Жан-Клод Юнкер - новият председател на Еврокомисията

Бившият министър-председател на Люксембург Жан-Клод Юнкер бе избран във вторник от Европейския парламент в Страсбург за председател на следващата Европейска комисия.

Гласуваха общо 729 евродепутати, от които 422-ма са били "за", 250 - против, 47 бюлетини при тайното гласуване са били празни, а 10 са били невалидни.

Юнкер, който е кандидат на Европейската народна партия (ЕНП), ще поеме поста си с петгодишен мандат след края на мандата на настоящата Европейска комисия в края на октомври. Предстои Юнкер, заедно с Европейския съвет и ЕП, да определи бъдещите еврокомисари. Очаква се изслушването на кандидатите за комисари да се състои през септември.

Първото ключово послание на Жан-Клод Юнкер бе, че работи за осигуряването на 300 милиарда евро за съживяване на икономиката в ЕС през следващите пет години. Парите трябва да се инвестират за преодоляване на проблема с младежката безработица и стимулиране на растежа.

"Инвестициите са най-добрият съюзник на безработните. Границата за определението "млади хора" трябва да бъде променена от 25 на 30 години", каза Юнкер.

Идеята му явно е част от поетите ангажименти в замяна на подкрепата на Партията на европейските социалисти (ПЕС). По-рано във вторник на свое отделно заседание групата на ПЕС поиска да бъдат инвестирани 200 милиарда, но десният политик реши дори да вдигне мизата. Настояването за промяна на дефиницията за младите хора също дойде от ПЕС.

От друга страна обаче, в унисон с очакванията на излъчилите го европейски десноцентристи, Юнкер гарантира, че ЕС няма да променя строгите си правила за бюджетния дефицит и политиката за намаляване на държавните дългове. Парите трябва да дойдат от съществуващите бюджетни ресурси, Европейската инвестиционна банка и частния сектор.

 

"Почитател съм на социалната пазарна икономика - благоденствие за всички. Досега се провали стремежът за печалба на всяка цена, социалната пазарна икономика не се е провалила", коментира Юнкер. Той допълни, че кризата в ЕС не е свършила, защото тя не е била икономическа, а криза на дълговете.

Социални обещания и прагматизъм

Друго социално обещание бе, че ще настоява за въвеждане на минимално социално възнаграждение във всяка страна членка на ЕС, за да се предотврати социалният дъмпинг.

Юнкер обяви, че ще работи за "реиндустриализация на Европа". Приоритетните сектори са енергетиката, транспорта, широколентовия интернет и промишлените клъстери. Целта е европейската икономика отново да стане конкурентоспособна, защото е изостанала, смята Юнкер.

В следващите години трябва да отговорим на очакванията и мечтите на европейците, пропастта между гражданите и институциите в ЕС се увеличава. Трябва да изберем прагматизма за метод, заяви Юнкер.

Юнкер пое ангажимент да направи регистъра на лобистите в ЕС общодостъпен и задължителен. Наред с това новият председател ще предложи създаване на еврокомисар за защита на основните права в ЕС.

За европейски енергиен съюз

По думите на Юнкер, казани преди избора, украинската криза е показала, че ЕС има нужда от европейски енергиен съюз. "Трябва да разнообразим източниците си на енергия, да свържем мрежите си и да намалим зависимостта си от някои външни доставчици", посочи Юнкер.

Другите поставени от него въпроси, които засягат сигурността на Европа, бяха емиграцията, охраната на външните граници и развиването на европейската система за сигурност. Юнкер заяви, че бъдещият върховен представител по външната политика и сигурността не трябва да бъде спиран от външните министри на ЕС.

Без разширяване на ЕС поне 5 години

Друго важно послание на Жан-Клод Юнкер бе, че няма да има ново разширяване на ЕС през следващите поне пет години. Всички държави от Западните Балкани обаче ще получат своята европейска перспектива.

"ЕС има нужда от пауза в процеса си на разширяване, за да консолидира постигнатото досега, когато в него има 28 членове. Под моето председателство на ЕК преговорите, които са в ход, ще продължат, по-специално тези със Западните Балкани, които имат нужда от европейска перспектива", каза той.

