Железобетонни аргументи, които Путин няма да получи - пазарът победи

Игрите около потоците загрубяват и този път движещата страна не е Русия, а посредниците.

Путин си научи уроците - загуби над 15 милиарда долара само в подготовка и промотиране на "Южен поток", включително покупката на тръби; проектните компании, които никога не тръгнаха и най-вече за извършените работи по усилване на съществуващи капацитети и изграждане на нови в самата Русия. Доста средства отидоха и в промотиране и материално стимулиране на политиците от страните, през които "Южен поток" трябваше да мине.

Олигарсите Ротенберг и Тимченко получиха своето, нашите също. "Газпром" изобщо не е в състояние да финансира повече инфраструктурни екстраваганции – затова Путин търси железобетонни аргументи. Големият проблем вече не е само и не толкова "съгласието" на Брюксел, а намирането на решение за финансирането на тези проекти на европейска територия - т.е. доказването на тяхната пазарна състоятелност.

Затова Ердоган реагира почти незабавно с офертата да поделят разходите по "Турски поток" с "Газпром". Нещо, което България не може да предложи. Но турските увертюри също не стигат достатъчно далеч - тъй като политическото говорене на Ердоган не означава много. Поне докато не се превърнат в конкретни финансови оферти на турските държавни компании. А този път е още много напред, особено като се има пред вид дълговата експозиция на турската БОТАШ по други подобни инфраструктури, но най-вече отсъствието на сигурни приходи от сигурни продажби на значителни количества природен газ и от транзит. По сегашни сметки, турската страна трябва да осигури над 6 милиарда долара за дялов и дългов капитал по изграждането на проекта.

И тук навлизаме в същината на проблемите, които дори "всемогъщия" Ердоган не може да разреши. В момента проектите за транзитна инфраструктура през Турция - включително Трансанадолския газопровод (TАНАП) - изпитват огромни проблеми с финансирането. Без корпоративните гаранции на СОКАР и други компании, финансирането им не може да бъде реализирано, защото както приходите от продажбите на транзитирания газ спадат, така и сигурността им. Подобна турбуленция с финансирането изпитва и Трансадриатическият газопровод (ТАП), което принуди акционерите му да прибягнат до услугите на ЕИБ и ЕБВР. Шансовете за проектно финансиране - кредит срещу приходи - отлетяха безвъзвратно. При проблеми с пласирането на повече газ при стагниращо потребление - това важи и за Турция, която също не изпълнява прогнозите за скок във вътрешното търсене на газ – неразумното впускане в нови авантюри с рискова като възвръщаемост инфраструктура не е нито добра политика, още по-малко добър бизнес.

Само ако за миг си помислим, какво се получава след нов "Турски поток" с шансовете на природния газ, който се транзитира през ТАНАП и ТАП – класическа схема на инфраструктурен канибализъм. Флиртовете на Ердоган с Путин със сигурност изправят на нокти президента Алиев и акционерите в ТАНАП.

Винаги остава възможността за "Турски поток" само за Турция. Но тогава трябва да се оправдае инвестиция от 8 милиарда долара в капиталови разходи, срещу текущи транзитни плащания от много под милиард долара на година по Трансбалканския газопровод, или по "Син поток".

Посредниците, които определят и българската политика по въпроса, доскоро имаха лесен отговор – докато не вкарваме наши пари в схемата – няма проблем. Този етап обаче, приключи безвъзвратно. Москва повече не е готова да инвестира "на широка нога" само срещу "гаранции" на български политици. Този проблем стои не само пред България, но и за всяка друга страна след България, която трябва да продължи инфраструктурата на "потоците".

Политиците могат да си говорят колкото си искат - пазарите решават в последна сметка.

Затова и някои политици у нас се намират в странна поза да умилостивяват турския лидер, докато се съревновават за своята част от газовите потоци на Русия. Нито добра политика, нито добър бизнес.

Има огромна разлика между Русия, която предлагаше да финансира сама целия "Южен поток" на Европейска територия, след като изкупи дяловете на своите партньори и днешния "Газпром". Затова руският президент ще продължава да иска железобетонни аргументи – разрешения и съинвестиране – преди да се впусне в нови партньорства.

Новите реалности в Русия изглежда най-трудно се осъзнават извън нейните граници – в средите, които разчитаха на лесни и значителни приходи от посредничество.

Това са посланията от Москва, които от тук нататък ще чуваме.