеса

С проекта се предвиждат:

1/ Фонд "Земеделие" ще интервенира на пазара на земеделска продукция по цени, определени от администрацията;

2/ Фонд "Земеделие" ще отпуска експортни субсидии;

3/ Ежегодният трансфер от централния бюджет към фонд "Земеделие" ще се определя като процент от очаквания БВП.

Започвайки с последното, проектът всъщност предполага в законов текст да бъде предвидено всички данъкоплатци да плащат определен дял от създадения доход, който да бъде разпределян от правителството към малка група "подпомагани". Това донякъде е положително развитие, защото отсега нататък всеки данъкоплатец - индивид или корпорация - ще вижда къде отива част от платените от него данъци. Всъщност правителството ще отправя всяка година следното ясно послание "ние ви задължаваме да платите Х % от дохода, който сте създали, за да можем ние по наше усмотрение да го дадем на определени от нас лица".

Данъкоплатците от своя страна ще могат да формират бъдещото си поведение съобразно този сигнал - дали да правят бизнес в България, дали да декларират доходите си пред данъчната администрация, дали да не поискат и те субсидии, и т.н.

Експортните субсидии са очевиден трансфер на доход от голяма група данъкоплатци към малка група производители и износители. По никакъв обективен критерий този, който произвежда зърно, има по-голямо право върху парите на другите от този, който произвежда например обувки или бира. Рационалната реакция на субсидията ще е търсене на още субсидии от останалите групи. Като в крайна сметка е очевидно, че няма как всички да са субсидирани - все някой трябва да плаща, за може друг да взима.

Експортните субсидии обаче имат и съвсем непосредствен ефект върху самите производители - те

предотвратяват излизането от пазара на неконкурентните играчи

дори привличат нови, които имат очакване за бъдещи субсидии. Крайният резултат ще бъде увеличаване на броя на неефективните фермери, и съответно - търсенето на още и по-големи субсидии.

При интервенирането на пазара субсидията явно не е толкова очевидна. Ако агенцията (фондът) продава след време по-скъпо от цената на покупката на продукцията плюс складовите разноски и лихвата за капитала, тогава защо изобщо е нужно съществуването ѝ? Същото се прави и в момента с някои продукти от предприемачи, които правителство и преса злобно наричат "спекуланти": купуват стоки, когато са евтини, складират ги с очакването за поскъпване след време, и след това продават. Явно хипотезата обаче е, че цената е ниска "изобщо", т.е. дори след време търсенето на пазара не я покачва, следователно цената е "недопустима" за производителите, и интервенцията цели да я "вдигне". Тогава фондът ще купува скъпо и ще продава евтино, на гърба на производителните части от населението. Загубата от операцията е субсидията от данъкоплатците, която ще получат производителите.

Между другото, отново дебатът се фокусира само върху ефекта за една група от предприемачите. Но в момента, в който цената на доматите например се повиши, това натрупва загуба за преработвателите. Тогава те стават неконкурентни на пазара, и започват да търсят субсидии, и се затваря кръгът, за който писахме по-горе. Подобно нещо се случи например при въвеждането на защитни мита за торове, за да се помогне на Химко АД - Враца. Помагайки на завода, който естествено вдигна цените на вътрешния пазар, митото увеличи разходите на потребителите, т.е. селскостопанските производители, които пък на свой ред поискаха "подкрепа".

Ограничението на вноса - печели ли някой и какво?

Пренебрегвайки тази несложна логика, правителството въведе по-високи мита за някои зеленчуци (в сила от следващата седмица). Всеки потребител, както краен, така и преработвател, ще плаща на държавата при внос следното:

Продукт Мито
Картофи 60%
Пипер 75%
Домати 40% + 200 евро на тон (след 31 август - 60% + 298 евро на тон)
Краставици 70% + 378 евро на тон

Според министър Дикме, тази мярка нямало да повиши цените на местния пазар. Ако цените обаче останат същите, какъв е смисълът да се прави подобно нещо, след като единственото, от което се оплакват местните производители, е ниската цена?

Как така помагаш на производителите, които искат по-високи цени, без да осигуриш по-високи цени?

Всъщност всяко ограничаване на конкуренцията води до възможност за вдигане на цените от привилегированите. А иначе всеки може да види в таблицата колко допълнително плаща за потреблението си, за да "подкрепи" ограничен брой неефективни производители.

В крайна сметка си позволяваме следните няколко препоръки:

1/ Към преработвателите на земеделска продукция и техните асоциации - търсете причините за пазарните си трудности в политиката на министерството на земеделието;

2/ Към медиите и стопанските анализатори - очаквайте подобни трансфери и ограничения в бизнеса и занапред, и не се учудвайте на негативни оценка от страна на международни организации;

3/ Пак към медии, синдикати, асоциации на потребителите, пенсионерите, социално слабите, безработните - насочете следващите протести срещу ниската покупателна способност към министерството на земеделието, което допринася значително за това да купувате по-малко стоки за парите си.

Колко време е нужно, за да се разбере простата истина, че безплатен обяд няма?

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

0 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.