Бившият премиер на Люксембург призова също така за по-интензивни усилията за сътрудничество, асоцииране и партньорство с източните съседи на ЕС, като Украйна и Молдова. "Украинците са европейски народ и Украйна има своето място в Европа", заяви Юнкер.

"Победи демокрацията"

Час преди гласуването с хартиени бюлетини беше ясно, че Жан-Клод Юнкер ще бъде новият председател на Европейската комисия. Зад него първо застана групата на Социалистите и демократите (С&Д) в Европейския парламент, в която членува Партията на европейските социалисти. Минути по-късно либералите от АЛДЕ също съобщиха, че го подкрепят.

Така в Европейския парламент се стигна до обединение на трите големи европейски партии срещу евроскептиците и антиевропейските движения. Дебатът се фокусира върху твърденията на ЕНП, С&Д и АЛДЕ, че Юнкер е бил избран от всички европейци. Техните опоненти обявиха, че той е кандидат на задкулисието в ЕС.

Манфред Вебер (Германия), председател на групата на Европейската народна партия, чийто кандидат е Юнкер, очаквано заяви, че той е подходящият човек, който в подходящия момент и е бил избран от европейците.

"Готовността за промени е нашето бъдеще. Трябва ни делови подход, да бъдем прагматици, да имаме идеи за бъдещето. Искам да видим в Европа източник на радост и бъдеще. Основателите за ЕС може да са били хора с илюзии, но те победиха и изградиха Общността върху останките от Втората световна война", посочи Вебер.

Председателят на групата на С&Д Джани Питела (Италия) отбеляза, че Юнкер е важни идеи на неговата формация, включително въвеждането на минимално възнаграждение в ЕС. "Даваме Ви своето доверие", обърна се той към Юнкер."Трябва да повишим покупателната способност, за да се повиши търсенето. Необходима е социална защита. Заради икономиите се промениха възможностите за ръст. Трябва равновесие между оздравяването на обществените разходи и растежа", допълни Питела.

Ги Верхофстат (Белгия), председател на групата на АЛДЕ, заяви, че ако Юнкер бъде подкрепен, веднъж завинаги ще бъде установена европейска демокрация, в която избирателите определят какво се случва.

Габриеле Цимер (Германия), председател на групата на Европейската обединена левица, също изрази несъгласие отсега да се говори за голяма победа за демокрацията. Това все още е малка стъпка, свързана с разпределение на постове и власт, посочи тя по повод процеса на номиниране на Юнкер. Две трети от хората в ЕС не гласуваха въобще или не подкрепиха ЕНП. "Няма да получите подкрепата на нашата политическа група, но когато работите в интерес на хората, ще ви подкрепяме", поясни тя в обръщение към Юнкер. Същата позиция изразиха и от групата на Зелените.

"Победиха лобитата в ЕС"

В същото време Сайед Камал (Великобритания), председател на групата на Европейските консерватори и реформатори, обяви че неговата група не приема процеса, довел до номинацията на Юнкер. По неговите думи Юнкер е част от задкулисните сделки в ЕС.

Найджъл Фараж (Великобритания), съпредседател на групата "Европа за свобода и пряка демокрация", допълни, че никой в неговата страна няма нищо общо с номинацията на Юнкер, тъй като името му не е присъствало на бюлетините.

"Само се преструваме, че сме постигнали повече демокрация. Днешният процес напомня на съветските времена - имаме само един кандидат, за когото ще гласуваме днес. Тайното гласуване премахва отчетността пред избирателите, това е обида към тях. Ще гласуваме против, защото искаме истинска промяна. Ще e удоволствие за мен да влизаме в битки в следващите години", каза Фараж.

Марин льо Пен (Франция), представител на независимите евродепутати, заяви, че "Европа се е превърнала в мъртъв проект, обсебена от хора, борещи са за собствените си интереси". Властта на Юнкер би била незаконна, тъй като е излъчен от лобитата в ЕС, допълни Марин льо Пен.