Желаното от Москов одържавяване на НЗОК е на кантар

Управата на касата отказа да раздаде пари на болниците по неясни критерии

Желаното от Москов одържавяване на НЗОК е на кантар

Предложението на здравния министър Петър Москов държавата да доминира в Надзорния съвет на здравната каса и на практика еднолично да взима решения за разходването на над тримилиардния ѝ бюджет удари на камък. Увеличаването на държавната квота в надзора с двама души раздели точно на две парламентарната здравна комисия – 8 депутати от ГЕРБ, Реформаторския блок и Патриотичния фронт бяха "за", 8 -те представители на останалите партии бяха "против". Гласуването стана в сряда при второто четене на промените в Закона за здравното осигуряване. Окончателното решение ще бъде взето от парламента и отсега трудно може да се предвиди какъв ще е резултатът.

Останалите участници в надзора извън държавата са твърдо против предложението и работодатели и синдикати заплашват да напуснат управата на НЗОК, ако бъде прието.

Москов се аргументира с това, че в сегашния си вид надзорът не носи отговорност за решенията си. Той даде пример, че през миналата година държавата е наляла 400 млн. лева в НЗОК с актуализациите на бюджета ѝ, без да има контрол върху решенията, които са довели до преразхода на средства.

"Със системата на здравното осигуряване се случва откровена кражба. И не лекарите са хората, които крадат, а цялата шайка около касата и болниците, които са провайдъри на източването без това да води до ясен резултат", коментира Москов.

Той допълни, че при държавен контрол над управлението на парите в касата, рискът от актуализация на бюджета ѝ ще се минимизира. Той беше подкрепен от депутата от Патриотичния фронт Димитър Байрактаров, който коментира, че през Надзорния съвет на касата се прокарват лобистки интереси.

На обратния полюс бяха депутатите от ДПС и БСП, които заявиха, че държавата не е добър стопанин и напомниха одържавяването на 1.7 млрд. лева от резерва на НЗОК през 2010 година.

НЗОК отложи раздаване на пари на болниците по неясни критерии

На заседанието си във вторник НЗОК е отхвърлила предложение за раздаване на допълнителни пари на болниците по неясни критерии. Според справката, раздадена на надзора на база предложения от районните каси, лъвският пай се отрежда на "Софиямед", която в момента е в центъра на скандала с битото от акушерка бебе и друга болница на същия собственик – Михаил Тиков в Пловдив – "Пълмед". Заради липса на аргументи коя болница колко да получи обаче членовете на надзора са отложили решението за 12 май.

Зам.-здравният министър Бойко Пенков, който е и бивш директор на "Софиямед", коментира в сряда пред журналисти, че на заседанието на надзора си е направил отвод и е напуснал.

"Аз като член на надзорния съвет си направих отвод по тази точка и напуснах заседанието, за да не каже после някой, че имам конфликт на интереси и съм подпомогнал болницата, в която съм работил. Само да кажа, че съм работил още в Белодробната болница в Роман и в още други болници, не само в тази. Тази точка беше отхвърлена, като моето лично настояване пред оперативното ръководство беше когато ни се представят подобни справки вместо да има само имена на болници и срещу тях цифри, да има мотиви и аргументи защо се предлага. Около това се обединиха и останалите членове на надзора на касата", заяви Пенков.

Според първоначалния проект, предложен на касата, болници, които обслужват спешни случаи, трябва да получат допълнителни 34.5 млн. лева.

Най-много пари– над 3.5 млн. лева се предлага да получи "Софиямед", а близо 3 млн. лева ще получи друга болница на същия собственик – Михаил Тиков – "Пълмед" в Пловдив. Най-голямата болница в страната – университетската болница "Свети Георги" в Пловдив - ще получи допълнително около 2.3 млн. лева. Около 1.5 млн. лева допълнително ще получи МВР-болница, а малко под 1.5 млн. лева – Институтът за спешна помощ "Пирогов". Приблизително същата сума допълнително получава и варненската болница "Света Марина".

Здравният министър Петър Москов обясни преди дни, че допълнителни средства за оказване на спешна помощ ще получат болници, за които след направен анализ е установено, че действително приемат най-тежките случаи и където линейките на бърза помощ карат пациенти. Този поход беше потвърден в сряда и от заместника му Ваньо Шарков.

Падат лимитите за онколечение

На заседанието си преди ден Надзорният съвет на НЗОК реши всички разходи за онколекарства и медицински дейности в онкологичните болници да бъдат изплатени напълно и до края на годината лимити за тези дейности няма да бъдат налагани.

От резерва на касата ще бъдат извадени 3.2 млн. лева за онколекарства за март и предстои да бъде уточнено колко точно ще се плати на онкоболниците за надлимитна дейност.

Споделяне
Още по темата
Още от България