Жълтиците на Министерския съвет носят конфликт на интереси

Според БНБ в момента златната монета струва 1251 лв., Снимка: monetti.bg

Бивш служител в администрацията на Министерския съвет (МС) е уличен в конфликт на интереси заради комична история с юбилейни монети. Специалната емисия е пусната от Българска народна банка (БНБ) през 1999 г. по случай 120-тата годишнина от създаването на институцията. Още тогава правителството купува голям брой монети, които през следващите години използва като подаръци – на чуждестранни гости, делегации и т.н.

Едва 15 години по-късно в Министерския съвет забелязват, че нещо с монетите не е наред. Разпоредена е проверка, която показва, че поне един от служителите във финансовата дирекция е купувал монети в своя полза на занижени цени. От статистиката обаче излиза, че само един е бил хванат, макар схемата да е използвана и от други. Случаят е засечен при проверка на несъществуващата вече Комисия за разкриване на конфликта на интереси.

Злато и сребро

На 2 юли 1999 г. БНБ пуска юбилейната емисия "120 години Министерски съвет". До 2015 г. от правителствената администрация купуват 400 броя златни и 600 броя сребърни монети. Единичната цена на златната монета е 355 лв., а на сребърната – 13 лв. Към 2015 г. цените са съответно 1136 лв. и 22 лв.

Отчита се през цялото това време са: "продадени 149 бр. златни монети, като 90 броя са предадени за протоколни подаръци. За същия период са продадени 183 бр. сребърни монети, като за протоколни подаръци са предадени 137 броя".

В делото не се посочват точните цени, на които Министерският съвет е продавал монетите си. Казва се само, че за периода 2010 – 2015 г. цените са варирали от от 866 лева до 1136 лева

Другата любопитна подробност е, че монети са продавани само и единствено на служители. МС не е обявявал публична продан, нито може да организира такава, защото не е търговско дружество.

На занижени цени

Хванатият с монетите служител Г.Е. е изпълнявал няколко длъжности в бюджетната дирекция през годините, се посочва в делото. От февруари 2012 г. до февруари 2015 г. той си купува общо 24 монети, 15 от които са златни. За покупката им са изготвяни приходни касови ордери на обща стойност 3996 лв. След проверките обаче се установява, че тази цена е силно занижена, а реалната е 11 691 лв.

Именно поради разликата в цените се установява конфликт на интереси. Или както пише в решението си несъществуващата вече комисия КПУКИ: "Използвал информация, получена при изпълнение на правомощията или задълженията му по служба".

За няколко монети повече

МС всъщност няма специално определени правила, по които да се разпорежда с монетите. Те са заприходени като дълготраен материален актив при покупката. Оттук насетне с тях се разпореждат по тромав и типично чиновнически ред.

Монетите се отпускат както материали от склад. Т.е. един служител изготвя искане за отпускане, получателят се подписва, че е взел, а началник на отдел утвърждава цялата процедура. Постъпилите средства се оформят с приходен касов ордер. Именно с такива документи Г.Е. купува монетите си.

"Констатирано е, че счетоводната документация, касаеща продажбата на монетите от страна на МС не е оформена съобразно и не отговаря на действащата в страната законова и подзаконова нормативна уредба - възпоменателните монети не подлежат на продажба, не е спазено изискването за двоен подпис, липсват основни реквизити по издадените счетоводни документи, липсват първични счетоводни документи, частично липсват подписи на "отпуснал" и "поискал", пише в съдебното решение.

Има и други

При обжалването на решението за конфликт на интереси, защитата на служителя посочва, че това не е единственият подобен случай. Тези данни се потвърждават и от самия съд, който обаче пише:

"Доводите за извършване на продажба и на други лица, в нарушение на нормативните изисквания, както и възраженията за това, че при проверки от контролни органи не са били установени нарушения, относно процесните продажби не изключват съставомерността на деянието, която е доказана с оглед данните по делото и приложимата правна уредба".

В крайна сметка съдът приема, че монетите са купени на занижена цена, само защото чиновникът е има информация за тях благодарение на служебното си положение и освен това законът го е задължавал да се откаже от правомощие в случай, че като го изпълни, ще придобие облага.

След разкриването на схемата със случая се заема антикорупционната комисия (КПКОНПИ), наследник на КПУКИ. Установява се, че въпросният служител е в конфликт на интереси, защото се е възползвал от информация, получена в кръга на службата, в свой личен интерес. Съдебната сага по този случай се точи четири години и приключва окончателно в края на май 2019 г. Върховният административен съд решава, че служителят наистина е бил в конфликт на интереси.

Още от България